Леони, която живее във влака | webcafe.bg
Webcafe

Леони, която живее във влака

webcafeWebcafe.bg, по Spiegel, Washington Post
24.08.2015, 19:59 (обновена 27.08.2015, 07:36)
леони мюлер

Снимка: © tyatravel.com

Тя е на 23 години и не желае повече да плаща наеми

Ранно утро в работен ден по дестинацията Кьолн-Щутгарт: пътниците са се скупчили около вратата на първия вагон. Само Леони Мюлер върви спокойно назад - нейното място е във вагон No. 22.

Докато пасажерите едва намират свободно пространство в първите вагони, тя знае, че последният сектор е почти празен.

"Това е "самолетният" вагон", разяснява Мюлер. "Той се прикачва допълнително и е резервиран за хора, които пътуват към летището. Но те не са чак толкова много, колкото са свободните места".

23-годишното момиче прибира раницата си в багажното отделение и се разполага на двойна седалка. Леони Мюлер няма никакво намерение да слиза на аерогарата, но когато човек прекарва десетки часове по жп-релсите, все пак има право на някои малки удобства.

Всичко започва, когато на 1 май Леони напуска квартирата си в Щутгарт, като я заменя за една Bahncard 100 - годишен абонаментен план на германските железници на стойност около 4000 евро, срещу който има право да се вози безплатно и по всяко време на всеки влак в Германия.

Оттогава влаковете не са само транспортно средство, но и хол, и работен кабинет за студентката, където пише курсовите си работи в движение - със скорост 85 км/ч.

Леони Мюлер преминава между 1200 и 2000 километра на седмица, като обикновено циркулира между Тюбинген - където се намира университетът й, Кьолн - където живее приятелят й, Билефелд - родният й град, в който се намира баба й, и Берлин - където живее майка й.

В повечето случаи решава спонтанно в коя посока да поеме.

През април 2016 г. Леони Мюлер ще завърши висшето си образование по медийни науки - дотогава предпочита да живее без дом.

Обикновено прекарва нощувките при гаджето си в Кьолн или при приятелка в Тюбинген. Вместо да спи по вагоните, Мюлер слиза късно вечер на някоя от спирките по вечния си маршрут и рано сутрин отново се качва на влака.

Тя експериментира с онова, което мнозина биха сметнали за невъобразимо: иска да знае как би я променил животът без покрив над главата. Всички преживявания на Леони по време на пътешествието й са описани в блог, който тя смята да приложи в дипломната си работа по журналистика.

Докато пътува между Щутгарт и Тюбинген, Леони слага малко кекс и гроздов сок върху сгъваемата маса пред себе си. Избягва да купува готови сандвичи за из път: прекалено скъпи са. Предпочита да си купува топено сирене и хляб от някой супермаркет.

Идеята за нестандартното пътешествие идва от нейния приятел, който живее в Кьолн и наблюдава с притеснение как Леони се разкъсва между него, дома си в Щутгарт и студентската си квартира в Тюбинген.

Един ден просто я пита: "Колко време всъщност прекарваш у вас?"

Тя взима окончателното си решение след спор с хазяина си. "В един миг реших, че повече не искам да живея в старата си квартира. В следващата секунда осъзнах: Всъщност, никога повече не желая да живея на едно място".

Картата за пътуване с влака й струва по 340 евро на месец, а наемът на квартирата й е малко по-скъп - 400 евро. Сега кашоните с багажа на Леони са складирани в дома на майка й в Берлин.

Всичко, от което има нужда, се събира в раницата й: резервни дрехи, учебни материали, един таблет и основните тоалетни принадлежности. Тъмносиньото пухено яке, което впрочем се сгъва съвсем лесно, понякога й служи като одеяло.

Гардеробът на Мюлер се състои почти изцяло от тъмносини дрехи, така че лесно може да ги комбинира.

Леони знае много хитрости при опаковането на багаж благодарение на опита си от предходно 9-месечно околосветско пътешествие през 2012-2013 г. Най-важният й аксесоар за годината на жп-експеримента: добри слушалки, които могат да изолират всеки страничен шум. По този начин може без проблеми да работи във влака.

Pizza ans Gleis liefern lassen? Check! :D Home sweet home...

Posted by Wherever You Go, There You Are - Travel Blog on Monday, 29 June 2015

Когато споделя плановете си във Facebook, Леони Мюлер получава много положителни коментари. "Много приятели ми писаха, че мога да се отбия при тях винаги когато поискам".

За нея, обаче, е важно да не се превръща в тежест за другите: "С моята приятелка от Тюбинген, при която нощувам често, се разбрахме, че когато стане невъзможно да споделя стаята си с мен, просто ще ми каже съвсем откровено".

Други хора, с които Мюлер споделя решението си, обаче, реагират без разбиране.

"Някои хора се чувстват направо обидени. Сякаш съм поставила под съмнение техния начин на живот".

През първите две седмици блогът й има около 250 харесвания във Facebook, като почти всички са от нейния приятелски кръг. В момента виртуалните й последователи са близо 3000, от които не познава почти никого.

Много е смешно, коментира Мюлер, колко лесно човек приема да остане без дом, когато пътува в чужбина, но не и докато е в родината си.

Самата тя се възприема като турист, а не като екстремен изпитател.

"Чета, пиша, гледам през прозореца и постоянно се срещам с приятни хора. Винаги има какво да правиш във влака", споделя тя пред германската телевизия SWR. Освен това влакът става и за миене на косата: "Дължината на пътуването по линията Манхайм-Щутгарт е перфектна за тази цел".

Твърди, че се чувства независима и свободна. Вероятно това е причината, поради която не се изнервя, когато губи сигнал на телефона си, изпуска свръзката на някоя гара или не успява да си намери място във вагона.

"Разполагам със свободата си, но с нея идват и много отговорности", казва тя; "Трябва постоянно да знам какво искам да правя, какво трябва да правя".

"Първата ми "нощувка" в спален вагон извън Индия - германската версия ми харесва повече, сигурно защото не е горещо като в пещ", пише Леони Мюлер на втория ден от #homeless пътуването си.

 

За лятната ваканция Леони Мюлер е решила да пътува по малко по-различни дестинации - за да прекоси Германия от край до край. С влак, разбира се.

Гласовите анонси за следващите спирки, тъмносините седалки с небесносини възглавнички, шумът от отварянето и затварянето на вратите - тя е свикнала с всичко това до степен, че започва да развива усещане за домашен уют, точно както спрямо шума от входната врата или позицията на ключа за лампата в старото й жилище.

"Наистина се чувствам като у дома си във влака, освен това имам възможност да ходя на гости на много повече приятели, да посещавам най-различни градове. Все едно съм в постоянна ваканция".

Oще: deutsche bahn  story  webcafe  анализи  без дом  бизнес  билефелд  българия  германия  експеримент  журналистика  забавление  коментари  лайфстайл  леони мюлер  медии  момиче живее във влак  новини  околосветско пътешествие  политика  пътешествие  развлечение  с влак през германия  транспорт  тюбинген 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.