Гражданинът И. | webcafe.bg
Webcafe

Гражданинът И.

Цветана Георгиева 14.03.2013, 16:02 (обновена 18.03.2013, 07:03)

1 от 2 снимки Назад Напред

Гражданинът Петров

Снимка: © Явор Николов

Той е неуморен дразнител за администрации и съдилища, преследвайки до дупка разума и законността в техните решения

Името му е толкова обикновено, че може да мине за синоним на българин.

Не е юрист, а водопроводчик.

Наричат го "човекът-институция", "най-активният гражданин в България" и какво ли още не.

Иван Петров за себе си: "Имам шанса да водя дела срещу държавата и да ги печеля. Аз изсмуквам всичките си граждански права - с лекота и всеки ден".

Знае как се пише жалба, и не само. Вие знаете ли? Достатъчно е да се зачудите и вече сте нагазили надълбокото - в гражданските си права. Жалбата е само един от начините да ги преследвате и защитавате, стига да знаете как и какво ви позволява законът. Гражданинът Петров никога не се колебае да го направи.

"Когато гражданинът пожелае да консумира цялата власт, която му се полага по закон, той става много силен", убеден е Петров. Докато за повечето от нас самата дума "администрация" звучи отчайващо. Навява неравна битка с митично чудовище - и усещане за обреченост, което отказва повечето от нас да търсят справедливост. Макар че по закон я имаме.

За Иван Петров картинката е друга - той се бие на своя територия в тази окопна война, водена с документи-оръжия. Основният му арсенал са жалбите и Законът за достъп до обществена информация. Аргументът му: "Няма нужда да доказваш защо питаш една администрация по някой въпрос, който те интересува, след като имаш това право и то е на твоя страна".

Той се придвижва с колело, бяга от комплиментите, много държи на фамилията и на честта си. Заради нея през 1998 г. започва първа битка с администрацията в София, за да защити общинското жилище, в което живее. Успява.

Колос на клинени крака

Администрацията е майка на калпави наредби и закони. "Около нас има прекалено много абсурди. Прочитът на абсурда е най-ефективният способ да спреш неговото интерпретиране в бъдеще време. Например, четеш един доклад на общинския съвет и виждаш до какво ще доведе след няколко години", обяснява гражданинът.

Защо, например, не се сваля политическата реклама от билбордовете в деня за размисъл преди изборите? Това е нарушение на закона, което никой не забелязва, казва Петров. Пита още на какъв принцип държавата избира известни и бележити българи, които да бъдат погребани в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Тъй като няма правила, има дискриминация и след смъртта.

Един от последните му успехи е свързан с безопасността на децата по време на пътуване. "През 2011 г. атакувах Министерския съвет, че е в конфликт на интереси със застрахователите. Децата под 7 години пътуват безплатно в обществения транспорт, но не са защитени при пътно-транспортно произшествие. Няма как да докажеш, че си участник в едно ПТП, ако нямаш билет", обяснява той.

В крайна сметка се взема решение за издаване на специални карти за пътуване на децата под 7-годишна възраст, които понастоящем съществуват.

Друго постижение е свързано с регламентацията на държавния герб. По настояване на Петров Министерският съвет издава специални указания, които регламентират точните му пропорции, за да не се раздува или сплесква при разпечатване.

"Атакувах закона, разформировах общинската полиция и принудих Министерския съвет да я създаде с нов закон. Това е мое дело", изтъква още Иван Петров.

Черешката на тортата - Столична община

Столична община е любим опонент на Иван Петров. Тормози я с жалби, становища, искания, превърнал я е в нещо като втори дом и не пропуска от години заседанията на градския парламент.

Най-известен е с това, че осъди градската управа за увеличението на цената на билета от 70 стотинки на 1 лев, както и че единствен получи разрешение да присъства на сесиите на Столичния общински съвет. Впоследствие това му бе отнето, защото надраскал табелата "София - най-добрият град за живеене" в сградата на общината.

Забраната важи докато трае делото срещу него за увреждане на общинска собственост. То минава през съдебни инстанции, като втората го връща за ново разследване, защото няма аргументи.

"Афишът не е общинска собственост. Освен това, там не е регламентирано място, където могат да се разлепят афиши. В сградата има специални места за това", обяснява той в очакване на оправдателна присъда.

Играта стига дотам, че Петров призовава журналистите, отразяващи общинската тематика, да измислят една лъжа, която той да заведе като преписка. В крайна сметка Петров решава да попита общината защо слонът от Зоологическата градина се разхожда по бул. "Брюксел". По това време кмет е Бойко Борисов.

"Получих обширен отговор с родословно дърво, че слоницата Артайда никога не е напускала Зоологическата градина. Това е смешно, но е много показателно. Просто вече никой не смее да се усъмни, че гражданинът Петров лъже", смее се той.

Не взрив на системата, а промяна стъпка по стъпка

Докато си говорим, палатковият лагер в градинката до парламента бавничко събира посетители. "Гражданите не умеят да консумират властта си. Хората от протестите не са експлоатирали своите права докрай. На практика те не знаят какво искат", коментира Петров. Според него радикалната смяна на системата няма да доведе до нищо добро.

"Политиците ще излъжат момчетата на улицата. Сегашната Конституция и система дава приоритет на партиите. Основното искане на протестиращите трябва да е за запазване на законността и персонална отговорност. Да видим тогава дали българите ще се натискат да стават държавни служители", казва водопроводчикът с призвание. Обобщава, че най-големият крах на нашата система е неспазването на законността.

Един щастлив гражданин

Говорейки за протестите, гражданинът Петров допълва, че наченките на гражданското общество у нас вече се виждат все по-отчетливо. Описва се като "голям оптимист и един от малкото щастливи граждани", а трудностите определя като "огромно удоволствие".

"Всички могат да говорят за хубава мацка или хубава кола на маса, когато пият евтина ракия. Аз съм другата крайност. Аз съм щастливият гражданин, който знае, че му четат жалбите", казва той за финал, преди да се насочи към палатковия лагер. Вероятно няма да го разпознаят. Но когато и това стане, значи щастливите гражданите са станали повече от един.

Oще: жалби  иван петров  институцията петров  прокуратура  столична община  съд 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

35 KingoftheROAD | 20.03.201308:39

Абе и Родриго

Според мен администрацията би трябвало да може и сама да се контролира. Не само гражданите я надзирават и коригират, това им е право, но не и задължително задължение (ако мога така да се изразя). Началството в администрацията за какво е сложено там? Баш айляк ефенди?, да да ама не.

За целия този период от 12 години, би трябвало да са минали поне 2-3 вътрешни проверки, и би трябвало поне една от тях да го хване въпросния чиновник в издънка, и би трябвало да бъде накован от началството му, да си поправи грешката сам, и да поднесе извинения пак сам. Може да звучи като утопия, но примерът по-горе как работи немската администрация е достатъчно показателен. Не е въпрос само на самодициплина от страна на чиновника (и началството му), а и вътрешни проверки одити (както сега е мудьйерну), а и навици и манталитет и традиции и още и още...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

34 Абе | 17.03.201318:45

Rodrigo: "Но ако трябва да започваме да даваме уроци на чиновника, нека да са такива, болезнени, с финансови и административни персонални наказания..."
-----------------
Изцяло съм съгласен. Това е пътят. Но знаеш, че и най-дългият път започва с една крачка. В случая за мен тази крачка е чичкото. След като видим, че някой може да успее да се пребори с администрацията, макар и с дребнотемие, това ще накара още хора да се пробват. И ще се научим да си търсим правата, и да искаме наказание за провинилите се.

"Няма ли персонална отговорност, не се ли бръкне в джоба на някой, ефекта ще е нулев"
------------------
Сам съм се убедил в правотата на горните думи. Но някой първо трябва да види грешката, после да я покаже, и накрая да следи дали ще има наказани. И понеже грешките са много, кой би могъл да ги следи? Със сигурност не и самия чиновник. И тук пак виждам мястото на такива като чичкото.

"Ти си сложил интересите на твоето малко фирмено общество пред твоите"
------------------
Благодаря, но и на това не може да се разчита. Аз например, за някои свои грешки се усещам в момента в който ги направя, за други е необходимо да мине време за да разбера, че са били грешки. За трети е необходимо някой да ми ги покаже. Дали ще се самонакажа, зависи от моята съвест. Обаче друг да разчита на съвестта ми, е прекалено наивно. Например, ако трябва да отговоря на въпроса на Curel Drъw, дали бих се уволнил сам, то отговора ще е отрицателен. Всяко нещо си има предел. Колкото и да съм самокритичен, не бих се уволнил (когато съм доволен от условията), макар че би могло да има ситуация в която напълно да го заслужавам. Значи трябва да има някакви правила (приети от участниците), някой (различен) да съблюдава за тяхното спазване, и някой (различен) да наказва или поощрява. Виждаш ли как стигнахме до трите власти, и разделението между тях?
Стигнахме и до идеята и четвърта власт. И това не са само медиите. Това са и гражданите, гражданското общество, за което напоследък толкова се говори. Т.е. такива като чичкото. Ако се опитаме да оценяваме кое е важно или маловажно, не има вероятност, ами е сигурно че ще се стигне до цензура и беззаконие. И логично ще стигнем до положението в което сме.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

33 Rodrigo Diaz de Vivar | 17.03.201316:23

Абе, да, пропуснах.
Ти си сложил интересите на твоето малко фирмено общество пред твоите, за което адмирации.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

32 Rodrigo Diaz de Vivar | 17.03.201316:20

Абе, радвам се, че си разбрал идеята ми.
А тя е, че гражданско общество имаме, когато самият гражданин слага интересите на обществото си, на хабитата си, преди своите собствени.

И ако чиновника не ти е събрал всичко, което ти като гражданин, си му възложил да събира, и косвено му плащаш за това, каква е гаранцията, че няма да пропусне от немарливост данъците на още 50, 100 или 10 000 човека.
Ясно е, че тези сметнатите но несъбрани пари пак ще дойдат от обществото, респективно и от теб в един по-късен момент. Парите за държавата [обществото] не растат по дърветата.

Това е идеята. Да загърбиш собствения си материален комфорт, за да се погрижиш за комфорта на обществото, наказвайки администрацията за грешките и.
Разбира се, не съм наивник, че стане ли така всичко вече ще е "сълза от сърна", не. Но ако трябва да започваме да даваме уроци на чиновника, нека да са такива, болезнени, с финансови и административни персонални наказания, а не ... "пускам жалби и съм щастлив, че ми ги четат".
Извинения, но боли ги кура администрацията за подобни жалби.
Няма ли персонална отговорност, не се ли бръкне в джоба на някой, ефекта ще е нулев. Ще пишем само статийки за смелия чичо Иван или чичо Методи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

31 Абе | 17.03.201312:15

Rodrigo,
Този път съм съгласен с теб и стискаме ръце. на бира

Минутка за самореклама:
Заемам висок пост във фирмата в която работя, и винаги съм гледал да постъпвам справедливо. Аз съм единственият, който се е самонаказвал. Но не мога да наказвам другите, а в същото време за себе си да не го правя. 3 пъти е било за големи суми. Единия път скапах една кола (бях забравил да и проверя водата, а тя сама не си каза Тъжен ), и платих разликата между цената за която я купихме, и тази за която я продадохме. Два пъти съм плащал всички надници на работниците и машиносмените на техниката от собствения си джоб, защото съм казал да се свърши нещо по грешния начин. Времето, което беше нужно за да се поправи грешката го платих, без никой да ме кара. Дребните неща, като горивото изхарчено за лични нужди, си ги плащам съвсем чинно сам (никой не може да ме хване какво правя, и мога да не платя нищо). Не пиша пътни листа за служебната кола, което води до това, че не признават горивото за разход. Аз сам реших, че ще плащам 20% ДДС и 10% данък печалба от стойността на всяко зареждане, за да не страда фирмата от моето безхаберие. Защото така е честно, както твърдяха в една реклама ;)

Така, че като нищо съм готов да съдя администрацията за подобно нещо, и да си платя след това. Не съм го направил защото знам колко са тромави процедурите, и колко много време ще загубя, а то ми е ценно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

30 Rodrigo Diaz de Vivar | 17.03.201311:01

@Абе
Много добре са ти казусите дори.
Щях да ти го напиша след втория ти пост, когато изясни къде е акцента на недоволството ти, но се заплеснах с давностния срок.
Това беше важно, да уточниш кое те дразни.
Може би в първия ти пост останах с грешно впечатление, че самото прилагане на Закона те дразни, а не трябва да е така.
На администрацията трябва да се трошат зъбите за това как прилага Закона, а не защо го прилага.
И да се натиска самата администрация за търсене на сметка за причинени щети следствие на недобре свършена работа.
Като илюстрация, ти да искаш, чиновникът който не е събрал данъка ти и е допуснал той или част от него да е погасен по давност, да бъде наказан.
Защото не си е свършил работата.
И е позволил гражданинът Абе да не плати дължимото към държавата.
Ти да инициираш подобно наказание, макар че е в твой ущърб, не знам дали обяснявам правилно.
Това бих приел за гражданско общество.
И когато същия мишок остане една година без "допълнително материално стимулиране" след като е наказан, както е по Закон, ще видиш как следващата година ще отделя малко повече време за задълженията си.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

29 Зелен Бетон | 17.03.201303:05

@Абе: Много добри и на място са ти примерите.

Добавям още един, само че от обратната страна. Звъни ми оня ден един приятел, получил някакво дълго писмо на немски, не можел да го разбере добре (той миналата година работи малко в Германия).

Оказва се, че хората го уведомяват какво е положението с пенсионните му осигуровки. Съгласно постъпилата при нас информация, пишат, сте работили еди-къде си от тая до тая дата, за което имате внесени еди-какви си осигуровки: ако имате възражения, моля съобщете ни. И продължават: съгласно закона имате право на следните видове пенсии – такава, такава, такава. За да получавате пенсия от първия вид, трябва да се осигурявате толкова време, вие сте се осигурявали толкова, значи са ви необходими още еди-колко си. Съответно по втория, по третия и т.н.

Написано ясно, изчерпателно и подредено, и накрая посочено име на служител с телефон и имейл, за въпроси.

При това никой не им го е искал. Обаче на хората такъв им е стандартът: гражданинът да бъде максимално добре информиран, защото това е в негов интерес. А администрацията е длъжна да работи в интерес на гражданина.

Въз основа на собствения си опит в родната действителност съм убеден, че типичният български чиновник с удоволствие би пропуснал да изпрати такова писмо. Даже да е задължен, пак ще гледа да си го спести. А пък ако то е за някакъв калпак от чужбина, който бачкал няколко месеца и после си заминал обратно у село, сто процента ще си го спести. И на всичкото отгоре ще отчете, че го е изпратил. Такъв ни е стандартът...
________________________

@Levitt Hostel:

> В България много хора разбират законността като синоним на справедливост, което е грешка, дължаща се на липса на юридическа грамотност.

Тук си абсолютно в десетката. Както и с пояснението, че гражданинът има възможност по административен път да атакува процедурите, но не и преценката за целесъобразност от страна на висшестоящия орган (освен евентуално чрез омбудсмана, но то е по-специфично). Именно това е и ключът, през който трябва да се разглежда казусът с чичото, за да стане ясно каква е реалната му стойност.

Чичото НЕ Е ПРИМЕР, той е САМО ИЛЮСТРАЦИЯ.

Не е пример за подражание, защото ако всеки започне да пише жалби за всичко, няма администрация, дето хем да насмогва да им отговаря, хем и ежедневната си работа да върши.

Освен това с подобни атаки може да се подобри само прилагането на съществуващите нормативни актове, но не и тяхното качество (а още по-малко – залегналите в тях идеи и концепции). Съгласно действащата в България система за държавно управление, за второто се минава през механизмите на представителната демокрация. Не съм запознат със случая около общинската полиция, но силно се съмнявам някой самостоятелно да може да „принуди Министерския съвет“ да създаде нов закон. Пък ако ще и да се казва Иван Петров. Чичото явно обича да се хвали.

А е илюстрация – при това полезна – защото показва какво е възможно. Тоест, че съществуват реално работещи механизми, чрез които дори отделният човек може да упражнява натиск за дисциплиниране на разхайтената административна система.

Героизацията на „гражданина И.“ обаче идва малко в повече. Чак Давид срещу Голиат... хайде холан Усмивка Според мен статията щеше да е по-полезна с по-малко патос и по-подробна информация какво е направил въпросният гражданин.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

28 Абе | 17.03.201301:23

Иначе си прав, не трябва да се правя на специалист по нещо, от което си нямам представа. Хората не случайно учат сума ти години по въпроса, а и изкарват не лоши пари. Грешката ми е, че за да се направя на много знаещ, цитирам нещо, без да съм го проучил, проверил и т.н. И като резултат, цялата ми теза е разбита от едно незначително цитиране, без което тя щеше да звучи по същия начин Тъжен Виноват.

Идеята ми беше, че за разните вземания и си има давностен срок, на който ме посъветваха да се позова (и ми го записаха в молба!). В резултат платих значително по-малка сума.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

27 Абе | 17.03.201301:12

Rodrigo,
няма да споря, както казах не съм юрист. И за елементарен спор в сайт, не се допитвам до юристи. Усмивка Просто потърсих в нета и в лекс.бг видях да се позовават на този член, в същия случай. Затова го и цитирах. Няма как да споря, ако си юрист и се извинявам предварително, но ще цитирам още един текст по въпроса:
"Давностните срокове, с изтичането на които се погасява правото на държавата да събира по принудителен ред данъчните задължения, са уредени законодателно в чл.22 от Закона за данъчното производство (ЗДП) (отм.), в чл.16, ал.4, чл.111, чл.138, т.3, чл.140-143, чл.156, ал.3 и чл.185 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), в чл.42 от Закона за счетоводството (ЗСч), в чл. 9-11 от Закона за държавния архивен фонд и в чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбите на ЗЗД се прилагат спрямо данъчните задължения, доколкото в данъчното законодателство няма предвиден друг ред за прилагане на давността. Общото между посочените правни норми е, че те имат императивен (задължителен) характер, както за данъчната администрация и за данъчните длъжници, така и за третите лица, до които се отнасят."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

26 Rodrigo Diaz de Vivar | 16.03.201323:54

@Абе
"Има един член 119 от Закона за задълженията и договорите, който определя давностен срок за подобни вземания."

Погасителната давност за публични държавни вземания [каквито са местните данъци и такси] се дефинира в чл. 171, ал. 1 и ал.2 на ДОПК, а не в ЗЗД.
ЗЗД е ирелевантен към казуса нормативен акт.
Сменяй консултантите. Усмивка
   

оценка

+0 -0