С криле | webcafe.bg
Webcafe

С криле

Елица Николова 19.08.2011, 00:01 (обновена 22.08.2011, 08:26)

1 от 8 снимки Назад Напред

парапланер

Когато човек се отнася внимателно с някоя своя екстремна страст, започва да го прави и с всичко друго наоколо

Попаднал на созополския плаж в пет часа сутринта, Жоро не си губи времето да ругае, че това не е никак готино място, а бързо повлича останалите "Дайте да си вървим по пътя".

А каквото и неприятно да е видял после между точките Синеморец, Шкорпиловци, Крапец, Дуранкулак, няма да го чуеш да констатира "егати мизерията", а "като направихме малко оборка, стана чудно".

От хората, които умеят веднага да сменят лошата картина с красива - питаш го как е издържал на комарите в горичката в Крапец и той неволно контрира с по-хубавия си спомен "Чакай да ти кажа за кактусите по скалите на Синеморец..."

Ако наскоро си наобикалял малките заливи около Липите, може да си го хванал и да подхвърква с крилото си: "Това му е хубаво на бриза - ако е над 6 метра в секунда, направо те взима от място и те понася".

А тъй като жилавата му душа на професионален парапланерист редовно попада в диви романтични сюжети, ако някой път вдигнеш поглед над Морската градина в Бургас, не е изключено да го видиш да си лафи с летящите до него гларуси.

Когато човек се отнася внимателно с някоя своя екстремна страст, започва да го прави и с всичко друго наоколо. "Гларусите са най-дружелюбните птици, с които съм летял", разказва и добавя, че орлите над Сопот биха могли да бъдат много коварни, ако ги хванеш в размножителен период, а соколите и ястребите по-скоро странят.

"Полегнал съм си айляшки във въздуха и се рея, когато виждам един гларус над крилото. Очаквам да подмине, но той почва да лети с мен. Местя се наляво-надясно няколко пъти - и той така. Един друг пък полетя наравно до мен и ме гледа в очите. Като се понесох бавно към него, мина отпред, заех неговото място и той продължи до мен от другата ми страна. Беше много готино".

Край Бургас е попадал и над ято щъркели в една термика - вертикалния топъл въздушен поток, чрез който едрите птици мигрират, издигайки се до 2000-3000 м височина, след което се плъзгат в полет без разход на енергия, докато загубят височина - и после се издигат със следващия балон от топъл въздух.

"Най-добрите източници на термични балони са разорани ниви и скали", пояснява Жоро. Не е полетял с щъркелите (на професионален език не е направил прелет), "понеже посоката е такава, че минаваш близо над летището и може да стане някой гаф - миналата година на един пилот му се наложи да отклони рязко, тъй като се засече с парапланерист и от бургаския клуб си имаха доста проблеми..."

Най-дългият му прелет досега е 30 км от Конявската планина до Радомир, който изминава за час и половина. Обяснява по-бавното придвижване с това, че е теглото му е под килограмите на крилото, "но пък когато условията са по-слаби и другите парапланеристи почват да се "давят", както се изразяваме, аз нямам проблем да се рея още 15 минути".

Друг път реенето на над две хиляди метра надморска височина все едно му е естествено състояние: случвало му се е да прекарва горе по 3-4 часа. "Бях над Витоша и можех още, но се схванах". Там не мислиш за нищо друго, освен за полета - всеки път е тренировка, винаги може нещо да те изненада, не можеш да си самонадеян с природата.   

Доста пъти е бил на косъм, като първият му инцидент е още в началото на курсовете, заради които едва издържа на работа и му се случва да поизбяга заради някой и друг час повече летене. "Беше някъде на петото ми упражнение и почнах да пропадам над едни гъсти храсти, но понеже се отдалечих, инструкторът ми не можеше да прецени добре къде съм и започна да ми крещи по радиостанцията да дам надясно.

Виждам, че ако го направя, падам директно в бодлите, но той почва да ми се кара и аз изпълнявам, защото нали той е майсторът. С такава скорост паднах в храстите, че ми се забиха бодли до средата на ноктите, които вадих с часове после..."

Изкълчвал си е глезена и коляното, "придървявайки се" между короните на две дървета, и е предизвиквал може би най-опасната ситуация в парапланеризма - негативната спирала - докато пробвал уинговър (при който крилото остава между теб и земята).

"Едната страна на крилото ми "колапсира", остана без въздух, завъртя ме - и отново, благодарение на това, че съм по-лек, имах време да реагирам, контрирайки с противоположно на въртенето управление. Спомням си, че в един момент вече бях с лице към хълма..."  

Дори когато е бил на ръба или му се е случвало да си разкача крилото от дърветата с часове, после лети около половин час. "Почти винаги продължавам след инцидент. Отишъл съм да летя, не да падам. И ако ми се е случило, трябва да си взема урока..." Летенето не е тип доза. Явно е изкуство да управляваш удоволствието.

Oще: гларуси  крило  парапланеризъм  полет  прелет  спирала  термика  уинговър  щъркели 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

14 Dimitar Stamboliyski | 22.08.201118:44

Евала, Мирославе!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.08.2011, 07:33

13 Мирослав Костадинов | 21.08.201109:00

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.275538202472204.88953.100000480792378

Наслаждавайте се! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

12 Bichkiiata | 21.08.201105:58

Аз никога не съм пробвал, но съм върло за. Винаги съм обичал да скачам от високо (над 15-20 метра) във вода и изпитвам за тези кратки секунди страшна тръпка, представям си какво е да се удължи това усещане.
Преди около 16-17 години един ден се разхождам с най-големият ми приятел в Морската градина-Бургас, и по едно време моят ме дърпа след Казиното, къде баира е много стръмен точно срещу моста, един пич който се оказа професионален инструктор по парашутизъм и познат на моят приятел се приготвяше с параплана си, да се отлепи. Летателят в сбит стил ни обясни, в тоз джоб ми са документите , а в тоз ключът от колата, ако нещо стане падна и съм в безсъзнание, да знаете и да ме закарате къде трябва.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

11 veselavesela | 20.08.201109:50

Много се смях на разказа на моя приятелка. Много беше запалена, ходи на тренировки известно време, а полетът го описа като малък ад. Станало й лошо и с мъка се въздържала да не повърне в коленете си, сетне носът й потекъл и така разсополена се приземила по задник, сдобивайки се с няколко различни по големина и отенъци охлузвания...Та, не знам.. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.08.2011, 07:33

10 Мирослав Костадинов | 20.08.201107:43

Чувството да летиш свободно е неописуемо! Кефа когато прелетиш 100км. и кацнеш в някое затънтено село в южна България е несравним. Няма сравнимо усещане като свободния полет. Последния ми полет е от Мадара(Шумен) до Средец(Бургас), като прелетях за първи път Стара Планина. Бургас изглеждаше малък в краката ми от 2350м височина,както и самолетите които надлетях. Много щастлив
Никога не съм си давал сметка, че някой ден ще се върна в Средец, където съм бил войник по такъв начин. Много още мога да ви пиша, но ще си запазя удоволствие за мен(за сега). Много щастлив
Опитайте тандемен полет като начало. Изживяването е страхотно!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

9 Thea Atanasova | 19.08.201122:27

Жоро аз лично ще си стоя на земята и даже горещо го препоръчвам и на всички останали... Смее се Не съм мъж и не трябва да се доказвам на никой, а и адреналинът ще ми дойде в повечко.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

8 Блуждаещ читател | 19.08.201118:40

Хей Леле Мале, ни ги слушай тия...
кефа е велик, секса е някъде назад в класацията.
Като хванеш асансьора и попаднеш в нищото малко под облаците и само вятър свири наоколо....
А долу остава всичко...
Мамкаму...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.08.2011, 17:37

7 Жоро Георгиев | 19.08.201117:47

Стойте си на земята и се стахувайте!
Аз обаче, утре ще си полетя и заради вашия страх Палав
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.04.2010, 10:36

6 pier | 19.08.201116:20

@ Tsombain съжалявам за приятелите ти. И точно затова си мисля, че идеята на тези спортове вече не е да се побъркаш от адреналин, не да се хвърляш, а да се научиш да си прецизен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.08.2011, 14:26

5 Tsombain | 19.08.201116:11

Делтапланери и парапланери - всичко чудесно ама двама мои познати не излезнаха толкова късметлии ...
Единия от спортист като бай ви Жоро, сега е на патерици от 10 години, а другия, май имА повече късмет ... като се замисля ...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани