Мария Донева и театралният състав на психиатрията в Раднево | webcafe.bg
Webcafe

Fuga Idearum

Елена Кодинова 23.06.2011, 17:12 (обновена 27.06.2011, 11:38)
Мария Донева

Мария Донева, драматург на Старозагорския театър, води трупата и на пациентите в психиатрията в Раднево.

Мария Донева е от онези хора, заради които българската култура все още не е изтекла като през срязани вени само в София. От съществата, на които се крепят местните театри, библиотеки, художествени галерии. Които не се тикат да им взимат интервюта и да ги снимат, не натрапват личността си.

Те биха успели да се представят добре и в общонационалното състезание, което се провежда в София, не само в регионалното си, където са лидери. Но предпочитат да си останат на спокойствие, в родния град. Само че без провинциалния комплекс, обладал като демон на злото повечето интелектуалци неудачници от малките градове и огромно море придошли творци в София. Мария живее в Стара Загора така, както си спомням, че големите пловдивски художници живееха в Пловдив - все едно е Париж.

Намерих я в интернет. Има блог, в който пише поезия. Заговорихме се и тя ми разказа такива неща, че аз възкликнах: "Ама това е все едно да отворя някоя улична шахта и от там да изскочи ярка светлина и напълно нов свят." "Шахта ли ме наричаш?" - попита Мария на шега. Не, просто историята дойде от най-неочаквано място.

Разни неща

Мария е родена преди 30 и няколко години в Стара Загора и още от невръстни години се очертава като дете - поетично чудо. "Кой откъде ме хванеше и все ме откриваше", казва тя. „Ходех на поетични кръжоци, бях на асамблея "Знаме на мира", издадоха ми книга." Завършва училище и се озовава в София, за да учи българска филология. Заседява се в столицата между 1992 и 2004 г., като още в началото на този период ражда едно дете.

Работи „разни неща - от продаване на уреди за масажиране по улицата до учител по български език и литература". Прекарва известно време и в списание "Образование и кариера", пише и за "Родители". „Стихотворения малко, това-онова", разказва тя.

Животът в София според нея се оказва "по-корав и лош" и така през 2004 г. Мария решава да се прибере в Стара Загора. "И се върнах разведена, с голямо дете, при майка и татко. Отново станах на 18 и започнах да работя само това, което ми харесва, да отказвам работи, които не искам"

Първо става репортер и водещ в сутрешния блок на местната кабелна телевизия "ТВ Стара Загора". "Работих и по два проекта със Сдружение "Бъдеще за децата с увреждания" в Казанлък. Първо им написах пиеса и направихме представление. Вторият проект беше 8 месеца да съчиняваме приказки и накрая издадохме книга. Събирах и едни поетески, по моя си инициатива - както аз навремето съм ходила в кръжоци."

Театърът

"Като се върнах в Стара Загора, си нямах другарчета за игра и започнах да работя в театъра. Продавах билети на процент и бях разпоредителка", разказва Мария. Постепенно театърът се просмуква в нея и тя в него. Заедно с колега от там започват да пишат пиеси по образователна програма. Първата е за Иван Вазов. "Учителка и ученичка отчаяно разсъждават от какъв зор трябва да се учи Вазов. Изкарваме го и него на сцената, разказва за брака си с Атина Болярска... и неусетно се потапяш в "Епопея на забравените"...", разкрива сюжета на представлението Мария.

Следващият спектакъл от този цикъл е за Ботев. „Действието се развива в Браила, в една кръчма. Ботев е заминал за България преди една седмица. В кръчмата са трима хъшове - единият не е заминал, защото е стар и болен, втория не са го взели, щото е малък още, третият уж закъснял, а пък всъщност се е наакал от страх." Пиесата е премесена с текстове от "Ботйов" на Захари Стоянов", разкрива тя идеята и на следващото представление.

И така неусетно започва да се меси и в други спектакли. Когато поставят „Иван Шишман" на Камен Зидаров, Мария заедно с режисьора „размахва големия сатър" над позастарелия текст.

„Премахнах Патриарх Евтимий, няколко десетки велможи и целия народ. Измислихме нов образ - майката на Иван Шишман. Тя е змия. Мъдра, имам предвид."

Да ви види Камен Зидаров какво сте направили с творението му, отбелязвам аз. „А, ние после какво направихме със Софокъл, не питай!" - изненадва ме Мария. В „Антигона" като начало махат хора и прибавят нов герой - сляп старец. Пълен театрален джемсешън.

След всичките тези драматични упражнения Мария става от разпоредителка - драматург на театъра. Нещо като местен вариант на „американската мечта".

SMS-аферата

Време е за ново предизвикателство. Мария влиза в един интересен кръг.

Неин приятел - Иван Драголов - е сърцето на общност, която се занимава с на пръв поглед нещо ужасно безсмислено - пише си поетични sms-и. Някои от тези хора се познават, други никога не са се виждали и се свързват през сайта на Иван. Имат най-различни професии. Sms-ите им са на всякакви теми - от какво си ял до смисъла на живота. Задължителното условие е да са римувани. Частен кръг, без обществени изяви. Нещо като алтернативен скрит от чужди погледи фейсбук за напреднали.

Така Мария се запознава с д-р Тодор Толев. Той работи от 1976-a в психиатричната клиника в Раднево, а от над двайсет години е неин директор.

Сприятелява се с него и днес го описва така: „Джигит. Поет. Рицар. Воин. Лечител." Той я кани да разгледа болницата. Оказва се, че там от 39 години съществува театър за пациенти. По традиция всяка година той представя по една пиеса. Репетира се от март до май и в края на цикъла се играе представлението. „През това време артистите са елит, аристократи, обаче минава фестивалът и те пак стават редови болни", обяснява Мария.

И тогава д-р Толев я кани да поддържа театъра целогодишно. „Аз първо не се съгласих. Викам си - болни хора.. Аз сигурно ще рева по цял ден... Може да ми направят нещо...Откъде да знам?!? Не съм ходила в психиатрия!", разказва Мария.

Психиатрията в Раднево

Първото й впечатление е страховито. „Огромен парк. Минахме през няколко отделения. Зловещо. Отиваме в театъра. Там едни хора...Залата е сутерен, студено е, влажно е. Малка сцена и столове. Луминисцентни лампи, трептящи. И като си тръгнах, усещането ми беше, че там е хубаво, напук на това, което са видели очите ми. И започнах да ходя там. Те ме осиновиха. Аз имам нужда от внимание, те имат нужда от внимание, събрахме се", обобщава Мария.

Започва да им пише пиеси. Тя измисля нещо и пита пациентите какво искат да се случи после. Съобразява се с желанията им и създава роля за всеки. Първата пиеса е политическа - "Кметът и златната ябълка". После идва "Искам някой някъде да ме чака", в която се разказва за пенсионер, който получава в наследство къща на морето и тръгва да я види, а във влака срещат най-различни хора. Следва "Пепеляшка". Там става въпрос за Дядо Коледа, който по съвместителство е назначен и за кръстница-вълшебница и трябва спешно да намери мъж на Пепеляшка... Търси, търси, накрая помощникът му, който е джудже с комплекси, понеже е твърде висок, се оженва за Пепеляшка.

„После имахме и криминална комедия, "Похищението на Луцифер", да не ти я разправям, че е засукана много", казва Мария. Но на мен ми е интересно и тя склонява.

„Луцифер е диамант, да не помислиш, че е нещо сатанинско. Писател е написал криминален роман за открадването на този диамант, но 13 години по-късно нищо свястно не може да напише. Жена му много си го гледа. Оказва се обаче, че той не е измислил историята за диаманта, а го е откраднал заедно с едни бандити, а после го е скрил от тях и чака да минат 13 години, за да го вземе от сейфа, където го е заключил. И бандитите го търсят. Любовницата му също, както и бащата на съпругата му. Той наема убиец да убие жена му, а тъстът му наема същия убиец, да убие него(писателя)."

„Стъклен дом" пасти да я яде, мисля си аз. Но не го казвам, защото може да ме попита: „Ти „Стъклен дом" ли ме наричаш?" Боже опази!

Та така Мария започва преди няколко години да пътува по няколко пъти на седмица до Раднево, на онова място, което преди й се е сторило страшно, но вече й е у дома и я провокира.

Много ми е интересно какво ще измисли скоро.

„Има такъв израз в психиатрията, Fuga Idearum", ми казва тя. „Това е състояние, при което си пълен с идеи, те се блъскат в главата ти като шишковци на тесен вход."

Колко е хубаво да интервюираш поет. Сам си намира думи да се опише. Фуга Идеарум да бъде. Но без болестния контекст. Само в здравословен и творчески.

Oще: мария донева  психиатрия  раднево  стара загора  театър 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.12.2010, 15:25

11 Илия Илиев | 13.08.201113:13

Светослав Атанасов Скрински и Златка Димитрова са "любовна двойка" от поне 15 години,а в провинциален град ,като Ст.Загора има над 115 агенций за недвижими имоти-при население около 175 000 човека,зада няма съмнение в почтенността на тези "Лечители",проверете в "лудницата" за ограбени псевдо-луди млади българи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2010, 15:25

10 Илия Илиев | 13.08.201112:43

Съжелявам,че като в по-добрите страни на Е.С. в тези "лечебници за психо-болни" ,липсват декоративни цветя и вестници и списания,които да ги връщат към реалността на политическия и икономически живот в Р.България!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2010, 15:25

9 Илия Илиев | 13.08.201112:35

Мария,много ти благодаря за вниманието към тези "отритнати" и в повечето случаи -жертва на определени институций в страната ни хора!
Липсата на съвременни центрове за психично здраве-доведе до корупция и злоупотреби от страна на определени лекари-психиатри-двоен стандарт в българската медицина.
България е огромен производител на фармацефтика и съответно остава следа на съмнение-всичи предписани лекарства ли са за "доброто" на пациентите.
огромни фармацефтични фирми-"Чайка фарма","Балкан фарма","Актавис" ит.н.т ,да не пивешем за "вносните".
Бизнесът си е бизнес,но нежидимата граница между "печалбарството" и живото подържащите лекарства,трябва да се премахне,защото признатите лекари специалисти у нас-НЕРАБОТЯТ със здравната каса,Мария!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 22:02

8 Aira | 25.06.201112:40

Много хубави емоции предизвиква тази статия. Възхищавам се на тази жена, а автора само мога да поздравя за начина по който ни я представи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

7 My Majesty | 25.06.201112:23

До Ждвапкха: Ами за хубавото, че е лошо, е грехота да се казва. Мария Донева е чудесна поетеса. Ето такива хора да ни предлагат да опознаваме, а не някакви си псевдописачи Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

6 Miss Ivano | 24.06.201122:37

Чувствата са растения
24/02/2011

Чувствата са растения
с плодове без кора.
Избуяват
в опасния климат на думите
и узряват при допир.

Много хубави неща прочетох, благодаря, Мария Донева!

Браво за откритието Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.04.2011, 14:34

5 Ждвапкха | 24.06.201122:01

Това е една от малкото статий, може би, в чийто коментари народът не простее и не се псува. Супер се радвам!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

4 Любима Стайкова | 24.06.201118:02

Тази жена е страхотен човек, много весела, позитивна, емоцианолна, направи ми страхотно впечатление на представянето на книгата "Право на избор и други проклетии" на Ина Иванова в нашия град. Радвам, се че имах възможността да се запозная с нея и от време навреме, ако се срещнем случайно в Стара Загора, да побъбрим, винаги те зарежда положително и ти показва, че в света има любов и настроение за живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

3 strawsPulledAtRandom | 24.06.201117:25

Стихчето за розата и дъжда е готино ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 15:32

2 Mariya Stoilova | 24.06.201115:37

Усмивка ..много хубава статия..за хубав човек.. написана от такъв Усмивка ...Благодаря!.. направихте ми, усмивка на лицето и топлота в сърцето Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани