За свободата и природата, в която си "свободен" | webcafe.bg
Webcafe

За свободата и природата, в която си "свободен"

Никола Вълчев 26.08.2015, 17:42 (обновена 28.08.2015, 12:32)
корал, юг

Снимка: © "Да запазим Корал"

Важен е не плажът "Корал". Знам, че звучи еретично, но смятам, че в центъра стои различният човек

По някакво не дотам случайно стечение на обстоятелствата това лято се оказах на плаж "Корал" и се сблъсках с двете страни на една "война", която ми е колкото близка, толкова и далечна.

От една страна стоят някакви организации, които си поръчват полицейски проверки и скалъпени репортажи, показващи как дивото къмпингуване мърси природата и пречи на икономиката да се развива. От друга - хората, които "воюват", за да запазят един от малкото останали необлагородени с бетон плажове в България.

Поставям "воюват" в кавички поради няколко причини. Поне две.

Едната причина е, че не вярвам във войните. Не вярвам, че насилието ще реши който и да е проблем. Втората причина, която мисля, че подлежи на по-обстоятелствена дискусия, е, че не смятам за нужно да воюваме, за да запазим този или онзи плаж, тази или онази планина, река или дърво. Тази война е грешно насочена.

Борбата е много по-глобална. Това, за което трябва да се борим и да защитаваме със зъби и нокти днес, утре, тук и там, е човекът. Важен е не плажът "Корал". Знам, че звучи еретично, но смятам, че в центъра стои различният човек. Ако него го има, то ще има и място за него. Не искам да изчезне човекът, който мисли различно, облича се различно и ходи на море на разни места.

Той ще запази и "Корал", и Пирин, и любимото ми Кара дере. Той ще даде живот на България и ще донесе нови идеи и промени.

Ако в едно общество няма място за различните хора, то това общество ще изчезне.

За да има еволюция, трябва да има нови идеи и хора, които мислят различно. Мутациите са в основата на теорията на Дарвин. Без тях не може да има прогрес. За това съм готов да се боря (без да се бия) и в България, и където и да е.

Трябва да има "див" "Корал" със сърф училище, обхват на телефона и доста текстил. Трябва да има и Кара дере, където тези неща почти не се срещат. Също така трябва да има и Слънчев бряг (и Лозенец, но ако може с пречиствателна станция). Не за мен, а за другите.

Въпросът остава как да изградим общество, в което да има място за другия човек и неговите идеи и където новите идеи могат да бъдат подлагани на селекция. И тези, които са добри, да оцеляват и да се прилагат. Общество, в което да няма страх от другия и другото, а да има любопитство и интерес към това какво ще каже или направи този или онзи. Трудно е. Но не е невъзможно.

И мисля, че ключът от палатката е в изкореняването на страха,

недоверието и липсата на самочувствие (което е различно от наглост и самовлюбеност, каквито има в изобилие). Сблъсквам се постоянно с коментари от близки и далечни приятели, които могат да бъдат събрани в изречението: „Ти не живееш тук и не разбираш нашата действителност. Затова нямаш право на глас".

В това изречение са скрити много неща които не искам да коментирам, но поне някои от живеещите в чужбина са опознали доста реалности и мисля, че точно това би могло да им помогне да разберат българската реалност по-добре. От това трябва да се отървем - деленето на „аз" и „ти", на „ние тук" и „вие там", на роми и българи, на политици и граждани. Всички сме в един кораб и ако всички сме еднакви (като тези, които ходят на Слънчев бряг, или като тези, които ходят на Корал), ще бъдем еднакво неадаптируеми към околния свят.

Затова и комунизмът и неговите антитези като либертарианството са еднакво нежизнеспособни.

Уравняването на хората е смъртна присъда. По-скоро е нужна една доза спокойствие, за да се изслуша човекът срещу нас и за да се получи дебат, а не надвикване между „младите, умните и красивите" от една страна и „корумпираните политици" от друга.

Надвикването не е политика. А колкото до "Корал" - и на мен ми се иска да си остане без бетон, донякъде див, донякъде свободен. Дивото къмпингуване е разрешено в много страни, особено в Скандинавия. Но и там си има правила. Палатка се опъва на толкова и толкова метра от частна собственост, не се пали огън и се остава само за две или три вечери.

Не казвам, че това са приложими за България правила. Казвам, че за да има място за всеки, трябва да има диалог, а не протест и контрапротест с надвикване.

Oще: за свободата и природата  кара дере  корал  къмпинг  къмпингуване  море  никола вълчев  плаж 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

1 Citizen X | 27.08.201515:54

Браво! Този текст и въобще, начин на мислене, трябва да стигне до повече хора. Абсолютно по този начин и аз гледам на подобни ситуации, а нерядко и попадам в тях.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани