Фантастичният живот на Айзък Азимов | webcafe.bg
Webcafe

Фантастичният живот на Айзък Азимов

webcafeLifecafe
02.01.2018, 16:33 (обновена 04.01.2018, 17:59)
Айзък Азимов

Снимка: © Rowena Morill

Човекът, чиято пишеща машина роди множество от най-легендарните творби на научната фантастика. И който сам е избрал рождения си ден.

2 януари е рожденият ден на „втория“ най-велик писател на научна фантастика в историята. Поне ако попитате самия него.

Айзък Азимов е роден в периода между 4 октомври 1919 г. и 2 януари 1920 г. Дори собствените му родители не са били напълно сигурни за датата, както авторът сам разказва в автобиографията си In Memory Yet Green. Неяснотата по този иначе толкова важен въпрос е дошла от „неспокойните времена, липсата на документи, еврейския и юлиански календар“.

Азимов обаче не смята, че това има особено значение. Той сам решава да празнува на 2 януари и до ден днешен това е официално признатият му рожден ден.

Ето как животът на фантаста започва някак фантастично, дори леко абсурдно.

Днес помним писателя основно с неговите творби, най-популярната сред които без съмнение е „Фондацията“. Той обаче е бил изключително продуктивен, като през живота си написва или редактира над 500 книги. Но отвъд писането, животът на Азимов е не по-малко любопитен и фантастичен. Като се започне с „плаващата“ му рождена дата и се стигне до скритите обстоятелства около смъртта му.

Предлагаме ви някои интересни факти от неговата биография, които придават още повече плътност на автора, от чиято пишеща машина са се родили някои от най-легендарните творби на научната фантастика:

1. Да решиш кога си роден

"Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно."

Започваме с ролята на неясната рождена дата и в по-късните етапи от живота на Азимов. Така например, рожденият му ден изиграва значение, когато той започва училище.

Семейството му се мести от Русия в САЩ, когато той е едва на три, а на пет малкият Айзък вече може да чете. Така майка му решава да излъже властите, че той е роден на 7 септември 1919 г. (да, по-рано дори от най-ранния възможен вариант), за да го запише в първи клас.

Младият Айзък научава за "грешката" две години по-късно. "Настоява" тя да бъде променена на 2 януари, каквото е негово предпочитание. Това е то да си избираш сам рождения ден...

Оказва се обаче, че подобен "празничен подбор" може да изиграе и лоша шега. През септември 1945 г. той е мобилизиран в Армията на САЩ. Ако рожденият му ден не е бил променен години преди това, Азимов е щял да се води по-възрастен и е нямало да бъде годен за военна служба.  Още следващата година обаче бюрократическа грешка води до края на престоя му в армията.

2. Зоологът, който стана химик, който стана писател...

"Най-вълнуващата фраза, която може да бъде чута в науката, тази, която известява нови открития, не е "Еврика!", а "Това е забавно..."

Азимов започва висшето си образование във филиал на Колумбийския университет със специалност зоология. Но е трудно да се занимаваш със зоология, когато не си съгласен с дисекцията на улична котка... Такъв е случаят на Азимов. Става ясно, че тази кариера не е за него и той се прехвърля към химията. Това се оказва по-подходящ избор, като Айзък дори получава докторска степен по биохимия през 1948 г.

Академичният живот обаче се оказва по-зле платен от писането, както Азимов лека-полека научава. Така към края на '50-те той се отказва от преподаването, за да се занимава изцяло с писане (за което му благодарим).

3. Приятелят му „по перо“ Артър Кларк

"Не смятам, че научната фантастика е наистина научна фантастика, ако й липсва науката. И смятам, че колкото по-добре описана и истинна е науката, толкова по-добра е и научната фантастика.“ (Азимов за новата вълна във фантастиката)

Любопитен факт от живота на Азимов е приятелството, който той дели с друг „голям“ сред фантастите - Артър Кларк ("2001: Одисея в космоса"). Двамата заедно с Робърт Хайнлайн („Странник в странна страна“, „Звездни рейнджъри“) са смятани за голямото трио на научната фантастика.

Но приятелството на Кларк и Азимов намира най-забавения си израз в т.нар. "Договор от Парк Авеню Кларк-Азимов", който те измислят докато пътуват с такси в Ню Йорк.

Според договора Азимов трябва да настоява, че Кларк е най-добрият писател на научна фантастика в света. Второто място остава за самия Азимов. В същото време е валидно и обратното - Кларк трябва да настоява, че Азимов е номер 1, а че самият Кларк му е подгласник. Скромност от висша класа.

4. Евреинът, който се съмняваше в съществуването на бог

"Емоционално съм атеист. Нямам доказателство, с което да докажа, че бог не съществува. Но толкова сериозно подозирам това, че не си струва да си губя времето."

Азимов е атеист и хуманист. Макар да е от еврейски произход, той израства без сериозно религиозно влияние, а на 13 дори сам отказва да премине през традиционния ритуал Бар Мицва. В някои от книгите си той дори се шегува на религиозна тематика. Но все пак говорим за човека, който изповядва принципа, че една добра шега може да накара повече хора да се замислят, отколкото часове философски дискусии биха могли.

Самият Азимов дълго време не смята терминът "атеист" за достатъчно адекватен, за да го опише и предпочита "хуманист" като по-практичен. Старае се да пропуска религията в книгите и разказите си, освен когато наличието на такава не е абсолютно наложително.

5. Фантастът футурист

"Най-тъжният аспект от живота точно сега е, че науката трупа познание по-бързо отколкото обществото трупа мъдрост."

През живота си Азимов заема либерални теми и по множество социални теми. Сред тях е подкрепата за повече права за жените. В същото време описва хомосексуалността като „морално право“. Той обаче обвързва последната тема с един от големите си страхове за човечеството – пренаселването на планетата Земя.

В свое интервю писателят заявява, че свръхпопулацията ще унищожи човешкото достойнство. "Ако имате 20 душ в апартамент с 2 бани, без значение колко вярват тези хора в "свободата на тоалетната" - такова нещо няма. Трябва да определите време за всеки, трябва да чукате по вратата, да питате "Свърши ли?" и т.н.

По същия начин демокрацията не може да преживее свръхпопулацията. Човешкото достойнство не може да я преживее. Удобствата и приличието не могат. Колкото повече хора се появяват на света, толкова повече стойността на живота не само намалява, но направо изчезва", заявява Азимов.

Азимов предвижда и голямата роля на компютрите и Интернет в нашия живот. Още през 1988 г. в свое интервю той предлага обучение, при което хората използват компютри, за да намерят информацията, от която се интересуват.

Според него това може да направи ученето по-интересно, защото ще даде на хората свобода да избират какво да учат. Няколко десетилетия по-късно можем да потвърдим, че е бил прав.

6. Човекът, който мразеше летенето и харесваше тесни пространства

"Най-лесният начин да се справиш с проблем е да признаеш, че той съществува."

Всяка творческа натура има своите странности и Азимов не прави изключение. Макар голяма част от книгите му да включват космически полети, самият той е летял едва 2 пъти през целия си живот. Писателят е страдал от страх от летене, т.нар. птеромерханофобия, поради което е предпочитал да стои на земята. Летял е със самолет едва два пъти в живота си, като това е било свързано с военната му служба.

В същото време той е бил клаустрофил, т.е. човек, който изпитва голямо желание да се намира в малки, затворени пространства. Предпочитал е да пише в подобни стаи, по възможност и без прозорци. Като малък дори е имал желание да се затвори в будка за вестници в някоя от станциите на метрото в Ню Йорк, където да чете докато слуша преминаващите влакове.

7. Усложнения от СПИН слагат край на живота му

"Веднъж ме интервюираше Барбара Уолтърс... Между два от сегментите на интервюто ме попита "Какво би направил, ако докторите ти дадат шест месеца живот?". "Бих писал по-бързо", отвърнах."

Животът на Азимов започва някак абсурдно с неговия неясен рожден ден. Приключва не по-малко абсурдно, но и ужасяващо, заради грешка, при която е заразен с вируса на ХИВ.

През 1977 г. авторът получава инфаркт. Здравето му се влошава и се стига до операция за поставянето на троен байпас през 1983 г. При преливане на кръв обаче Азимов е заразен с вируса на ХИВ. Това става ясно по-късно, а лекарите му го предупреждават, че ако разкрие историята, анти-СПИН настроенията могат да засегнат членовете на неговото семейство.

Така Азимов умира на 6 април 1992 г., а като официална причина за смъртта на писателя е посочена бъбречна недостатъчност.

Два дни по-късно тенисистът Артър Аш обявява, че и той е бил заразен с вируса на ХИВ при кръвопреливане по време на операция на сърцето. Случаят на Аш кара семейството на Азимов да запази тайната още няколко години.

Тя излиза наяве във второ издание на автобиографията на Азимов, редактирано от втората му съпруга Джанет. Там тя посочва, че всъщност усложнения от СПИН са довели до смъртта на автора.

Но наследството на Азимов остава и до днес, а книгите му, еталон в научната фантастика, постоянно биват откривани от нови и нови читатели.

Oще: lifecafe  азимов  айзък азимов  артър кларк  литература  научна фантастика  фантастика  фондацията 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

3 dedogo6 | 03.01.201814:30

Азимов беше за мен автора, с който открих света на фантастиката, а книгата, с която направих това, беше сборник с разкази "Аз, роботът".И до ден днешен не съм забравил разказите в книгата, с които фантастичния свят стана толкова реален.
Благодарен съм завинаги на маестро Азимов! Пляскане
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 16:59

2 Милко Желев | 03.01.201801:12

Азимов е легенда! Лично аз не мога да обявя категорично който и да е автор за номер едно, но Айзък Азимов със сигурност е в топ десет. За фантастиката, и по-специално за научната фантастика, изобщо не е толкова важно да се придържа към общоприетите и модни научни хипотези. Като всяка литература и фантастиката е добра, когато е написана интересно. Айзък Азимов беше автор на литература.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

1 violatоr | 02.01.201819:12

Айзък Азимов и Артър Кларк са може би двамата най-интелигентни индивиди, стъпвали по тази пращяща от дебили планета. Съветвам най-горещо всеки, който има разум в главата, да прочете колкото се може повече от произведенията на тези двама гении на мисълта, науката и перото.

"Най-голямата трагедия в цялата човешка история е заграбването на моралността от религиите"
- Артър Кларк
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани