Около света на колело: 6 години, 25 гуми, 12 вериги, 2 седалки | webcafe.bg
Webcafe

Около света на колело: 6 години, 25 гуми, 12 вериги, 2 седалки

Webcafe.bg, Рейън Демитри, BBC.com 14.02.2016, 15:01 (обновена 22.02.2016, 16:35)

1 от 22 снимки Назад Напред

около света на колело

Снимка: © cyclingthe6.com

"Светът е по-гостоприемен, отколкото смятаме" открива Стивън Фейбс, който в продължение на 6 години кара велосипед и обикаля 6 континента. 86 000 км изминати на колело е неговата равносметка

През последните шест години Стивън Фейбс, млад доктор от лондонска болница, обикаля света на колело. Той спи в училища, в полицейски участъци, в църкви, джамии, манастири и във военни бараки - и това, което разбира е, че светът е много по-гостоприемно място, отколкото си мислим.

25 гуми, 12 велосипедни вериги и две седалки - това е равносметката, ако изминете 86 000 километра на шест от седемте континента. И още нещо: пригответе за около 200 спуквания на гума.

Всъщност колелото е основното транспортно средство на Фейбс, но само ако се изключат междуконтиненталните полети, които са неизбежни за този вид пътуване.

Срещаме се с него в столицата на Грузия Тбилиси, докато той се приготвя за последното си, финално пътуване - обратно към Лондон.

Стивън е карал вече доста из страната и казва, че Грузия е сред най-красивите места, на които е бил:

"В рамките точно на пет дни дърветата сменят цвета си. Точно по това време аз се намирах в древната провинция Сванети в северо-западна Грузия. Беше невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно - цялата планина в ръждиви цветове..."

Скоро докторът ще приключи пътешествието си оттам, откъдето е започнал - в болницата Сейнт Томас в английската столица и ще се озове пак точно на мястото, където през 2010-та маха за довиждане на своите колеги, преди да замине.

В онзи далечен първи ден, Стивън почти е на път да се откаже от идеята.

След като "потегля", първата му спирка се оказва местната кръчма:

"Карах до "Джордж" - пъбът, където се роди идеята за пътуването. Поканих приятели и, след няколко часа пиене, ми се стори по-добре да се върна обратно в апартамента си, който е съвсем близо, и да тръгна на следващия ден, но приятелите ми ме натиснаха да се придържам към плана си".

В зависимост от сезона, докторът изминава между 40 и 100 км на ден.

Дълги месеци разходите му са по-малко от 10 долара (7 паунда) на ден, включително настаняването.

Неговата първоначална идея е, докато пътува, да набира средства за бритаската благотворителна кауза Merlin (Medical Emergency Relief International), но по време на пътуването планът се размива, когато разбира, че има по-силен интерес към живота на маргинализираните и бедни хора, които среща по пътя.

"Чувствах, че мога да науча много за нашето общество, докато наблюдавам хората, които живеят на ръба му", казва той.

Затова Стивън се присъединява към различни неправителствени огранизации в Азия. Помага в клиника в Камбоджа, както и в клиника за туберколозно болни между Тайланд и Мианмар.

"Помня, че видях една жена, която умираше - беше напълно изтощена. Оставаха й броени дни или даже часове живот, а до нея седеше будистки монах. Тя беше останала в манастира и той ни помоли да напуснем, за да се погрижи за нея".

В Катманду Фейбс се присъединява към мобилна клиника за лечение на бездомни деца, пристрастени към лепилото.

"Тя бяха на възраст между 7 и 18 години и си купуваха лепило от местните магазни, където им го продаваха на по-високи цени. Повечето от тях са сираци и живеят в групи на улицата".

За опасностните, които е срещал по пътя, Фейбс разказва:

"Хората смятат, че най-опасно, докато пътуваш, е да се разболееш от заразна болест, но най-голямата опасност в световен план, според мен, е да бъдеш бутнат от автомобил. Запознах се с хора, които впоследствие починаха именно от това - например британска двойка в Тайланд. Много от велосипедистите, които карат по пътищата, умират именно от това".

Едно от най-плашещите лични изживявания на Стивън е, когато, в Перу, в неговата палатка влиза въоръжен с пистолет мъж по средата на нощта.

"Каза ми да стана. Под дулото на пистолета ме накара да отида до неговата къща. Валеше много силно и това беше единствената къща в околността, която изгледаше празна", казва той.

"Забелязах че е много нервен. После остави пистолета. Оказа се, че са го обрали преди месец и той решил, че имам общо с крадците. След 20 минути вече ми готвеше супа".

Карането през степи и пустини, където природада е една и съща в продължение на дни, той определя като най-трудната част от пътуването си. Стивън се справя с това като слуша музика или просто мисли.

"Някои от постовете в блога си написах именно по онова време. Тогава се родиха в главата ми. Наслаждавах се на възожността да мисля, което е лукс", казва той. "Нямах много време да разсъждавам, докато бях в Лондон, и това е, което наистина ценя в своето пътуване".

Стивън е преживявал и екстремни промени в климата, включително и зимно пътуване през най-големия студ в Монголия.

"Там няма хостели, в които да влезеш, освен в столицата Улан-Батор. Беше много студена зима, която монголците наричат "зуд" - сезон, през който дори животните умират. Имах три спални чувала и три шалтета, но проблемът беше с водата, която замръзваше. Ако водата ти замръзне, тя не се разтопява, защото през деня температурата е минус 12. Постоянно се опитвах да нося шишето до тялото си".

Докато кара колело през Централна Азия, Фейбс бива претърсван с часове от граничари в Узбекистан.

"Търсеха порнография и прегледаха всяко видео на моя лаптоп. Намериха филма "1984"-та по книгата на Джордж Оруел. В него има секс-сцени и те го гледаха на голям екран. И аз си помислих: ще ме арестуват, защото нося филм за тоталитаризма в Узбекистан".

Фейбс мисли като се завърне да опише своите приключения, както и това какво е научил по време на пътуването. Неговото най-голямо откритие е, че светът се е оказал по-гостоприемен, отколкото си е смятал в началото.

"Имам много позитивно впечатление за планетата и това затвърждава моята вяра в човечеството. Когато пътуваш на колело по света, хората са много гостоприемни".

Стивън добавя:

"Всъщност броят на непознатите,които ме приютяваха и нахранваха, беше много голям навсякъде, дори в нещастната Англия. Още първата вечер, когато се наложи да нощувам в Кент, една дама ми предложи да остана у тях".

Вижте в галерията негови снимки от Facebook, както и от блога му

Oще: велосипед  колело  континенти  обикаляне  около света на колело  приключения  пътешествие  пътуване  стивън фейбс 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

5 Bichkiiata | 17.02.201620:50

макароне,

за България не знам, карал съм до 20-22г. първо балканче, после руски бегач "Спутник" и то предимно из Бургас и Морската градина, но според Ланс Армстронг едно от най-опасните места било Тексас. Тексаните се нервирали като видят, че някакъв с колело се опитва да мърси с присъствието си пътя достоен за един от свещенните предмети в Тексас- автомобила и са го метали умишленно у канавката 4-5 пъти.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

4 deowin | 17.02.201619:12

flagstaff15, звучащият като говорещ от изолирана, самотна камбанария си ти - човекът от статията е обиколил света, видял е, усетил и преживял повече места и хора, отколкото повечето от нас ще видят през живота си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.03.2015, 13:50

3 angelvarna | 17.02.201612:35

"...но най-голямата опасност в световен план, според мен, е да бъдеш бутнат от автомобил."
Най-вероятно защото е продължил да кара като в милата си родна Англия - в насрещното. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.06.2015, 11:51

2 flagstaff15 | 16.02.201609:33

Всеки си плямпа от неговата камбанария и мисли, че много е видял от живота. Светът бил едно гостоприемно място. Тез англичани много наивни, заеби!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 15.02.201611:08

"...но най-голямата опасност в световен план, според мен, е да бъдеш бутнат от автомобил."

В моята лична класация най-опасно е колоезденето в България, после в Албания. На трето място е Румъния. В България и пътищата и темперамента на водачите е истинско предизвикателство за горките колоездачи Много щастлив
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани