Енергия между страниците | webcafe.bg
Webcafe

Мое за твое

Явор Николов 26.04.2013, 17:05 (обновена 07.05.2013, 17:02)

1 от 3 снимки Назад Напред

разменям мое за твое

Снимка: © Явор Николов

Много хубави книги си намират нов дом на "Разменям мое за твое"

Животът е непрекъсната размяна - твоите изхабени, прочетени и разлюбени предмети и хора стават нечии други, за да придобиват нова значимост. И обратното - мъртвото за някого оживява у теб. Размяната на стоки прави от племето цивилизация. Размяната на книги направи от мен дипломиран бакалавър преди година.

Взех си спасителното томче от едни усмихнати млади хора, които се бяха заринали с книги в една емблематична столична градинка. Публичната размяна си имаше име - „Разменям мое за твое" и се правеше по повод Световния ден на книгата и авторското право. На 28 април я правят за трети път - този път в стария столичен център, на ул. "Герлово" 13.

Помня как половин час, след като си тръгнах, плисна страховит дъжд. В един слънчев ден 12 месеца по-късно Милена ме уверява, че са успели да спасят от подгизване всичко донесено от хората. Вярвам й - то и как да не повярваш на една толкова лятно-къдраво-усмихната бъдеща стажант-съдия, която се движи из града на колело. И организира със сестра си проявата, заради която имам тапия.

Нещо просто

Самата идея човек да отиде някъде с непотребните си книги, да ги остави и да си вземе от непотребните книги на някой друг, не е нещо толкова оригинално. Въпреки това, празникът на книгата у нас не се отбелязва почти никак - казват нещо по телевизията и толкоз.

По някое време в началото на 2011 г. "Разменям мое за твое" хрумва на Ади, която е сестра на Милена и е завършила книгоиздаване. Двете се захващат за работа и бързо зарибяват приятели и познати. Вдъхват живот на простото преминаване на книгите от едни ръце в други - с публично четене на приказки, флаери и... лалета.

Ако сте ги срещнали преди няколко дни на „Славейков", сигурно са ви обяснили - в Каталуня мъжете подаряват цветя на жените, а те им отвръщат с книги.

Милена признава, че се притеснявали дали събитието пред Народния няма да претърпи пълен провал. Станало точно обратното.

„Ние бяхме много приятно изненадани, когато случайно преминаващи хора ни питаха какво е това, могат ли да си вземат книга, колко дължат. Ние има казвахме, че могат да си вземат някоя книга, ако искат да я прочетат - дори ако не носят своя. Те казваха „Аз ще се прибера до вкъщи и ще взема книга" и се връщаха, защото харесаха идеята, че трябва да дадеш нещо, за да получиш нещо".

За трета година

Тази година „Разменям мое за твое" е различно. На първо място, няма да е на открито, а в една хубава стара къща близо до ул.Оборище - на вече спомената ул.Герлово 13. „Ние ще се погрижим да променим обстановката в тази къща - да я украсим, така че да предизвика въображението на хората", обяснява Милена.

Освен това, хората зад инициативата са регистрирали сдружение - „АС - Лаборатория за културни инициативи". То ще развива не само „Разменям мое за твое", но и още по-мащабни проекти, които да приближат четенето до хората чрез всичките им сетива.

Размяната

Първият път Милена занесла за размяна своя любима книга - автобиографията на Чарли Чаплин. Имала две издания и си запазила по-старото. „Давам и книги, които не са ми харесали, но в това няма нищо лошо, тъй като в момента, в който оставя книгата и си кажа, че никой няма да я вземе, идва човек и казва „О, точно тази търсих!". Този момент най-много ме радва - когато всеки намира нещо за себе си", допълва тя.

Милена смята, че размяната на книги е обмен на енергия между хората: „Ти решаваш да дадеш своя книга и й влагаш някаква енергия. Ценното е, че тази книга продължава живота си, дори и да не е била харесана от предишния си собственик. Сега тя може да бъде харесана от следващия".

Освен възможността безплатно да получиш книга, която винаги си желал да имаш, „Разменям мое за твое" има и много силен социален елемент. Според организаторката, покрай купчините с томчета се заформят страхотни разговори за жанрове, автори и конкретни заглавия.

Книгата вчера...

Милена е привлечена старите книги. Признава си, че може би е малко носталгична и те я връщат към детството, когато малко насилствено, но обикнала четенето покрай летата на вилата. Припомняме си онези книги - години наред те са били малко на брой и затова всички хора от дадено поколение имат едни и същи спомени от тях, особено от техните илюстрации.

Сега смята, че в различните етапи от живота й завладяващите четива са имали голяма роля - от „Чичо Томовата колиба", през неизбежната „Алиса" до „Живот на заем" на Ремарк.

„Обичам старите книги, защото те носят много енергия на хората, които са ги чели, на времето, в което е била издадена тази книга. Много ми харесва идеята, че старата книга е имала много собственици и е била четена от различни хора. Според мен тази енергия се напластява в книгата... освен това илюстрациите са различни, самата книга мирише по-различен начин", разказва Милена. Според нея, може да се направи истински разрез на една епоха чрез книгите й.

...и днес

Организаторката на „Разменям мое за твое" се радва на разнообразието, което има днес в книжарниците. Също и на все по-хубавите корици, заради които човек понякога рискува с непознат автор. Същевременно признава, че много от издаваното днес просто не казва нищо.

Милена е работила за известно време в издателство, но се разочаровала: „Нямаше живот в това, което се правеше...".

Пропастта се задълбочила още повече с раждането на „Разменям мое за твое". „Много големи издателства не искат да застанат зад тази инициатива, защото те казват: „Ние искаме да продаваме книги - защо ни е да популяризираме четенето?", разказва тя безумната ситуация. Естествено, има издателства, за които книгата е нещо много по-голямо от 15-те лева приход, но срещите с останалите представители на „бизнеса" са обезсърчаващи.

Категорична е, че заедно със сестра си не искат просто да пробутат някакви залежали томчета на хората, а идеята е „всяка книга да намери човек, който наистина я иска".

Книгата е жива... нали?

Хората около Милена четат и за тях изтърканият въпрос „Ще изяде ли мишката книжката?" просто не съществува. „За по-малките деца има много повече изкушения, които привличат вниманието им", признава тя. От друга страна, „Разменям мое за твое" е отворено и към децата с всичките книги с приказки, които могат да си вземат.

„Не някой да казва на детето си „Ти трябва да четеш!", а да стане интересно чрез игра", посочва Милена. Според нея в тази игра трябва да се включват и възрастните, които често оставят въображението си на заден план.

Заиграването с книгата е възможно заради допира до нея, миризмата на страниците, отбелязването докъде си стигнал. Затова и Милена не харесва електронните книги, за нея в тях няма живот. Въпреки това, тя признава, че чрез тях и най-погълнатите от технологиите имат шанса да открият четенето.

Пък... не се знае. Ако ГДБОП нямат нищо против, след някоя и друга година на деня на авторското право може да има инициатива „Шервам мое за твое" в някой парк с хубав безжичен Интернет. Важното е да се запази духът на размяната...

Oще: издателства  книги  разменям мое за твое  размяна  четене 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.08.2010, 16:10

1 Ra-ra-riot | 29.04.201313:10

Доста по-смислена инициатива от "книги за смет", която няма да се провали, а напротив - ще продължи да се развива с годините, именно защото зад нея стоят хора със сърце и желание, а не организации с единствената амбиция да си направят добър PR. Подкрепям.
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани