Хоакин Финикс в ролята на Финикс | webcafe.bg
Webcafe

Хоакин Финикс в ролята на Финикс

Lifecafe, по Guardian 24.01.2015, 18:21 (обновена 28.01.2015, 08:14)
Хоакин Финикс

Снимка: © Getty Images

Шокиращо е донякъде да осъзнаем, че това е Финикс в ролята на Финикс - той толкова дълбоко се потапя в ролите си, и толкова мрази играта на знаменитости

Хоакин Финикс пуши цигара и обикаля из стаята като плашлива лисица, която проверява и ъглите за път за бягство. Такъв няма - на 20-тият етаж прозорецът е затворен. Хоакин не е в лошо настроение, само леко нервен.

Той продължава да крачи, без да обръща внимание на коженото кресло, спира за миг, за да се наслади на изгледа към центъра на Лос Анджелис в слънчевия зимен следобед от стаята, в която разговаря с Рори Керъл от Guardian.

Шокиращо е донякъде да осъзнаем, че това е Финикс в ролята на Финикс - той толкова дълбоко се потапя в ролите си, и толкова мрази играта на знаменитости, скривайки се в личното си пространство или разнообразни трикове, за да остава неразпознат, че рядко можем да го видим като себе си.
Известен като чувствителен и на моменти темпераментен, през 2010 той направи фалшив документален филм, озаглавен "Още съм тук", в който се отрече от актьорската професия, пусна си попска брада и бродеше наоколо, преструвайки се на рапър.

Много хора се притесниха, защото изглеждаше като актьор и творец, който би могъл наистина да мине "отвъд ръба". Сега обаче той е с поддържана брада, подкастрени къдрици и елегантен син шал върху бяла риза. С тесните си дънки би могъл от разстояние да бъде взет за хипстър.

В крайна сметка Хоакин се отпуска в креслото и е приветлив, сериозен и стъпил на земята, докато размишлява с леко дрезгав глас за рисковете на наградите, границата между добрата и лошата актьорска игра, защо още не е участвал във филм със супергерои, дали е муза - и защо звездната кариера поражда несигурност.

Той би предпочел да си е у дома с кучетата си, вместо да е в хотел и да рекламира най-новия си филм. "Но съм тук. И мразя звука на гласа си, повтарящ едно и също. И мразя да съм неискрен, което неизбежно ще бъда в някакъв момент, защото мога да го правя само известно време, преди да се изчерпа реалният ми ентусиазъм."

Все още обаче зарядът му от ентусиазъм очевидно не е изчерпан, тъй като го казва със страст. Той говори за филма "Вроден порок", режисиран от Пол Томас Андерсън по едноименния роман на Томас Пинчън от 2009 г.

В него Финикс играе Док Спортело, частен детектив, който обикаля в наркотично замайване из Лос Анджелис в края на 60-те години, опитвайки се да разреши много сложен случай със своята бивша приятелка, изчезнал милиардер, трафиканти на наркотици, които укриват данъци зъболекари и полицаи с поведение на бандити.

Изпълнението на Финикс на надрусания еквивалент на инспектор Коломбо - с пищни бакенбарди, вдъхновени от Нийл Даймънд - му спечели всеобщи похвали. След също толкова одобрена от критиците изява в "Тя" на Спайк Джоунс, където играе мъж, влюбен в операционна система, и "Учителя" (пак на Пол Томас Андерсън), номинирана за "Оскар" роля на военен ветеран, попаднал в плен на религиозен култ, 40-годишният актьор в момента e на гребена на славата.

Това изглежда като завръщане, сякаш звездата, която игра номинирани за "Оскар" роли в "Гладиатор" и "Да преминеш границата", отново излиза на преден план след самоналожена пауза.

"Не, не изглежда като завръщане. Просто... наистина съм благодарен, че имах такива страхотни възможности. Работя с режисьори, на които наистина се възхищавам", казва Финикс. Звучи като холивудско подмазване, но Финикс наистина уважава режисьорите - някои режисьори.

Добрите актьори вдъхват живот в сценария, казва той. "Това е истинско изкуство, наистина впечатляващо. Но винаги съм искал да бъда отворен за това да открия нещо, което не съм предвидил или очаквал."

Той пали поредна цигара. "Всеки път, в който се опитвам да реализирам свои идеи, нещата се оплескват", казва през смях той. "Отчайващо зле е. Чувствам, че най-добрите неща са донякъде извън мой контрол. Никога не се чувствам особено отговорен за тях. Това е състоянието, в което искам да бъда, когато работя."

Левият му крак подскача неволно от нервна енергия, но докато обсъжда актьорската игра, любимата му тема, това изглежда го успокоява.

Потрепването отново се възобновява, когато разговорът преминава към сезона на наградите. В интервю през 2012 той определи наградите като "тотални, чисти глупости", цирк, в който той не желае да участва. Той потрива брадичката си и се прокашля.

"Наградите могат да направят невероятни неща за кариерата на един актьор", казва той.

"Оскарите" тотално промениха кариерата ми към по-добро."

После се поколебава и смръщва вежди. Искреността и предпазливостта като че ли се борят у него. Но искреността надделява. "Има и една опасност, че започваш постоянно да търсиш това признание, опитваш се да правиш нещо, за да получиш конкретна реакция. Не харесвам този тип актьорска игра... Слабата актьорска игра е да се осъзнаваш, да мислиш за самия себе си в ролята."

„Това желание да угодиш на масите, на раздаващите наградите, води до тревожност, признава той. "Искаш да направиш нещата както трябва. Искаш да постигнеш това, което е визията на режисьора."
Питаме Финикс дали "Вроден порок" обозначава разцепването на контракултурата и зараждането на по-мрачна и параноидна ера. Крачейки отново, той започва да отговаря, после захвърля цигарата. Тя, пушейки, пада под шкафа. "По дяволите!" Синхронно писва сирена отдолу, но не за подпалвача на 20-я етаж.

Кинозвездата пада на колене и след малко ровене я изважда и изгасва. После се опитва да продължи започнатия отговор и спира.

"Честно казано, не знам какво мисля по този въпрос. Актьор съм, не писател или сценарист. Има опасност понякога, когато мислиш за по-мащабните теми на историята, да започнеш да намигаш на аудиторията: "Хей, това е метафора!". Виждам го в изпълнения, където актьорите прекалено съзнават посланието, което филмът отправя, и започват да го "продават". Финикс обаче не назовава имена.

Той е умел в игрането на неуравновесени герои, като императора Комод в "Гладиатор", или лутащи се такива, нещо типично за последните му три филма. На въпрос дали е привлечен от характера на герои, които се чувстват изгубени? Финикс свива рамене. "Не мисля за това по този начин. Не го ли изживяваме всички по някакъв начин? Не преминава ли всеки през живота, опитвайки се да го разбере?"

Финикс обича уестърни и филми с кунг-фу и е фен на "Железния човек". Някога той е бил сред актьорите, обсъждани за ролята на героя на Marvel доктор Стрейндж, както и за Лекс Лутор в "Батман срещу Супермен", два престоящи филма със супергерои, но ролите съответно са били дадени съответно на Бенедикт Къмбърбач и Джеси Айзенберг.

"Не съм от тези киномани, които обичат да гледат само претенциозни неща като Годар," казва той, допълвайки, че би облякъл костюм на супергерой или злодей, ако условията са подходящи. "Опитвам се да не си поставям ограничения. Интересува ме само режисьорът и героят - и да е нещо, което изглежда ново и вълнуващо. Дали ще е голям студиен филм или независима продукция, реално това няма значение."

Прави пауза. Очевидно пак цари вътрешна борба с предпазливостта. "Очевидно, колкото повече пари са поставени на карта, толкова повече очаквания им да си ги върнеш, нали? Така че започваш да занижаваш стандартите си. Опитваш се да привличаш колкото може по-голям пазар. Мисля, че затова обикновено не участвам в по-големи филми."

Той обаче би участвал в хитова поредица, ако е направена по интересен начин,. "Във филмите за супергерои обикновено има добър герой и злодей, и злодеят атакува. В реалния живот обаче злото съблазнява." Финикс си мечтае за римейк на "Последното изкушение на Христа" като филм със супергерой, в който ангел изкушава Христос да слезе от кръста, да сложи край на страданието си и да създаде семейство.

Следобедът е към своя край, слънчевата светлина избледнява и Финикс трябва да се подложи на интервю на кръгла маса с журналисти, пристигнали специално за целта. Предстои му маратон от говорене и отговори на въпроси.

Сред видимо отсъстващите от маркетинга на новия филм е Пинчън. Писателят е толкова голям противник на пресата, че малцина въобще знаят как изглежда той, и Warner Bros така и не са успели да го привлекат за популяризацията на филма. Завижда ли му Финикс?

Той подскача на мига. "Естествено! Кой не би желал да го оставят на мира?" Очите му блестят. "Звучи като сбъдната мечта: да бъдеш креативен и да следваш поривите и желанията си, но да не се налага после да ги продаваш, нито да предаваш това изживяване в нещо, преглъщаемо за широка аудитория." Той се оживява от мисълта, че в играта на знаменитости поне една лисица е успяла да намери изход. Може би някой ден и той ще го стори. "И още как!"

Oще: актьор  актьорска игра  вроден порок  гладиатор  кино  пол томас андерсън  смъртоносен порок  филм  филми  финикс  хоакин финикс  холивуд 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.