Днес направихме някого красив | webcafe.bg
Webcafe

Хелен, която стана много красива

Webcafe.bg, по Charitywater.org, Беки Строу 15.04.2013, 15:30 (обновена 18.04.2013, 07:19)

1 от 4 снимки Назад Напред

Helen5

Снимка: © Естер Хейвънс, charitywater.org

Заради кладенеца, който вече има селото й, Хелен Апио не върви по 4-5 км на ден, за да осигури вода на семейството си

Около нас се стелеше мъгла от прах, докато карахме през неравния път на Северна Уганда. Пътувах с хора от две организации с нестопанска цел, с които трябваше заедно да оценим работата на общия ни партньор за региона - компанията Joy Drilling, която копае кладенци в Африка и осигурява на цели общности възможности за здравословен и хигиеничен живот.

В последния момент преди да се качим на камиона, предпочетох да седна в каросерията. Местните, които ни придружаваха, изглеждаха втрещени от решението ми. Бях готова да изтърпя праха заради гледката.

Жените и техният товар

Имам страхотна работа. Като мениджър в благотворителната организация Charity: water, аз обикалям някои от най-отчайващите места по света в търсене на чиста вода. Пейзажите около мен се менят, но едно нещо навсякъде си остава същото: жените постоянно ходят.

Независимо дали изкачвам планините на Хаити, прикривам се от бурята в Либия или крача през джунглите на Централноафриканската република, жените наоколо постоянно носят вода пешком.

От удобната си позиция в камиона наблюдавам как жените придърпват децата си и се отместват в края на пътя, за да ни пуснат да минем. Босите им крака са загрубели и сякаш безчувствени: следствие от хилядите километри, изминати през кални и скалисти местности.

С бебета, привързани на гърбовете им, ярко оцветените им рокли се люшкат, а коленете им треперят и се огъват под тежестта на водата и децата. Повечето крепят кофи на главите си, а някои са понесли в потните си длани близо 38 литра вода - светложълти 5-галонови бидони във всяка ръка.

Възторжени възгласи

В благоговение съм от начина, по който се справят. Но, разбира се, те нямат избор. Средностатистическата жена в Африка извървява по пет километра всеки ден, за да носи вода. Често става въпрос за вода от гнили, разложени реки или заразени с болести блата. В световен мащаб, жените събират питейна вода двойно повече от мъжете.

Пристигайки в селото, мигом се озоваваме в центъра на пищно тържество, известяващо, че сме били разкрити. По начало предпочитам да изненадвам местните с пристигането си, защото е по-лесно да се следи и направлява обработването на откритите водни находища - без стотици хора да те гледат. Но щом посетиш няколко места в един регион, слуховете за присъствието ти плъзват мълниеносно.

Изскачаме от камиона и се присъединяваме към партито. Жените ни посрещат с изобилие от приветствия, възклицания и танци. Шумно веселие разтърсва селото.

"Вече съм красива"

Именно тогава срещнах Хелен Апио. Докато повечето жени любезно се отдръпваха като минавахме покрай тях, Хелен скочи към мен и закрещя на няколко сантиметра от лицето ми.

Острото пищене, което трябваше да представлява пеене, беше толкова гръмко и кънтящо от енергия и емоция, че нямаше как да не поговоря с нея.

Тя ми разказа за новия кладенец в селото. "Много съм щастлива", грееше тя. "Имам време да ям, децата ми могат да ходят на училище. Дори мога да си работя из градината, да взема душ и после да се върна за още вода, ако ми трябва! Толкова хубаво се къпя."

Няколко от мъжете се разхихикаха, като чуха жена да говори за къпане. Но аз забелязах само блестящото лице на Хелен, свежите цветя в косата и чудната й зелена рокля, обличана само при специални случаи. "Сега вече съм красива", добави тя след известна пауза.

Това наистина ме порази. Работата ми е да се фокусирам върху устойчивото развитие, здравето, хигиената, да осигуря функционирането на проектите ни за 20 години напред. Но никъде в проучванията и изчисленията ми няма място да напиша "Днес направихме някого красив".

Обречени решения

А истински важното е именно как Хелен е станала красива. Преди да има достъп до чиста вода, тя се е будела по тъмно, вземала е единствените си 5-галонови бидони и е вървяла над два километра до най-близкото водно находище.

Тъй като просто нямало достатъчно вода за хората в района, тя трябвало да се реди на опашка със стотици други жени. Другата й възможност била да пропусне опашката и да се задоволи със замърсената вода от близкото езеро.

Така дните минавали във вървене и чакане. Разказа ми как всеки ден си мислела: "Как да използвам тази вода днес? Дали да полея градината, за да си отгледаме храна? Или да изпера дрехите на децата? Да я използвам ли да сготвя нещо, или пък трябва просто да я изпием?". С две деца, един съпруг и 10 галона на разположение, Хелен е взимала само обречени решения.

Видях срама в очите й, щом ми описа как на връщане от всекидневното мъчително пътуване, двете й малки деца вече я чакали вкъщи. От училище често ги отпращали, защото дрехите им били мръсни.

В името на общността

Тогава разбрах защо тя ни посрещна така нетърпеливо, крещяща от радост и благодарност. Искаше да разбера, че с новия кладенец в селото животът й се е преобразил. Тя вече има възможности, свободно време и взема истински решения.

Хелен беше избрана да събира таксите за поддържане на кладенеца от всичките 51 домакинства в селото. Именно в тези новосформирани водни комитети за първи път жени в тези села са избирани на водещи длъжности.

Така че вместо да чака за вода, днес Хелен прави нещо в името на цялата общност. И вече е красива.

Oще: charity: water  африка  водно находище  уганда  чиста вода 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

30 Georgi Tashev | 24.04.201314:35

"Много-много отдавана бях чел, че българският мъж статитически е един от най-дейните европейци в помощ на жената при извършване на домашната работа."

Тази статистика ако е от времето на Тато, как са взели данни за Швеция например?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

29 Bichkiiata | 19.04.201323:15

Теа, в отговор на твоите душевни мъки:


Благодаря ти мила

Благодаря ти много мила,
във службата цял ден проекти правиш –
не зная просто как намираш сила
да изпереш, да сготвиш, да изгладиш.

Благодаря ти много мила,
прегърнат ли ме нежните ти думи,
забравям, че сме без кола и вила
и чаканите от баща ти суми.

Благодаря ти, за скандала
с най-спорния човек във тази къща,
благодаря все пак, че си разбрала –
тя майка ти е, но и моя тъща.

Но разбери и мене мила –
доклади, съвещания, конгреси,
да ти помагам, просто нямам сила,
мъжът във домакинството не се меси.

Много-много отдавана бях чел, че българският мъж статитически е един от най-дейните европейци в помощ на жената при извършване на домашната работа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

28 Thea Atanasova | 19.04.201322:21

При красивата и силна Хелен нещата са подобни. До колкото знам, мъжете там си пушат някаква билка им не им дреме ни за кладенци, ни за жени, ни за нищо. От което следва Хелен да стане още по-силна и вероятно не толкова красива. Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

27 Thea Atanasova | 19.04.201322:18

Май пак стигнахме до моето - мъжете ни не са читави, а доста мързеливи и се научиха да живеят като цигани. Да не говорим, че повечето така се алкохолизираха, че не могат да си кажат вече името.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

26 delight | 19.04.201311:18

@25........ Предпочита да ограби, да убие, да открадне, но не и да работи."

От къде ли ми е познат този маниер на живот? Ох, не мога да се сетя! Не, не, не...Усмивка

„Уганда има плодородни почви, обширна система от естествени водоизточници и редовно падащи валежи.”
Копи/пейста е от Уикипедия. Точка по въпроса за кладенците, красотата и престижната професия „водоноска” Приветствам авторката за работната разходка до Уганда, но ми свършиха носните кърпички. Може да изглеждам грозно повърхностна или повърхностно грозна, но ще го преживея някак.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

25 Rodrigo Diaz de Vivar | 19.04.201310:34

Добре Минке, какво трябва да напишем?
Беки Строу си пише доклад за изкопаването на един кладенец и го облича в някаква мистичност. Ама жените, как ходели на 2 километра за вода.
И тук става въпрос за Уганда, не за центъра на Сахара.
Един прост поглед в Уикипедия показва, че в Уганда има вода за нея и допълнително за три Българии.

Обаче ... черните не им се копае, а предпочитат да "се разхихикаха, като чуха жена да говори за къпане".
За колко време се копае един кладенец, имаш ли представа? В България във всеки селски двор има такъв и на са дошли от Charitywater да ни ги изкопаят.

Тук е момента да цитирам мой приятел, живеещ от години в ЮАР.
Та той казва:
"Тук расизма е по особен, лежи на друга основа, не етническа.
Наложилото се мнение е, че черните са сган ... не е заради цвета на кожата си, или поне вече не е така, а заради начина си на живот.
Предпочита да ограби, да убие, да открадне, но не и да работи."

В Уганда най-вероятно нещата стоят по подобен начин.
Ще чакаме Charitywater да ни изкопае кладенец в центъра на селото, вместо да се хванем и да си го изкопаем ние. Мъжете имам предвид.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

24 Мина | 18.04.201322:18

Егати, повечето спорите за мерни единици и коментирате красота, като че ли сте дебили и не разбирате какво означава това в този контекст! Точно под тази статия! Колко сте повърхностни! Или по-точно колко сте ... грозни!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

23 Мина | 18.04.201322:12

Родриго, първият ти коментар е отвратителен! Бесен
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

22 strawsPulledAtRandom | 18.04.201309:51

Да, и аз не съм го срещал в книжки или статии на стари културисти, а по-скоро от хора около и малко над възрастта на Родриго - спомням си конкретно за бащата и чичото на един приятел. Напълно съм съгласен, че така не се измерва нищо съществено, а дали е за хвалба не искам да коментирам. Специално в случая прозвуча малко тъпо, защото тон и половина на тренировка е една серия лежанка и това по никакъв начин не може да се сравни с мъкненето на туби на ръка (или на глава) с километри. От първото се става як, а от второто гърбав. Образно казано де Усмивка, щото съм сигурен, че тази хубава Хелена, ако ни направи добър захват, половината от нас ще може да ни скърши през кръста Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.07.2011, 13:11

21 Fedar | 18.04.201301:46

strawsPulledAtRandom | 17.04.201310:04
Тон и половина какво? Чувал съм, че едно време така са се "измервали" тренировките - сумираш всички килограми по повторенията в тренировка. Но е твъде неточно, ако е така заради огромната разлика между различните упражнения. На колко години си между другото?
--------------------------

Строус, никой стар билдер не съм чувал да "измерва" така тренировките. Нито някъде из ретро-книгите на бате Арнолд и другите стари кучета се споменава такова нещо.

Обаче се е случвало да попадам на хора, които измерват тренировки в килограми. Обикновени са такива, които не са от най-запознатите и от най-трениращите, обаче си умират да се похвалят и смятат, че с цитирането на хиляди тонове тежести ще впечатлят непросветените слушатели.

Последният път, когато попаднах на такова "измерване" беше като една подмокрена журналистка правеше очерк на "премиера Бойко Борисов" и измежду другата плеяда от хвалби вмъкна и това колко тона желязо вдига любимият ни бивш премиер. Смее се
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани