Кула за миди, която ще спаси света | webcafe.bg
Webcafe

Кула за миди, която ще спаси света

Златина ДимитроваЗлатина Димитрова
25.02.2017, 17:33 (обновена 27.02.2017, 16:42)

1 от 7 снимки Назад Напред

Sea Harmony

Снимка: © Sea Harmony

Оказва се, че когато става дума за замърсяването на моретата, не трябва да си представяме единствено снимките на притиснати между пластмасови отпадъци костенурки. Не по-малко страшно е замърсяването, което причиняваме с ежедневните си дейности - крайбрежните води се пренасищат с храна от изкуствените торове, които през реките се вливат в моето, от перилните препарати, от отпадни продукти на животински ферми и непречистените битови и промишлени води от селата и градовете.

Планетата Земя е покрита на 72% с вода, а от Световния океан идва близо 70 процента от кислорода, който дишаме. Всяка година т.нар "мъртви зони" в него стават все повече и повече, това означава, че кислородът в тях намалява и за морските обитатели животът става много труден или невъзможен. И ако това ни се струва отдалечен проблем, то ни засяга пряко.

Всичко по тази тема могат да ви разкажат Огнян Димитров и Арман Саркисян. Двамата говорят толкова вдъхновено за морето и значението му, че всеки слушател на мига се пали от тяхната искра. Те са част от Sea Harmony - варненска компания с мисия, цел и иновативна идея, която ще се бори за един милион долара на финала на международния конкурс The Venture.


Pisa Reef, снимка: Sea Harmony

Проектът им се казва Pisa Reef. Представете си една висока жилищна сграда, в която всеки има своето място и максимално добри условия за живот. Съседите от първия и последния етаж не се карат, защото имат различни нужди от храна, светлина и топлина, а освен това, докато живеят в тази сграда, всички помагат на света наоколо. Нещо такова представлява Pisa Reef - подводен дом за миди и други морски обитатели, който обаче е изграден така, че да пречиства водата.

В началото бе природата

Когато Арман Саркисян е дете, комунистическата власт в страната се хвали за последния убит вълк в Източна България. Арман си спомня, че тогава му е станало много тъжно. Това е и моментът, който изтъква като събуждащ, запитан дали си е представял, че някога ще се занимава с екология. Близостта с морето го кара да обръща повече внимание на това, което се случва там, затова и не подминава с лека ръка предупреждението на ООН през 1990 г., че Черно море ще бъде първото мъртво море, вследствие на човешката дейност. Еколог по призвание и професия, той е мениджър на Sea Harmony и влага енергията си в това да обърне негативните процеси.


Арман Саркисян, снимка: Sea Harmony

Огнян Димитров е инженер и почитател на ветроходството. Казва, че морето е негова страст и слабост едновременно, затова вярва, че трябва да се направи нещо днес и сега, за да му се помогне.

Двамата разказват за проблемите на водите с такова внимание и страст, като опират всичко на факти, че само за час разговор са способни да превърнат от всеки скептик запален защитник на живота в морето, който да си хване багажа и да тръгне към Черно море, за да види как да помогне.

Затова и не е изненада, че около тях има цял екип ентусиасти и любители на морето, които търсят решения за проблемите му.

Ако трябва да разкажат за това, което правят, на петгодишно дете, биха поискали да говорят с родителите му, защото „на нашето поколение виси отговорността какъв свят изграждаме и оставяме след нас", разказва Арман.

Оказва се, че когато става дума за замърсяването на моретата, не трябва да си представяме единствено снимките на притиснати между пластмасови отпадъци костенурки. Не по-малко страшно е замърсяването, което причиняваме с ежедневните си дейности - крайбрежните води се пренасищат с храна от изкуствените торове, които през реките се вливат в моето, от перилните препарати, от отпадни продукти на животински ферми и непречистените битови и промишлени води от селата и градовете.

„Вашата пералня и вашата миялна също имат своя принос, тъй като повечето перилни препарати са на фосфатна основа", казва Огнян Димитров.


Огнян Димитров (вдясно), снимка: The Venture

Те презадоволяват нуждите от храна на водораслите, които се превръщат в преизобилен пласт, подтискащ под масата си живота във водата. Следват процеси на гниене и изгаряне, в които кислородът във водата се изчерпва. Всичко, което не може да избяга, умира.

„Ако вие обичате крем-карамел, ще изядете един, два, десет... Но ако ви изсипем един камион от любимата храна, това ви убива. Същото се случва и с мидите, които се хранят с фитопланктон и трябва да го преведат на следващото звено в хранителната верига", разказва Огнян.

Миден мегаполис

Едно от решенията на този проблем е създаването на изкуствени рифове. Макар че по света има различни модели, по които да се закрепват миди и други морски организми, всеки от тях има недостатъци, свързани най-вече с обема и устойчивостта на материалите, от които са изработени - метал или бетон в повечето случаи.

Екипът на Sea Harmony, ръководен от Арман, решава да опита различен подход и успява да създаде нов модел на изкуствен риф - „кула", която е закрепена с котва за морското дъно, така че да не затиска твърде голяма част от него и подвижна горна част, която е ефирна и не се превръща в монолитно и непропускливо тяло, за разлика от повечето досегашни рифове. Съотношението между площа на затиснатото дъно и горната част на структурата е 1 към 80. Така по фината част на структурата могат да се закрепят миди и докато се хранят, да създават условия за живот на много други същества.

Освен полезната си функция за природната среда изкуственият риф на Sea Harmony има и друга - от една конструкция могат да бъдат добити около 2 тона търговска мида и около 1.5 тона миди в нетърговски вид в рамките на по-малко от две години. Фактът е, че Западният свят среща затрудения да си доставя този морски деликатес - вносът на миди в Европа предимно от Чили расте с по 30-40% на година заради увеличеното търсене. За сметка на това възможностите на търсенето да бъде отговорено намаляват. Мидените ферми на Sea Harmony всъщност предлагат страхотно бизнес решение на този проблем, като междувременно решават другия, нетърговски проблем възвръщайки живота в морето.

„Светът има нужда от полезни иновации, които трудно биха могли да имат чисто социален ефект, ако не правят нашето съществуване на тази планета малко по-устойчиво спрямо природата", казва Арман.
За да успее проектът и в двете посоки е достатъчно да се намерят инвеститори, които искат да влагат средствата си в екологичното производство на морски храни и да печелят в замяна.

„Яко е да си еко, но е още по-яко да не си гладен и да не си беден. Ако разчитаме само на хората с някакви еко подбуди да направят нещо мащабно, това е кауза пердута", казва Огнян. Затова в Sea Harmony са видели в проблема решение - чрез изкуствените рифове да осигурят печалба и за природата, и за бизнеса.

Огнян Димитров казва, че планетата е виждала и други подобни бедствия като човечеството и винаги се е отърсвала от тях по един или друг начин. Именно по тази причина проблемът с опазването на живота в моретата е проблем на нашия вид. Колкото по-рано започнем да работим по разрешаването му, толкова по-дълго ще се радваме на живота си такъв, какъвто е днес.

Oще: chivas  pisa reef  sea harmony  the venture  арман саркисян  мидена ферма  море  океани  риф  световен океан 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

2 scuba | 26.02.201711:19

Като се знае колко голямо значение имат мидите за пречистването на морето,нека отдадем почит и към събирачите на рапани-тези охлюви,които почти бяха унищожили черната мида.
Аз,като извадил около 100 тона рапани,свалям шапка пред тези момчета,които все още чистят морето от тази напаст.
Приветствам идеята за кулите-те само ще помагат.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 26.02.201710:22

1+

Интересно!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани