Един от ефектите на кризата - порасналите деца се завръщат при родителите | webcafe.bg
Webcafe

Да се завърнеш в бащината къща, когато кризата удари

Webcafe.bg 23.03.2010, 11:19 (обновена 20.06.2010, 16:02)
We are family

Снимка: © .Net

Децата на бейби-бума преоткриват семейното гнездо заради кризата

Хедър Кандела е на 26 години. Тя най-накрая се е подготвила да се изнесе от къщата на родителите си в Рокланд миналата година, когато била уволнена от работата си в областта на цифровите медии в Манхатън. Натоварена със студентски заеми, тя приема чиновническа длъжност, а междувременно се примирява с това да остане в семейното гнездо.

Мика Тау се нанася при родителите си Ина и Стюарт Тау в Маунтънсайд, Ню Джърси, през юни. "Да живея у дома абсолютно спъва социалния ми живот," казва тя. "Все още живееш по правилата на родителите си. Лично аз го приемам като все едно си заседнал в продължително юношество, което изглежда никога не свършва."

Назрин Бакхус е на 27 години. Тя пътува всеки ден до центъра за следдипломна подготовка на City University в Манхатън, където е докторант по социология. Тя никога не се е изнасяла от дома на семейството си във Вали Стрийм, Ню Йорк, и засега няма и намерение да го прави.

Карлос Круз е на 38 г. Той работи на пълен работен ден в юридическа фирма и почасово като инструктор по гмуркане - през уикендите. Той живее с родителите си и баба си в апартамент с четири спални в Уошингтън Хейтс, по семейни и финансови причини.

Анализ от статистическо преброяване на New York Times потвърждава по-ранни изследвания, включително от миналата есен на института за иследвания Pew, според които родителите не се налага да се безпокоят до такава степен, че гнездото ще се опразни, когато децата им станат възрастни.

От 2000 г. все повече хора в групата между 25 и 39 години живеят в домовете на родителите си. Към 2008 г., преди да се усети пълният ефект от рецесията, техният брой се е увеличил с двуцифрени проценти от началото на десетилетието: към 32% в цялата страна - и близо 40 на сто в Манхатън.

През 1980 г., 11 процента от хората между 25 и 34 години са живеели в домакинства с много поколения роднини. Към 2008 г., цифрата вече е 20 процента.

Тези синове и дъщери на поколението на бейби-бума, живеещи отново с родителите си, биват определяни като "бумеранги".

Най-голям растеж е регистриран в следните категории: цветнокожи, родени в чужбина мъже, които никога не са били женени, и завършващи колеж младежи.

"След като голямата рецесия се задълбочи и пазарът на труда стана по-стеснен за младите хора, специално пък за тези с малцинствен произход, все повече от тях се връщат или никога не напускат родителското гнездо," казва професор Андрю Бевъридж, социолог в "Куинс колидж" на City University в Ню Йорк. "Ако подобна тенденция продължи или се задълбочи, икономическата криза може да създаде реално "провалило се в старта си" поколение."

Миналата година 37% от хората между 18 и 29-годишна възраст са били безработни или повече не са търсели работа. Десет процента от младите пълнолетни, между 18 и 34 г., казват в изследването на Pew, че се е наложило да се върнат при родителите си заради рецесията. Двама от 10 са редовни студенти, една четвърт са безработни, а около една трета казват, че са живели самостоятелно, преди да се върнат у дома.

Донякъде в резултат на това процентът от 18 до 29-годишните, които живеят самостоятелно, е спаднал до 7.3% през 2009 г. от 7.9 на сто през 2007 г. - според настоящото преброяване на населението. Спад с такива мащаби е бил регистриран само на два пъти до този момент - по време на, или след рецесиите в началото на 80-те и 90-те години.

Ако се окаже, че тези стойности изграждат цялостна тенденция, това би могло да е знак за други социални последици: скромно възраждане на голямото семейство, в което живеят заедно по няколко поколения и допълнително забавяне на брака и забременяването.

Според преброяването 56% от мъжете между 18 и 24 години и 48 на сто от жените в същата възрастова група живеят под един покрив с родителите си.

27-годишната Ашли Джейн, която работи за филмова рекламна фирма в Ню Йорк, се е нанесла при родителите си в Гилфорд, Кънектикът, след като е живяла в Ню Йорк в продължение на няколко години.

"Върнах се обратно у дома през септември - основно за да започна да създавам това "гнездо за мътене", " казва тя. "Да живееш в Ню Йорк като млад, на двайсет и няколко години, не благоприятства особено за спестяването на пари, а особено след като ни сполетя рецесията, това ме кара да съм още по-решена да спестя сериозна сума пари."

Назрин Бакхус, дипломантката от City University, казва, че животът в къщата на родителите й не се е отразил на социалния й живот. "Живея в сутерена на къщата, който родителите ми превърнаха в апартамент с отделен вход," казва тя.

"Моите родители са живели с баба ми за кратко в Гвиана, преди да емигрират в Англия - и после в Америка," добавя тя. "Техният опит от това да живеят под един покрив със семейството на баща ми им е позволил да разбират значението на това да ми отпускат лично пространство в техния дом."

27-годишната Катрин Брезлър се връща в апартамента на родителите си в кооперация в Уайт Плейнс, защото не може да си позволи собствено жилище, докато е била студентка и е учила за магистърската си степен. Сега, след като има постоянна работа, тя си търси нов дом.

"Обичаме нашите родители, но "имаме нужда от собствено място" е общ консенсус сред моите връстници," казва тя.

25-годишният Мика Тау се връща през юни при родителите си в Маунтънсайд, Ню Джърси, след като губи работата си като инженер в Кливланд. "Определено ситуацията е донякъде неловка по отношение социалния ми живот," казва той. "Въпреки че сме в рецесия, трудно е да кажеш на приятелите си, че живееш у дома, след като си живял в Кливланд в продължение на седем години и си изгубил две работни места за последната година."

Карлос Круз, инструкторът по гмуркане, казва, че апартаментът на родителите му с фиксиран наем определено е бил фактор в решението му да си остане у дома, но също така е допринесла и 90-годишната му баба.

"Частично оставам заради финансовите преимущества - никога не бих могъл да намеря апартамент като този за дори двойно по-висок от настоящия наем. А и защото, въпреки че може да прозвучи песимистично, баба ми няма да живее вечно, така че искам да прекарам колкото може повече време с нея, за да не съжалявам после," казва той.

Круз също така вижда и позитивната страна от това да живееш с роднини, вместо с приятели. "Малко прилича на това да имаш съквартиранти," казва той, "като изключим, че те няма да изчезнат, без да платят своя дял от сметките."

Oще: бейби-бум  рецесия  семейство 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани