Баща ми, подлият престъпник | webcafe.bg
Webcafe

Баща ми, подлият престъпник

webcafeLifecafe, по The Guardian
15.10.2016, 18:01 (обновена 20.10.2016, 15:18)
баща и дъщеря

Снимка: © Getty Images

Никой не гледа на престъпниците през гледната точка на децата им. Стереотипът е ясен: щом някой обира банки, значи е лош човек по определение. Но истината е по-сложна.

"Game over", пише с големи букви върху екрана на телевизора. Това е новината на деня. Най-после е арестуван "Бандитът от "Супер Марио" - престъпник, чийто прякор идва от навика му да обира банки, дегизиран с бутафорен мустак и каскет.

В този момент 13-годишната Моли Бродак седи на дивана в дома си и не може да повярва - от телевизора я гледа тъжното лице на собствения й баща. Джо Бродак е заловен след серия от обири, при които просто влиза в банката, подава на касиерката бележка с надпис "Имам оръжие" и заповядва да му предадат наличните пари.

Никой не гледа на престъпниците през гледната точка на децата им. Стереотипът е ясен: щом някой обира банки, значи е лош човек по определение. Но истината е по-сложна, казва порасналата Моли, която днес вече е на 36 г.

Едва на 13 години тя е принудена да осъзнае, че човекът, на когото се е възхищавала цял живот, е възприеман от всички останали хора като подъл и опасен престъпник, който трябва да бъде изолиран от обществото.

Джо Бродак е роден в Полша, в общежитие, в което са настанявали оцелелите от концентрационните лагери. Емигрира в САЩ, след което е изпратен на фронта по време на Войната във Виетнам. Проблемите му са предопределени от трудностите и мизерията.

Подобно на много други деца на затворници, Моли живее в икономически, социален и емоционален хаос години преди баща й да бъде арестуван.

В училище децата я гледат подозрително: всички знаят чия дъщеря е тя. И Моли е наясно с недоверието им.

Когато Джо Бродак е осъден на 10 години затвор, бъдещето й изглежда предначертано. Най-вероятният сценарий за дъщерята на затворника е да изпадне от училище, а след години сама да се замеси в престъпна дейност. Склонността към прекрачване на закона често се предава от поколение на поколение.

Само че не се случва нищо подобно. Вместо това Моли се затваря в себе си.

"Нямах кой знае колко приятели, не се занимавах със спорт. Прекарвах повече време в библиотеката. Зарових се в книгите си", разказва тя.

Момичето се справя отлично в училище и когато влиза в колежа, изглежда, че е преодоляла рисковете, съпътстващи децата на престъпниците. По всичко личи, че й предстои успешно бъдеще.

Тогава обаче Моли започва да краде продукти от магазините. Студентските й разходи са големи, баща й лежи в затвора, а майка й няма почти никакви пари. Също както Джо, тя краде, за да се справи с финансовите си затруднения. Малките кражби минават незабелязани в продължение на месеци, но Моли осъзнава, че рано или късно ще я хванат. Точно както се случва с баща й.

"Знаех си, че е въпрос на време да допусна грешка и да се окажа с криминално досие. Успях да се измъкна от този начин на живот достатъчно рано. Точно този престъпен модел съсипа семейството ми", пише тя в мемоарите си.

Днес Моли е писател и преподавател по английски език в Университета Кенесоу в Джорджия. Спомените й са хронология на едно мизерно детство. Израснала е в Мичиган, като семейството й се мести от една евтина квартира в друга.

"Спомням си мръсните килими и опушените стълбища. Бяхме семейство от работническата класа, татко беше комарджия. Понякога имаше пари, понякога гладувахме", разказва тя.

Майка й живее със стигмата на жената, която е разбила семейството на Джо.

Когато се запознава с него, той има брак с друга жена. В продължение на години обаче пази в тайна факта, че има още един дом. По-голямата сестра на Моли се ражда, преди баща им да се разведе с първата си съпруга.

Новото семейство се създава на базата на измамата. Баща й е потаен, загадъчен, неподатлив на нормални взаимоотношения.

"Никога не ни казваше истината и ни подлудяваше, когато се опитвахме да разберем какво се случва. Никой не знаеше и какво става с парите му. В единия ден запорираха колата му, на следващия ден се прибираше у дома със златен часовник. Един ден не можехме да си платим сметките, на другия ден се държеше като Тузаря", пише Моли.

Мемоарите й са силни и разтърсващи, хладен поглед към най-мрачните моменти от детството й. Като онзи момент, в който баща й обявява, че напуска семейството заради изневярата на майката.

"Татко ни попита дали разбираме какво означава това. Говореше бавно и на висок тон, така сякаш искаше да ни нарани с думите си: "Означава, че е позволила на друг мъж да вкара пениса си в нея". Свлякох се на земята, сълзите пареха лицето ми. Повръщаше ми се от тези хора, от поведението и говоренето им, от желанията и от глупавата им озлобеност, от безотговорното им отношение към мен и сестра ми", пише в книгата й.

Когато тя разбира от новините, че баща й е арестуван за обир на банки, осъзнава нещо важно. Въпреки шока, въпреки срама и ужаса от случилото се, тя изпитва облекчение.

"Отдъхнахме си, че най-накрая го разкриха. Вече знаехме нещо конкретно. Знаехме, че е банков обирджия".

Джо Бродак прекарва в затвора 7 години от 10-годишната си присъда. Излиза на свобода, прекарва известно време без нарушения, но в крайна сметка отново напада банка, този път с оръжие.

В момента излежава нова присъда от 12 години лишаване от свобода. Единственият член на семейството, който поддържа контакт с него, е Моли.

Когато някой роднина влезе в затвора, най-лесно е да не се занимаваш с него, казва тя. Не обвинява майка си и сестра си за избора им да прекъснат връзките си с него, но за себе си е сигурна, че единственият начин, по който може да живее в мир, е да разбере всичко за баща си.

Джо твърди, че е горд от всички нейни постижения и от упоритостта й да се справя с живота въпреки всичко.

Моли обаче не приема комплиментите толкова лесно. "Вечно се съмнявам във всяка дума, която той изрече", казва тя. Но очевидно това е една от малкото негови клетви, за които тя наистина се надява да са верни.

Oще: бандитът от супер марио  банков обир  банков обирджия  баща и дъщеря  бедност  детство  затвор  крадец  обир на банка  престъпление  престъпност  родители  училище 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 17.10.201601:28

съгласен съм с ком. №1 абсолютен пич е бил, лошото единственно е, че касиерите имащи контакт по време на обира изпадат в стрес, който се лекува понякога с години. Дъщеря ми го изпита по време на смяната си в една от монреалските банки, бандюгата е отишъл до неин колега и поискал кеш, разбрала е чак кога оня си излязъл. В чест на Джо:
https://www.youtube.com/watch?v=rJkNstUF3GA
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 17:30

1 Люба6а | 15.10.201621:27

хм..."подъл престъпник"?защо подъл,че и престъпник?! всеки,които е дръзнал да обере банка,е истински мъж Бесен подли са ДС яничерите,които тайно, в нощни доби,арестуваха своите жертви,и ги ликвидирваха ПОДЛО,без съд и присъда и тн... Бесен
   

оценка

+0 -0