Вече не ми пука кой ще победи, искам само това да приключи. 160 сирийци умряха днес. Гласът на Алаа е спокоен, а лицето му се редува на екрана с трептящи от бомбардировки картини, изпаднали в истерия синове и безжизнените им бащи, кръв и разруха. Сирия.
"Това брат ти ли е? - Не, моят баща е мъртъв, а неговият - не". 4-годишният Махмуд и 5-годишният Бешир са усмихнати и любопитни. За тях смъртта е... да те прибере Бог. "Алаа" те хваща за гърлото още в първите секунди.
20-минутният филм лъкатуши между разказа и кадрите от първо лице.
Можеш да го възприемеш като военна документалистика заради кадрите от сражения и звука от прелитащите самолети на Асад. Можеш и да го възприемеш като социално ангажирана лента заради мизерията в бежанските лагери, Махмуд и Башир и смъртта, която понякога идва по-бързо от куршума на снайпер "Драгунов".
Филмът е всичко това, през погледа на този, който го е изживял. Обвинение срещу зверствата и безразличието, молитва, изречена зад кадър по стълбите нагоре към покрива на сграда, от която ще снима въздушния удар. Там. Неслучайно лентата е кръстена на човека зад камерата.
От "Армани" до фронта
На "Кинематограф Live" за една вечер време през екрана минават шортове от най-различни жанрове и държави. В този формат е и първата прожекция на "Алаа". Любопитно ми е как човекът, заснел филма, е усетил своеобразната "премиера".
"Ако ме питаш дали съм накарал хората да разберат какво се случва в Сирия, то отговорът ми ще бъде"„не", защото това е по-голямо от един 20-минутен филм. Когато всеки ден виждаш мъртви хора по улиците, това е прекалено. Не са само по улиците - виждаш ги в домовете им, във всички болници... В Сирия в момента е нещо страшно".
Със сако и вратовръзка, Алаа първо моли присъстващите за минута мълчание в памет на загиналите, а след това говори уверено както на сцената след прожекцията, а така и след това, докато обсъждаме филма. На 26 е, преди да избухне войната работел за "Армани" в Дубай. Тогава усетил на гърба си "арабската солидарност": властите анулирали визите на всички сирийци и така се оказал в Турция.
„Когато си в Сирия или Турция, ти трябва да си част от това - дали като боец или в ролята на хуманитарен работник", откровен е Алаа. В Дубай се занимавал любителски със снимане и затова предложил услугите си като оператор. В началото снимал случващото се в бежанските лагери на турска територия, но след време бунтовниците му гласували доверие да влиза с тях в Сирия.
"Алаа" е сниман в различни погранични райони, като по-голямата част от него отразява работата на медиците, които се грижат за ранените - цивилни или бунтовници.
Как в единия момент продаваш луксозни дрехи, а в другия си с камера в ръка сред руините? "Страшно е, особено в моя случай - не можех да понасям кръв, припадах. На ден виждах по 30-40 загинали и ранени, понякога помагах през нощта като санитар. Свикнах", спомня си операторът.
Малките жертви
Неслучайно малките Махмуд и Башир "откриват" филма. Всеки ден в Сирия от бомби и заблудени куршуми загиват по около 10 деца. Алаа казва във филма, че го "убиват отвътре" и е плакал след всяка детска смърт, на която е бил свидетел на фронта.
Болно му е и за децата в бежанските лагери, които не получават образование: "На тях не им пука дали ще учат, или не. Те са бежанци".
Сириецът не смята, че и международни организации като UNICEF правят достатъчно: "Ако не искате да помогнете на тези деца, които са във войната, поне помогнете на тези извън войната".
В неговите очи единствените герои, които наистина дават всичко от себе си, са медиците вътре в Сирия. "Видях в болницата един американски лекар невролог. Той работи 24 часа без да яде - правеше операция след операция, защото на следващия ден трябваше да си тръгне", разказва операторът.
Как се стигна до "Алаа"
Вече 4-5 месеца той живее в България, живее на квартира. В Интернет се запознал с режисьорката Марина Шахризад и двамата решили да съберат часовете заснет материал на Алаа във филм заедно с разказа му. Всички замесени в проекта са категорични, че единствената „цензура" над труда им е дело на вирус, който поразил компютъра на младия сириец.
„Това не бяха най-тежките за гледане кадри. Решихме, че смъртта е лицето на войната, но все пак не бива да прекаляваме", допълва след прожекцията продуцентът Янчо Михайлов.
През нова граница
"За мен е по-добре да съм в Турция, но получих заплашителни писма с точния ми адрес в Сирия. Пишеха, че ще убият брат ми и ще изнасилят жената и децата му, ако не напусна както Сирия, така и Турция - те знаят, че през нейна територия мога много по-лесно да се вмъкна обратно", разказва Алаа.
След като влязъл у нас го задържала граничната полиция, описва ги като "много добри хора". Кадрите от пренаселения бежански център във Военна рампа показват какво последвало - липса на уважение и незаинтересованост от страна на някои представители на властта.
Във филма Алаа (който в началото бил настанен в Пъстрогор) разказва как алжирец му откраднал телефона, той отишъл при шефа на бежанския център и поискал да проверят по записите от камерите кой е извършил престъплението. Отговорили му, че системата за видеонаблюдение е сложена само заради европейските изисквания и не работи.
"Вие имате лошо правителство - те не се грижат за вас, българите. Аз нищо не очаквам от тях като бежанец, като чужд за тази страна", казва във филма Алаа. Според него властта може и да опитва да подобри положението на прогонените от войната чужденци, но резултатите идват бавно, а и трудно - заради повсеместната корупция.
Днес Алаа все още чака бежански статут, но продължава да обикаля бежанските центрове из страната. Отново е с медици - като преводач на екипите на "Лекари без граници", които безплатно преглеждат и лекуват имигрантите.
Ксенофобията
Няма как да подминем нападението над сирийци в столицата от преди дни. "Бих искал да говоря с поне един такъв човек и да му обясня, че когато войната приключи ние няма да останем тук", казва Алаа.
По думите му повечето му сънародници се насочват към България, защото не разбират достатъчно добре колко големи са разликите в жизнения стандарт между страната ни и по-богатите държави от Западна Европа. Откровено признава, че не би посъветвал свой близък да идва у нас.
Сириецът е гневен на този "глупав алжирски ненормалник", който нападна българско момиче и заради който у нас последва вълна от ксенофобски престъпления. В същото време подчертава, че както не биеш произволни българи, след като те удари конкретен сърбин, така и в случая не трябва всички чужденци да страдат заради действията на шепа наистина лоши хора.
Събеседникът ми смята, че цялото това напрежение се използва от политиците.
А после?
Алаа призовава да помогнем на тези, които не са имали неговия късмет и са съвсем сами в бежанските лагери. Когато един ден войната свърши обаче, психологическите травми ще са големи поне колкото раните и разрушенията. Затова той се е включил в подписка до САЩ в Сирия след края на конфликта да бъдат изпратени опитни психолози.
"Днес единственото, което виждат децата в Сирия, са куршуми и кръв. Всяко хлапе може да разпознае шума от изстрелите на различните оръжия", казва Алаа и описва случай, в който пациент искал да подуши банка кръв в болницата - след 2 години, през които не спираш да убиваш, просто откачаш.
Отворен край
Подобно на повечето сирийци, Алаа няма да остане у нас, след като получи статут. Надява се с българските си документи да успее да се върне в Дубай.
Междувременно войната в родината му продължава, той очаква оръжията да не замлъкнат още поне десетилетие. Не е безразличен и бойците от групировки като "Ал Нусра". Специално подчертава, че те не са ислямисти, а чиста проба терористи, защото "никоя религия не те кара да се взривяваш", а в крайна сметка всички се молим на един Бог.
Той смята, че всички в момента се възползват от състоянието на богатата му на ресурси родина - например Катар премахва свой конкурент на газовия пазар, а Европа с радост приема богатите сирийци (а бедните блокира на места като България). Затова и дума не става за забранена за полети зона, въпреки че след въвеждането й войната с Асад може да приключи по-бързо.
Случайно или не, следващият филм след "Алаа" в програмата на киновечерта е за неравенството при разпределението на богатството между най-бедните и най-облагодетелстваните...
