От ислямист до хуманист | webcafe.bg
Webcafe

От ислямист до хуманист

големият лебовскиГолемият Лебовски
30.11.2015, 08:01 (обновена 02.12.2015, 12:03)
маджид наваз

Ислямизмът не е Ислямът. Ислямизмът е политизирания Ислям, желанието да се наложи, която и да е версия на вярата върху обществото

Маджид Науаз е 37-годишен активист, автор и либерален мюсюлманин, бивш ислямист и затворник, който се е посветил на борбата срещу екстремизма и е един от най-смислените участници в глобалния дебат за заплахата от религиозен тероризъм.

Британец с пакистански корени, Маджид е стилен и артикулиран оратор, който е преживял всичко, срещу което се бори заедно с основания от него и други бивши ислямисти контра-екстремистки „тинк-танк" Quilliam.

Маджид израства в Есекс, близо до Лондон, увлича се по бунтарския хип-хоп, който през 90-те години привлича много млади мюсюлмани, живеещи на Запад.

Етническото прочистване в Босна го разтърсва и преди да навърши пълнолетие, той вече е поел по мрачния, тресавищен път на радикализацията.

Младият Науаз се присъединява към пан-ислямистката организация Хизб ут-Тахрир. Целта на радикалната групировка с огромно влияние сред млади мюсюлмани в много страни по света е реставрацията на ислямския Халифат, отхвърлянето на либералната демокрация и установяването на законите на шариата.

Науаз бързо се изкачва в йерархията на Хизб ут-Тахрир и на около 20 години вече е с лидерска позиция, получава възможността да пътува из Близкия изток, за да промива мозъци.

Парадоксално - но всъщност болезнено актуално и вярно - се получава така, че британски гражданин радикализира мюсюлмани в страни като Египет и Пакистан.

Маджид не е джихадист, а Хизб ут-Тахрир не са терористична организация - те са ислямисти и целта им е създаване на Халифат чрез пакет от методи - от убеждаване на хора до организиране на преврати.

Малко след терористичните атаки на „Ал-кайда" в САЩ от 11 септември, 2001-а, докато е в Египет, за да рекрутира нови членове за Хизб ут-Тахрир, Науаз е арестуван и пратен в затвора.

Там Маджид трябва да оцелява сред колекция от печално известни джихадисти - своеобразни рок звезди на религиозния фанатизъм.

По това време Египет е средище на ислямски екстремисти. Негови съкилийници са двама от терористите, участвали в организацията на атентата над бившия президент на страната Ануар Садат, застрелян през 1981-а.

„В затвора бях изпълнен с гняв. Но по време на моя процес „Амнести Интернешънъл" ме приеха като „затворник по съвест", който може да бъде де-радикализиран и върнат в обществото. Чувството, че някой отвън води битка за мен беше невероятно. Техният деликатен подход ме провокира да отхвърля идеите за отмъщение и да потърся алтернативи", спомня си Науаз.

Протегнатата ръка на „Амнести Интернешънъл", абсорбирането на голям брой литература, посветена на човешките права, както и пълното отвращение от характера и идеите на джихадистите, с които лежи, довеждат до драматична промяна във възгледите на Науаз. Той се дерадикализира успешно и след излизането си от затвора през 2006-а се отрича от ислямисткото си минало и скъсва всички връзки с Хизб ут-Тахрир.

Оттогава е един от водещите коментатори на Великобритания по въпроса за радикалния ислям.

През 2012-а излиза автобиографията му „Радикал" и се превръща в бестселър. А в последните две години Науаз се позиционира като един от най-търсените експерти в областта на ислямския екстремизъм и заедно с организацията си Quilliam отскоро съветва министър-председателя на Обединеното Кралство Дейвид Камерън в изработването на антитерористичната стратегия на неговото правителство.

Преди месец излезе книгата му „Ислямът и бъдещето на толерантността", написана като диалог в съавторство със световноизвестния автор, учен и атеист Сам Харис.

Науаз е автор и популяризатор на няколко концепции, които влязоха в мейнстрийма. Той описва нежеланието и страха на западните политици да назоват проблема с радикалния ислям като ефекта на „Волдемор".

А лицемерните, коварни апологети на джихада в средите на интелектуалния елит и либералните медии в Европа, САЩ, Канада и Австралия, той брандира успешно като „регресивни леви". Терминът става все по-разпознаваем и разпространяван, особено когато след поредната терористична атака, кохорти от западни коментатори бързат да обвинят всички и всичко, само не религиозните доктрини и идеологията.

За Маджид Науаз проблемът е ясен - ислямизмът.

Той уточнява: „Ислямизмът не е Ислямът. Ислямизмът е политизирания Ислям, желанието да се наложи, която и да е версия на вярата върху обществото. Хизб ут-Тахрир беше и е водеща организация в процеса на радикализация на млади мюсюлмани. От 90-те години на миналия век те грижливо култивират атмосфера на гняв".

Науаз знае, че никакви геополитически, и социално-икономически фактори не могат да оправдаят и рационализират възхода на джихада. Той познава отвътре токсичната индоктринация на екстремистите, които успешно използват всяка тревога и повод за безпокойство на мюсюлманите, за ги интегрират под единен „Ислямски" банер.

Със смелия си активизъм Маджид става враг едновременно на ислямистите и на регресивното ляво. Първите го атакуват със смъртни заплахи, а вторите - с обвинения, че е предател и не е истински мюсюлманин .

Науаз неуморно обяснява на дискредитираните апологети, че е преживял всяка една беда на представител на религиозно малцинство, която те романтизират и превръщат в регресивен пост-колониален стереотип за мюсюлманите.

В един кратък, силно емоционален вайръл пост в социалните мрежи отпреди няколко месеца той съобщи на своите критици: „Добре, приятели и спътници на ислямизма. Аз съм мюсюлманин с кафяв цвят на кожата, бил съм пробождан с нож от неонацисти, арестуван съм под дулото на пистолет от полицията в Есекс, разведен и отделен от собственото си дете, бивш радикален екстремист и затворник, измъчван и профилиран, взимали са ми насилствено ДНК на летище „Хийтроу" и съм в черния списък на няколко държави. Аз съм всяко недоволство, което вие изтъквате, когато оправдавате фанатиците. И въпреки това, вашите привилегировани буржоазни мозъци се повреждат в момента, в който откажа да разпространявам теократична омраза. Не пасвам във вашата малка кутийка с очаквания за „гневния мюсюлманин".

Науаз подчертава тревожното обстоятелство, че в мюсюлманските общества няма автентично, младежко социално движение, което да защитава либерални ценности и да търси демократичната култура. Той смята, че задачата на имамите е да осмиват фантазиите за Халифат. Да се поддържа здравословен обмен между мюсюлманските и другите училища.

За него е изключително важно дебатите в мюсюлманските общности да не бъдат прекратявани и забранявани от страх, че някой може да бъде обиден.

Според Сам Харис и други истински либерали, ангажирани с каузата за противопоставяне на екстремизма, мюсюлманският свят се нуждае от лидери като Науаз, а не от проповедниците на средновековна омраза от Мека с по 15 милиона последователи в twitter.

Маджид Науаз е лицето на реформирания ислям и от това дали неговият пример ще стане заразителен зависи положителното разрешаване на прекалено важни за цивилизацията въпроси.

Oще: quilliam  аллах  бивш ислямист  борба с екстремизма  джихадисти  ислямизъм  ислямист  ислямска държава  коран  корана  маджид наваз  маджид науаз  мюсюлмани  радикален ислям  реформа на исляма  тероризъм 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

6 Conspirator | 17.07.201617:23

Ало,фронта,някой разбираме тук-там руски.
''Джованни Пико делла Мирандола (1463-1494) был одним из первых, кто принес каббалистическое знание в Гуманистическую республику ученых, центром которой сделалась Платоновская Академия во Флоренции, созданная аристократом Козимо Медичи (1389-1464) во второй половине XV в. Пико собрал небольшую библиотеку каббалистической литературы, которая состояла из переводов, сделанных еврейским мыслителем из Сицилии, принявшим христианство, – Флавием Матридатом (Flavius Mithridates), для Папы Сикста IV, а затем, в 1486 г., для самого Пико.
Список личной библиотеки другого христианского гуманиста и ученого того же периода эпохи Возрождения, последователя Мирандолы, Иоганна Рейхлина Список личной библиотеки другого христианского гуманиста и ученого того же периода эпохи Возрождения, последователя Мирандолы, Иоганна Рейхлина,наглядно демонстрирует, что около 1500 г. он закупал на реальном книжном рынке огромное количество еврейских книг, в том числе и трудов по каббале: «Сэфер Ецира», «Сэфер а-Баир» [Sefer ha-Bahir], книги Авраама Абулафии,Нахманида,Маймонида,Йосефа Гикатиллы,Авраама ибн Эзры....''

Rot Front,фронте!

Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

5 pixie | 17.07.201613:41

"Най-нормалното нещо е престъпниците да бъдат 1) "приспивани' - ако се касае за тежко престъпление." - Значи, звучи чудесно. Особено ако доказателствата са неоспорими. Само че нашата ситуация (на страна-членка на ЕС) е малко по-деликатна. Нямаме смъртно наказание, беше условие, за приемането ни в ЕС. Ако го нямаше като условие, щяхме да имаме много повече свобода да се отървем от доживотници на хранилка.
Иначе, колкото и крайно да звучи и изглежда като мярка, мисля, че "приспиването" ще стресне доста хора и ще функционира много добре превантивно. Ама няма пълно щастие. Или член на ЕС, от което единственото предимство е свободното движение и работа из Европа, или връщане на смъртното наказание, за относително гарантиране на някаква сигурност от престъпността. Ей това е дилема. Измислили са го.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.03.2015, 04:47

4 Reality Liberation Front | 17.07.201607:08

Harry,
Ти си идеалния пример за полуобразован селски капацитет с компютър, накратко - тъпанар. Хуманизма не е иделогия насочена срещу Християнството както си мислиш, а е сбор от научни дисциплини изучаващи делата човешки - studia humanitatis. Акцета към изучаване на човека и делата му се появява от увереността за важната роля на човека отредена му от Бога. Няма хуманизъм извън християнството. Има хуманизирано християнство. Ясно че всичко знаеш, но за всеки случай провери дали мнението ти съвпада с това на Пико дела Мирандола, автора на символ-веруюто на ренесансовия хуманизъм: "Реч за достойнството на човека." Разбира се, ще трябва да поназнайваш поне руски...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 16.06.2014, 10:57

3 erzsebet | 01.12.201514:37

Толкова текст е изписан, толкова време е пропиляно... Защо? Най-нормалното нещо е престъпниците да бъдат 1) "приспивани' - ако се касае за тежко престъпление или 2) назначавани на обществено полезна работа - в случай, че са извършили леко престъпление. Първият начин освобождава обществото от десоциализирани индивиди, за които безсмислено да се грижи, пък и възпитава потенциалните изверги. Вторият начин сближава сгафилия с обществото. Учи го на труд, насажда му чувството, че е полезен. Белким помогне. При рецидив - вариант 1.
Тоя чичко от статията няма какво да ни го навират. Само болно общество би бърсало сополи пред историйка за "бивш ислямист". К'во, ако ви кажа, че съм бивша крадла, бивша убийца, бивша измамница и т.н., ама сега съм си взела поука, ще циврите ли умилено? Много щастлив
Извинявам се на всички останали кибици (като мен) ако им помрачавам офисната дрямка с тия си разсъждения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

2 Pavur Pezev | 01.12.201510:57

ЛИБЕРАЛЕН муслим,реформатор...туй новоговора е изблик само на смех и нищо друго
https://www.youtube.com/watch?v=7n2PW1TqxQk
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 30.11.201511:42

Хуманизмът отрича Христос, така че "От ислямист до хуманист" не е голяма стъпка, виж, ако беше приел Светото кръщение и християнските ценности - тогава този човек наистина би извървял една голяма промяна.

Чудо голямо - един ислямски революционер е преминал в лагера на атеистите революционери, и едните и другите са врагове на човешкия род.
   

оценка

+1 -6