Цивилизация на мрака | webcafe.bg
Webcafe

Цивилизация на мрака

Ема Иванова 06.12.2014, 17:29 (обновена 15.12.2014, 14:09)

1 от 13 снимки Назад Напред

peeter2

Снимка: © Webcafe

Съвременната цивилизация е хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела: поне според Петър Кумранов,създател на "Цивилизация на мрака"

От личните данни до личния живот, привидно, всичко в нашето съвремие е изложено на показ, a "различното" е навсякъде и се толерира. Говори се за права на малцинства и групи, защитават се заплашени от изчезване култури и застрашени животински видове.

И мнозинството хора (привидно) ще се съгласят, че живеем в епоха на цивилизационен възход.

Не и Петер Кумранов, който не привидно, но съвсем явно, заявява, че съвременната епоха не е толкова светла и забавна, колкото си мислим.

Нещо повече, той предупреждава, че светът изобщо не върви на добре и целият този масов оптимизъм, който пропагандират медиите, е просто патология.

Петер може да си позволи да мисли така, защото е художник.

Нещо повече - той се самоопределя като сюрреалист (сещате се - онзи популярен стил на Салвадор Дали... и не само). И не се влияе от това доколко е "модерно" днес, в епохата на пърформанса, фотографията и дигиталния "арт", да рисуваш с маслени бои.

Той е наясно и, че в полу-виртуалния свят, който обитаваме днес, когато се ескпериментира безобразно с техники - нещо все куца в идейно отношение. Затова и не се бои от традиционния начин на рисуване, стига да може да изкаже замисъла си.

Именно този "немодерен" подход на Кумранов събра невероятно много хора на откриването на първата му изложба на 1 декември в галерия Suspacious, на ул. "6-ти септември" № 13.

Изложбата е наречена Civilizatia obscura и привлича публиката с интересен плакат, на който е изобразен хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела.

Макар и издържана в стила на старите майстори, картината, която е на плаката, всъщост носи изключително съвременно послание: хамелеонът би могъл да показва избора ни днес: месо или мед.

Но ако сме принудени да имаме хамелеонско поведение - избор ли е наистина това?

На български името на изложбата се превежда като "Цивилизация на мрака". Което неизбежно води до въпроса:

Защо това заглавие?

"Защото нашата епоха е мрачна, неясна, замъглена, скрита. Хората са объркани, а живеят с претенцията, че обитават велико време. Е, по света има твърде много гнили неща, за да е така", отговаря Петер.

Напълно в стила на сюрреалистите от началото на 20 век и около него има нещо загадъчно. Първо: неговата фамилия по рождение не е Кумранов.

Това е псевдоним, който идва от името на областта Кумран (сега в Палестинската автономия), където в пещери са намерени загадъчните Кумрански ръкописи (или ръкописите от Мъртво море). Сред тях са най-ранните бележки към Стария завет. Откриването им през 1947-ма се нарежда сред най-важните събития на 20 век.

Историята на Петер става още по-загадъчна, след като е невъзможно да му зададеш клишираните въпрости за неговата "творческа" биография.

Защото става ясно, че той няма нищо общо с гилдиите на художниците в България, нито с традиционното образование на Художествената академия. Нито дори с традиционен курс по рисуване.

Той се е учил от "старите майстори" в годините, "когато интернет беше още в междинна фаза". Тогава е можел да тегли широкомащабни изображения на произведения на изкуството в огромна резоция - нещо, което сега е немислимо.

Петер е доволен, че не е член на СБХ или на някаква професионална гилдия.

"Гордея се, че не участвам в съществуването на тези демодирани оргазнизации, защото, когато влезеш в схемите им, по този начин ги подхранваш и те продължават да работят".

Той признава все пак, че макар да е имал късмета да бъде "спасен" от "остарелия, експресивен" стил на който учи Художествената Академия, фактът че не е завършил там, доста е забавил "дебюта" му.

Кумранов всъщност е дипломиран юрист, но никога не е практикувал.

"Учех в гимназия, която подготвяше учениците или за право, или за мениджмънт. Единствен аз от всички исках да рисувам и единствен мен от всички приеха право" , казва Петер. "В Университета ми се отдаваше правото, защото има последователност".

Той обаче смята, че ако в България хората на изкуството се чувстват зле, то служителите на Темида са буквално стъпкани.

"У нас по-лесно можеш да промениш нещата с изкуство, отколкото с право. През следването си успях да видя за какво става въпрос: всички нива на правосъдната система са прогнили. Дори и адвокат не можеш да станеш ей-така. Трябват връзки или те разпределят в последна глуха. А в системата влизат невероятно прости хора".

Що се отнася до областта на изкуството, Петер смята, че съществува нещо като арт-среда, което все още има нужда от много развитие, особено по отношение на визуалните изкуства. Надеждата му е средата да стане нормална, въпреки че засега е такава единствено "дълбоко в ъндърграунда".

Интелигентен отпор

"Въпреки това, нещата могат да се случат и доказателството, че не са необходими единствено пари, е тази изложба. Ако имаш силна идея, много хора те подкрепят".

Въпреки, че не е съгласен, че всичко трябва да опира до институциите, когато става дума за култура (както много хора смятат), Петер е присъствал на протеста срещу назначаването на Слави Бинев за председател на Комисията по културата и медиите в парламента.

Той смята, че протестът е единственият начин да бъдеш чут и да спрат назначенията на неадекватни хора на възлови позиции. "Трябва активност. Трябва интелигентен отпор. Думите трябва да бъдат казани, а не само да се правим, че всичко е наред и сме съгласни".

Прозорците на думата

Затова и Петер не се бои от думите. Той си служи с тях не само със стиховете, отпечатани на листове, които придружават изложбата, но и в заглавията на самите картини.

"Взаимно плашещи се плашила", "Крехката граница на контрола", "Прозорците на думата", "Азбука за слепи", "Ловци на време" са само част от заглавията на картините му.

Най-коментираното произведение на изложбата, според Петер, е "Улицата на обесените доктори" ("50% от съвременните доктори днес заслужават тази участ", казва той, а именно - да бъдат обесени на някоя улична лампа, както нагледно и гневно показва картината).

Изложбата ще може да бъде видяна до 10 декември. След нея, Петер вече е готов с идеята за следващата. Този път на мушка ще бъде не толкова цивилизацията и нейния мрак, колкото интернет.

Или ИНЕРТНЕТ, както го нарича (и основателно), Кумранов.

Oще: изложба  картини  маслени бои  петер кумранов  платно  право  рисуване  художник  цивилизация 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани