Бог е на една ръка разстояние | webcafe.bg
Webcafe

Бог е толкова близо

Цветана Георгиева 21.02.2013, 16:47 (обновена 25.02.2013, 08:04)

1 от 3 снимки Назад Напред

222

Снимка: © Явор Николов

Църквата е построена изцяло с дарения

Неделя сутрин. Сещам се как Faith No More я изпяха, спокойна и небрежна... Може и да се изтягате с някакви, хмм, готино сладки мисли в главата. А други вече са поели към църквата. Не по задължение, имат си своя причина да са там - просветление, смирение, изкупление, разкаяние...

На "Солунска" е Първата евангелска църква в България. Сградата - паметник на културата, е била построена специално за вероизповеданието през 1889 г. Тогава тук е имало ябълкова градина.

Като във всеки протестантски храм, няма икони, капки от восък, аромат на тамян. Една катедра и разпятие над нея. Бели стени, дървени скамейки. Посреща ме пастир с вратовръзка и черно сако. В дъното е църковният хор, съставен от доброволци - двайсетина мъже и жени.

Обща молитва дава начало на службата или т.нар. "хвалебствие" - по-голямата част от нея е изпълнена с пеене на псалми и четене на Светото писание. Говори се на съвременен, разбираем език. В храма се събират 300 души - семейства с деца, млади хора, старци. Малко по-късно всички в един глас ще пригласят на библейските пасажи.

Когато си тръгнат след час, даренията им ще бъдат описани до стотинка. Парите отиват не само за издръжка на църквата, но и за всекидневен топъл обяд за 70 нуждаещи се, курсове по английски език, тематични проповеди и още социални услуги. Такъв е "общественият договор" между църква и миряни.

Ден по-късно срещам двамата пастири на църквата - Данаил Игнатов и Благовест Николов - архитект и инженер. Говорим си за познатия манталитет, че колкото по-голям и красив е храмът, толкова по-силна и авторитетна изглежда религията. За евангелистите символите на вярата са почти излишни, а луксът - ненужен и непотребен никому.

Лична връзка с Бог

"Стараем се да няма разлика между миряните и т.нар. духовенство, а и не би трябвало да има", казва пастир Николов. "В съзнанието на доста българи евангелистите са секта. Такова прозвище не може да ни се слага, защото историята го е опровергала. Най-важното за една църква е нейната общност - да е сплотена, да има взаимопомощ", допълва пастир Игнатов.

За протестантството знам от часовете по история - онези прочути 95 тезиса на Мартин Лутер, забити на катедралата във Витенберг, с които той настоява, че за връзката с Бог не са нужни икони, йерархии и индулгенции. Така избухва Реформацията, след която протестантството става водеща религия в доста страни от Западна Европа и е признато за трети клон на християнството - след православието и католицизма.

И не само заради трудовете на Вебер, всъщност заради първите заселници, е един от стълбовете, на които се крепи просперитетът на Съединените щати (помните, "вяра, труд, общност").

"Най-общо казано, религията е опит на човека да стигне до висша сила със собствени усилия. Ние предпочитаме да казваме така: "Нашата вяра", християнството, е откровение на Бога към нас. Характерно за протестантството е, че то е за директна, за лична връзка с Бога", допълва Данаил Игнатов. Другата отличителна черта е изключителната сплотеност на общността на поклонниците, усеща се, дори и да сте за два часа при тях.

Милосърдие за издръжка

Евангелската църква се издържа изцяло от дарения, а сродни църкви, основно от Германия пращат хуманитарна помощ, насочена към определени целеви групи. В последните години пратките намаляват, но все пак пристигат два-три пъти годишно.

Освен че след всяка служба парите, дадени от вярващите, се броят, публикува се и разписка със събраната сума. Тази публична отчетност повишава доверието на хората. Обядът за нуждаещи се, купуван с част от тези пари, е и за хора, посочени от социалните служби, и за братя и сестри от общността, изпаднали в нужда.

Даренията отиват и за лечение на бедни, както и за интеграция на наркозависими. Събират се дрехи, организират се курсове по английски език и компютърна грамотност, подпомага се лечението на възрастни хора. През лятото се помага и семейства, които не могат да си позволят да пратят децата си на лагер.

По време на криза е съвсем нормално богомолците да се множат. Някои търсят истините от Библията, други - (временно) упование, убежище, опора. Има обаче хора, чиято вяра се оказва променлива величина и се връщат в храма едва когато животът ги изправи пред трудност.

Да си помогнем по време на криза

През последните години в Първа евангелска църква забелязват постоянен ръст на миряните. По-важното е друго, отбелязва Благовест Николов, а именно - общността на евангелистите става все по-сплотена. Все повече богомолци правят дарения, носят дрехи и помагат с каквото могат. Това определено е начин хората да се почувстват по-единни и в някакъв смисъл по-силни.

"В дните на най-голямата криза приходите на църквата се увеличават. Това е уникалното, защото ние нямаме друга форма на издръжка, нямаме държавна субсидия. Това се прави доброволно и никой не ги притиска", казва Благовест Николов. "Тези хора са честни, трудолюбиви и дисциплинирани", допълва Даниел Игнатов.

Ден по-рано на службата до мен седнаха момче и млада жена. Младежът си тръгна бързо, а тя остана да ми обясни, че посещава църквата всяка неделя. Краткото й резюме: "Защото ми харесва. Хората си помагат взаимно, а и службите са различни всеки път".

Объркано съвремие

На неделната служба богомолците идват с различни проблеми - кой с бедност, кой със здравословни проблеми, кой с разбито семейство. Извън личните истории, двамата пастири изтъкват консуматорството и материализма като голяма заплаха за морала на съвремието.

"Вижте, дори празникът на Св. Валентин се е превърнал в празник на секса, а не на любовта. Той е венчавал хора с риск за живота си, а днес семейните ценности се разпадат", посочва Благовест Николов. Сещаме се и за индустрията "Коледа".

Данаил Игнатов казва, че все повече пречупваме усещането за "правилните неща" през собствената си призма. Определя го като релативизация на морала - превръщането му в нещо относително, индивидуално и подчинено на принципа "Добро е това, което ми харесва".

Как иначе да боравим с категории като "добро" и "зло"? Евангелистите приключват тази дилема с универсалните библейски принципи, които създават цялостна нравствена система, ако щете - и поведенчески код.

Предстои да започне вечерната служба, а двамата пастири ме изпращат с цитат от Библията: "Търсете Господа, докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо". Сигурно значи и че Бог е съвсем близо, достатъчно е да го повикаме. В този момент ми се дослуша "Еasy Like Sunday Morning".

Oще: благовест николов  вероизповедание  данаил игнатов  евангелисти  протестанство  първа евангелска църква  религия  християнство 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

23 explorer | 19.03.201310:59

@23, Мдааа.... едното разпъване не беше достатъчно, май Объркан
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2013, 01:17

22 Curel Drъw | 19.03.201301:07

Тц, тц, тц...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2013, 23:57

21 Violeta Dimitrova | 19.03.201300:01

Петко Ив Петков:
"Причината е твърде проста: В Библията децата се споменават само на 2 места с по два реда, затова за протестанта детето въобще не е важно. Вярвайте ми, знам какво говоря." В случая за съжаление не знаеш какво говориш... в Библията се говори страшно много за децата, възпитанието им, отношението към тях. Имам детенце на почти 2 годинки и за мен то е приоритет, най-важното заедно с Бог и съпругът ми. Съвсем скоро ще се роди и второто ни детенце и отношението ми ще е същото!!!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2013, 23:30

20 Pauli | 27.02.201323:41

Интересно твърдение - Бог е в огледалото и е толкова лесно да се намери в собствената приятна компания. Защо тогава, питам се, тази физиономия и личност толкова често е толкова противна?

Тук има нещо гнило и вероятно това е истинността на подобни захаросани твърдения.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 15:06

19 mumu | 25.02.201323:31

Честно казано вярвам, че бог е близо, достатъчно близо за да не ми се налага да ходя до църквата за да го намеря. Това за мен е най-отвратителната статия, която ''уеб кафе" публикува досега, а не че не са се старали и друг път.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 23.06.2011, 01:50

18 negodniqt | 25.02.201300:52

Каква е тази сектантска пропаганда?!?
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

17 Thea Atanasova | 24.02.201322:13

Бог е толкова близо - В огледалото.
И както е казал поетът - I'm starting with the man in the mirror.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 23.02.2013, 19:11

16 Kiril Svilenov | 24.02.201318:35

До Раденко Константинов:

Мола да приемете извиненията ми - не съм целял да обидя вас или някое друго семейство което се грижи за децата си. Говорих за глобалната обстановка в страната, не съм посочвал индивидуално хора от коментарите. Разбира се че вярата е въпрос на личен избор. Нито мога нито искам да карам някого насила (не е и възможно) да вярва. Моля те да ми простиш и ти желая успех в търсенето на верую и смисъл и цел на живота .... защото в крайна сметка всички умираме ;-)

P.S. Не мога да проумея защо 20 дини не стигнаха за да се промени мисленето на народа ни и да се наричат с думата секти всички ХРИСТИЯНСКИ деноминации които се приемат в цял свят. Може пък както винаги нашето мнение да е най-правилното...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 22.02.2013, 10:32

15 Ravia | 24.02.201308:00

Ееееееее, много агресия, хора! И от невярващи и от вярващи(неразбираемо за мен). Всеки има правото да вярва или не в Бог. Моят избор е да вярвам. Бог е дал свободна воля на всеки човек да избира! Именно в това се изразява Неговата любов, Той не се натрапва на никого. Лошо е когато християни налагат своето виждане за вярата, агресивно и нападателно и смятат, че другите са дяволи едва ли не...но Бог казва нещо друго по въпроса. Той обича ВСИЧКИ хора, независимо какви са: вярващи, невярващи, сатанисти, хомосексуалисти, наркомани и още и още...Аз лично споделям своята вяра на приятели, колеги. Всички около мен знаят, че съм вярващ, ходя на църква, но невярващите ми приятели не спрели да са ми приятели, защото не ги осъждам за нищо, нито им натрапвам своите виждания по даден въпрос! Предпочитам с делата и живота си да има показвам какъв е Бог.
1 Коринтяни 13:4-7
" 4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."
В частност, за случая за ревящото дете...не го разбирам това, честно..много изкривено разбиране за вяра имат някои хора, за съжаление Тъжен
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

14 Radenko Kostadinov | 24.02.201302:14

Kiril Svilenov,
смятам, че спокойно би могъл да се извиниш за агресивната си нападка към всеки, който не споделя "християнските ценности в групичка"! Съжалявам, но не се чувствам нито деградирал, нито ми липсва морално възпитание, човек на културата съм и имам намерение именно в това да възпитам и децата си - образование, уважение към възрастните, към учителя си, смиреност, работливост... и всичко това - представи си - без да съм се събирал на групи и лекции, в които да изучаваме какво иска да ни каже Библията! Адмирации към всяко семейство, което намира спасение от дрогата и чалгата за себе си в една секта, не посочвам на никой Правият Път, всеки сам прави своя избор, но и не приемам някой да налага така агресивно възгледите си и да се възползва от наивността на хората, за да гради финансови пирамиди на техен гръб. Както към себе си, като силно вярващ християнин, очакваш другите да проявяват уважение, така и ти е хубаво да уважиш изборът на другите, които не използват религията за свой пътеводител... капиш?
   

оценка

+3 -2

Най-коментирани