Дяволът е в детайлите | webcafe.bg
Webcafe

Дяволът е в детайлите

Цветана Георгиева 20.02.2014, 17:59 (обновена 25.02.2014, 19:11)

1 от 22 снимки Назад Напред

ломски

Снимка: © В.Е.

„Минах през толкова варианти и физиономии, докато не стана така, както исках", казва Ломски за репликата на Севт III

Какво е общото между Рони Джеймс Дио и Севт III? Отговорът е в ръцете на скулптора Красимир Кръстев - Ломски. И в детайлите, които правят погледите на рок легендата и на тракийския цар живи, макар да са застинали в метал. Да, една скулптура може да има много изражения. И много послания.

Няма нужда от декодер за смисъла на металния (metal) Дио, който от есента на 2010 година стои върху камъка (rock) в Алеята на рока в Каварна. Ломски пази гипсовия прототип на паметника пред входа на своето приземно ателие в покрайнините на София, защото е фен на Дио - и на въобще на музикалната в този жанр.

Лицето на Севт III Ломски променя толкова пъти, че завършването на творбата му отнема две години и половина. Има около 20 реплики на известната находка на покойния проф. Георги Китов от могилата „Голямата косматка" край село Шипка, но тази на Ломски се съхранява в Археологическия музей.

Ако искаше да мине тънко, скулпторът щеше да „накъдри" набързо глинения макет на владетеля, да го запечата с гипс и да направи отливка от калаен бронз, което щеше да произведе просто манекен на древна цивилизация. Целта за него обаче никога не е бързината, а качеството и въздействието.

„Емоцията е много важна. С една творба може да се разкаже история. Дори да е обикновена статуетка на леопард - стремя се да има нещо в погледа, което да я прави различна, да бъде като котка, която те дебне, а не да стои като играчка или животно-културист", дава пример творецът.

Капка по капка

„По-добре на дълъг път с бавна крачка", казва той. Пътят тръгва от двора на баба му и дядо му в провинцията, когато Красимир Кръстев с учудваща за околните лекота моделира живия свят на своето детство. „Баба ми имаше хума, с която си миеше косата. Така започнах. Тогава смятах, че всички могат", разказва той.

Постепенно осъзнава, че скулптурата го е избрала. „Нямаше никой, който да ме е толерирал. Майка ми искаше да стана лекар, а баща ми казваше, че вечно ще съм без пукната пара", признава творецът, без грам колебание за своя избор.

„Бях две години в Художествената гимназия в София, но реших, че нищо няма да науча - и се прибрах в Лом. Тогава ми казваха, че от мен нищо няма на излезе. Защо трябва сме роби на тези неща? Това е само едно име. Средата изгражда човека, а не някакво училище", твърди Кръстев. По-късно се завръща, за да учи в Националната художествена академия.

Вече 10 години Ломски вае произведения от бронз, месинг и други метали - от миниатюри до двуметрови статуи на Анубис. Ателието му е малък вселенски хаос - между длетата, кутиите с боя и клещите блестят физиономии, антични герои, отливки, статуетки, кортици.

Изглежда, че скулпторът е затрупан от работа, но той се пази от прекаленото изхабяване и най-вече - от прахосването на идеи. Такива не липсват за първата самостоятелна изложба на миниатюри, която Ломски иска да направи през есента. Описва я така: „Малки идилии, изглеждащи крехки на фона на околната среда. Колкото да се побират в шепа или в две - човешки фигури и животинки".

„Идеята е да се върна назад към времето, когато съм си играл с индианци и войници от пластмаса, и съм ги подреждал в различни конфигурации. Това е нещо, което мога да направя в ателието си, без да се налагат големи инвестиции в материали и технологии", изрежда Красимир Кръстев.

До момента той е участвал в редица изложби с други автори, но предимно работи по поръчка. Разбирайте всичко - статуетки, капители, камини, свещници ... Причината е прозаична, но незаобиколима, особено за тези, които са избрали за професия изкуството - насъщният хляб.

Реализъм

„Налага ми се да работя по поръчка и не съм имал време за неща, които за мен са приятни. Годините минават, а ти пропиляваш това, което имаш е вътре. Не може непрекъснато прехраната да е оправдание, че не правиш това, което искаш", категоричен е той. Още повече, че държавата не подкрепя творците, а „пробивът" им към висините често зависи от нечий гръб или приятелска ръка. „Няма хора, само министри останаха", обобщава Ломски.

В работата на един скулптор няма нищо сигурно - тя е трудоемка, продължителна и изисква инвестиции в материали. Понякога може да е пълно ограбване, както се е случвало с Кръстев и няколкото отказа на клиенти да платят поръчаното.

Други гледат на това изкуство като на оборотна стока в магазин. Той разказва за жена, която искала да подари на познат професор „прахоуловка". „Статуетка - от тези, които ги забравяш върху някое бюро", разяснила жената за своето желание.

Все пак, скулпторът е убеден, че българите са духовен народ и имат потребност от такива произведения на изкуството, макар някои от тях да не ги разбират. Ломски иска да накара публиката да се вгледа в тях, защото дяволът е в детайлите.

Oще: изкуство  изящни изкуства  красимир кръстев  ломски  метал  музей  рони джеймс дио  севт  скулптура  траки 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

3 Harry | 21.02.201421:20

С Краско сме приятелчета отдавна. Усмивка Ще мина да те видя някой път, бъди здрав.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2014, 15:33

2 mono | 21.02.201415:40

Пич 30 години не показвам нищо! Сега за пръв и последен път направих изложба, за да им кажа,че играта е в детайлите. На добър час и успех!Дръж летвата високо!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.01.2013, 15:55

1 ancho58 | 21.02.201412:52

Свалям ти шапка до земята Пич,за великия ДИО!Rock on!
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани