Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Искате ли този часовник? Пригответе си парашут.

Този Bremont е само за пилоти, оцелели след катапултиране Снимка: Bremont
Този Bremont е само за пилоти, оцелели след катапултиране

Уилям Мник е пилот-изпитател в Boeing, отдал живота си на авацията.

Започва летателната си кариера още в гимназията, когато е на 15 години. След това прекарва повече от две десетилетия във Военноморските сили на САЩ на позицията офицер по радарното прехващане в изтребителя Grumman F-14 Tomcat.

Мник е един от онези няколко хиляди пилоти, които са преживели успешно катапултиране от самолет. Той е и сред още по-малобройната общност на хората, които са имали възможността да повторят това изживяване.

За негов късмет, успява да оцелее и при двата инцидента без животозастрашаващи наранявания. Остават му не само уникалните спомени от преживяното, но и един много специален подарък.

Това е часовникът Bremont MBI - специален модел на луксозния Bremont MBII, разработен с помощта на Martin-Baker - британската компания, която снабдява световната авиация с около 70% от катапултните седалки.

"Martin-Baker винаги са били символ на качество в моето семейство", коментира основателят на Bremont Ник Инглиш. "Изпитанията, през които тези седалки трябва да преминат, са истинско геройство. Самата възможност да разработим часовник с помощта на техните производствени и инженерни мощности беше невероятна".

Сътрудничеството между Bremont и Martin-Baker цели да създаде серия от часовници с толкова високи инженерни показатели, които ги правят способни да издържат дори на натоварването при катапултиране от самолет.

Часовникът се подлага на интензивни тестове - резки промени на температурата (от -40 до +40 градуса по Целзий), промени на надморската височина (часовникът се вдига до 30 000 м над земята и се спуска отново надолу), сътресения и вибрации, продължително задържане в солена вода и истинско катапултиране.

"След като преминахме тестовете и разработките, в Martin-Baker и Bremont решихме, че пилотите-изпитатели, които успешно са катапултирали от изтребители заслужават по един специален, направен по поръчка часовник, за да им напомня подобаващо за събитието", казва Инглиш.

Възпомeнателните часовници за специални постижения не са нещо ново. Rolex подарява модела си Daytona с гравиран надпис на всички победители от автомобилното състезание "24 часа на Дайтона". Bulova също имаше традиция да подарява по един от специалните си часовници на шампионите от годишните състезания в Националната колежанска атлетическа асоциация.

Bremont също предлага ексклузивни часовници, но можете да ги поръчате само ако преди това спечелите надлъгването със смъртта в катапултните седалки на Martin-Baker. Неслучайно са толкова ценни за притежателите си.

При катапултирането в реални условия пилотът може да достигне ускорение до 14 g (1 g e гравитационната сила, която придържа всеки неподвижен обект върху земната повърхност).

"Това ускорение е толкова силно, че почти не осъзнавате какво се случва", казва Мник. "В зависимост от нивото на адреналина в тялото и от степента на съзнателност, понякога дори не усещате каква сила разтърсва тялото ви. Тя е достатъчна, за да накара човек да изгуби съзнание. При катапултирането обаче сте толкова уплашени, че нещата се случват малко по-различно в тялото ви".

Първото катапултиране на Мник се случва на борда на военния самолетоносач USS Kitty Hawk на 7 септември 1981 г. Докато неговият F-14 се намира на пистата за излитане от кораба, в задницата му се блъска щурмови самолет LTV A-7 Corsair II, който прави неуспешен опит за кацане.

"Има много защитни механизми, които би трябвало да не допускат подобни инциденти... в този ден обаче нито една от тези защити не сработи", спомня си Мник.

"Нас са ни учили, че по принцип не бива да катапултираш, когато помислиш, че ще умреш. Катапултираш само тогава, когато си сигурен, че ще умреш", казва той.

При изтребителите F-14 системата за катапултиране е настроена така, че ако един от двамата пилоти в кабината реши да се спаси, се изстрелват и двете седалки.

Мник обяснява, че в повечето случаи командирът на полета е силно концентриран върху опита си да си върне контрол върху самолета, затова обикновено ко-пилотът взема решението за катапултиране. Но не и в този случай.

"Моят командир реши да ни спаси от самолета, защото вече беше опитал всичко, за да ни премести от пистата", казва Мник.

След по-малко от секунда Мник и пилотът падат в океана с парашутите си. Изтребителят F-14 потъва на дъното. Щурмовикът A-7, причинил катастрофата, е в непоправимо състояние, а един от членовете на екипажа загива на място при удар от отломка.

Пилотът Уилям Мник (в средата) вече работи за Boeing

Вторият инцидент се случва пет години по-късно, през март 1987 г.

Мник лети до Флорида от военноморската база Мирамар. По-малко от 3 минути след излитането обаче една от турбините, която поддържа налягането в кабината на F-14, започва да гори.

Този път Мник взема решението за катапултиране след внимателна преценка на ситуацията.

"Сега, 30 години по-късно, си спомням кристално ясно всяка отделна стъпка, която направих. През ума ми минаваше само един въпрос: "Какво мога да направя, какво мога да направя, какво мога да направя, за да спася положението?"

Усетихме как самолетът се обърна. Знаех, че командирът вече няма контрол върху машината. В този момент усетих вълна от горещ въздух, която идваше отдясно зад гърба ми - точно там се запали турбината. Едновременно с това се появи оранжевата светлина.

Това е един от моментите, в които осъзнаваш на секундата "Ще загина, трябва да се махна оттук", разказва пилотът.

Той споделя, че часовникът му напомня да поглежда "отвисоко" на всекидневните житейски проблеми. Напомня му, че изходът можеше да е много по-лош.

Няколко десетилетия след второто и последно катапултиране на Мник, съпругата му подарява Bremont MBI.

По данни на Martin-Baker, над 7400 души са се спасили в техните седалки от самолети, обречени на катастрофа.

По думите на Мник "това носи усещане за ексклузивност".

Часовникът му не се различава с нещо особено от обикновения Bremont MBII, с изключение на разпознаваемия червен акцент по корпуса и поредния номер на катапултирането, гравиран на задния капак. За Мник този номер е 4003.

Martin-Baker предоставят само един номер за всеки потенциален клиент, независимо колко пъти е катапултирал.

Уилям Мник е вманиачен на тема часовници, притежавал е десетки модели през годините. Сред тях е и един Breitling Navitimer, който солената океанска вода съсипва след катапултирането през 1981 г.

Но MBI се превръща в любимия му часовник заради специалното му послание.

"Той ми напомня, защото понякога и аз имам нужда от подсещане, че колкото и да са тежки нещата, винаги трябва да си казвам "Виж какво, глупако, можеш да седиш и да се самосъжаляваш, колкото си искаш. Само че можеше да си загинал на 25-30-годишна възраст", казва Мник.

 

Най-четените