Въдицата на живота | webcafe.bg
Webcafe

Въдицата на живота

Webcafe.bg, по Global Post 15.11.2014, 21:05 (обновена 16.11.2014, 16:41)
Рибар

Снимка: © Getty Images

Страните от ЕС ограничават мисиите за издирване и спасяване в Средиземно морe, оставяйки тази задача на рибари като Камел бен Рамдан

Камел бен Рамдан, рибар от крайбрежния град Зарзис в южен Тунис, е на 150 км от брега, когато забелязва необичайна форма на хоризонта. Когато се доближава, той осъзнава, че вижда надуваема гумена лодка, огъваща се под тежестта на товара си. На нея са събрани 100 души.

Емигрантите в морето в продължение на 8 дни. За това време са умрели 8 души, чиито тела са били изхвърлени зад борда. Лодката изпуска бензин в морето около тях, но много от хората на борда са толкова дехидратирани, че са потапяли глави във водата, за да се разхлаждат. Няколко от по-младите мъже са били не на себе си.

Това не е първата спасителна операция на Рамдан, няма да е и последната

Около 3000 емигранти от началото на годината досега са се удавили в опит да изминат опасния път от Африка до Европа. Повечето тръгват от Либия, след като са избягали от насилието в субсахарска Африка - Еритрея, Сомалия, Судан - както и от Сирия, Ирак, Палестина и дори Пакистан и Непал. След засилването на военните действия в Либия, мнозина бягат и от тази страна.

Европейските държави, където емигрантите се надяват да се окажат, също са изиграли своята роля в помощта за тези, останали в безизходица в морето, но тяхната подкрепа намалява.

Италианска програма, струваща на властите над 100 000 евро за последната година, приключи преди месец, а британското правителство реши да не финансира каквито и да е бъдещи операции за издирване и спасяване на емигранти в Средиземно море, в опит да откаже хората от опити да предприемат опасното пътуване.

Въпреки че 8 страни от ЕС отпуснаха самолети и кораби за нова програма с по-скромни мащаби, огромният брой емигранти, бягащи от Африка, натоварва прекалено местната брегова охрана, което води до смъртта на стотици хора ежегодно и превръща хора като Рамдан в неофициални спасители.

"Обикновено италианците го правят или тунизийската брегова охрана," казва той, "но ако бяхте на мое място и виждахте пред себе си сто души, какво бихте направили?"

„Не съм спал от три дни"

Въпреки че емигрантите не тръгват от Тунис, много от лодките им са отнесени от теченията на запад и се оказват в тунизийски води.

Рамдан казва, че в последните 5 години е помогнал при спасяването на около 200 бежанци от закъсали лодки. Но спасителната операция през август е тази, която ще запомни завинаги.
"Не можах да спя три дни, защото оставих жена и дете, които бяха мъртви... Оставих ги върху лодката," казва той на сушата в Зарзис, два месеца след инцидента.

Без никой да има наоколо и с изтичащото време за хората на борда, Рамдан е взел решението да проведе опасната спасителна операция сам.

Докато се е доближавал до лодката, която е била не повече от 10-метрова, трима-четирима младежи са скочили във водата и са започнали да плуват към него.

Рамдан е приел на борда първо най-възрастните, последвани от жените, две от които са били с бебета. Той е направил всичко по силите си да разпредели тежестта на пътниците равномерно, за да не се обърне лодката му по дългия път до брега.

Тъй като не е успял да побере всички на малкия си плавателен съд, той е повикал приятел, също рибар, който е приел още 30 бежанци на своята лодка.

Рамдан споделя водата и храната, които има на борда с изтощените емигранти. Един от младежите е заплашвал друг с нож за бутилка вода.

В 16 часа същия ден, докато е пътувал към дома след 7-часовата спасителна операция, една от жените е започнала да показва признаци на краен дискомфорт. На кърмата на лодката, с помощта на една от другите жени, тя е родила мъртвородено дете. "Беше невероятно малко," казва Рамдан. "Увихме го в плат и го запазихме, не искахме да го оставяме в морето".

"Направихме каквото можахме за нея, но в малка лодка като тази..." казва той с тъжен глас. Младата жена се е възстановила в болница в Зарзис.

Поне 650 емигранти са спасени от морето край тунизийския бряг тази година. С помощта на тунизийската брегова охрана, Рамдан е успял да запази живота на 100 души през този ден.

Не всички обаче имат такъв късмет

Той описва как по време на едно пътешествие из "бурно море" е попаднал на многобройни трупове - около 200. "Те винаги изплават на повърхността в крайна сметка", споделя той.

На лодка, която е стигнала до брега наскоро, е имало 54 мъртви тела, всички те сирийци, от които само 7 са могли да бъдат идентифицирани. Сред мъртвите е имало майка и бебе, както и няколко деца. Телата са били погребани в масов гроб в ел Кетф, близо до либийската граница.

С нарастването на насилието в Либия, още по-голям брой хора бягат през границата в Тунис или се качват на лодки, за да се опитат да стигнат до Европа. Хаосът там създава перфектна среда за трафикантите на хора, които работят открито, без да се опасяват, че властите може да ги заловят.

Техни помощници, понякога също емигранти, действат по целия бряг на западна Либия и дори в Тунис. Това лято е имало "ол инклузив" оферта за пътуване - от Меденин, Тунис, по суша до Либия и оттам до Лампедуза за около $650. Нормално превозът с лодка от Либия струва около $1000.

Емиграционният сезон трае от март до октомври. Мнозина сега изчакват да отмине зимата в Зарзис и се насочват после обратно към Либия, за да се опитат да хванат лодка през пролетта.

„На косъм бяхме от смъртта"

Има хора, травматизирани от предишни изживявания, изключват шанса да предприемат нови опити да прекосят Средиземно море. 40-годишният Фатхи Хамад е напуснал Судан през септември 2009 г., надявайки се един ден да стигне до Европа. По пътя си на север той е преминал през Чад, Нигерия, Алжир, Нигер и Либия.

"Работих като търговец в Нигерия и Нигер, продавайки дрехи, коли, много неща. Дори се ожених в Нигер. В Либия работех в строителството," казва той. После в Триполи започват военни действия. "Живеех в къща там, която бе ударена от ракети. След това реших, че е крайно време да се махна оттам."

Десет дни по-късно той се качва на лодка в бурното море. Капитанът на лодката, също емигрант, няма никакъв опит в навигацията, и плавателният съд започва да се движи на едно място в кръг. "На косъм бяхме от смъртта," казва Хамад, "но тунизийската флота ни спаси, слава Богу, иначе щяхме да си умрем".

Сега Хамад казва, че очаква ООН да намери решение, но няма намерение в бъдеще да се опитва да стигне до Европа по море.

Въпреки опасностите, мнозина все още са склонни да поемат този риск. 34-годишната Бостея идва в Тунис по суша от Сомалия, през Етиопия и Судан, накрая стигайки до Меденин, до пустинната граница с Либия. От шестте й деца, три все още са в Сомалия, а три са в Кения с баща си.
"Надявам се да отида в Европа, в която и да е страна, все тая къде, където Бог ни изпрати," казва тя. Но живее в предоставено от ООН жилище повече от година, изчаквайки начин да емигрира законно. През това време тя е разговаряла с децата си в Кения по телефона само веднъж. "Те живеят в село, където няма телефон," обяснява тя. И по гласа й личи, че тя започва да се отчайва.

"Ако не се намери друго решение, ще опитам да стигна по море."

Oще: бежанци  война  емигранти  лампедуза  либия  море  сирия  спасение  средиземно море  трафик на хора  удавяне 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

1 Govedo13 | 18.11.201408:38

На мен ми е чудно кой им казва да ходят в Европа. Кой им дава напразни надежди и кой им дава пари за пътуването?

Африка винаги е била кочина но африканците до преди една година не бягаха масово в Европа. Много ми е интересно чий интереси седят зад това.
   

оценка

+0 -0