Презареждане, адреналин, рафтинг | webcafe.bg
Webcafe

Дивото зове

Цветана Георгиева 31.01.2013, 17:26 (обновена 03.02.2013, 13:12)

1 от 3 снимки Назад Напред

адвенчърнет

Да се изкефиш максимално

По-хубаво е от влакче на ужасите. Трае повече отколкото десетината минути, през които крещиш до прегракване, мирише на зелено и планинска вода. Рафтинг. Един от най-готините начини да си доставиш адреналин и да размърдаш задника си, който почти се е ксерокопирал върху стола ти в офиса.

Особено ако има и една 5-метрова скала като тази в дефилето на Кресна, от която трябва да скочиш в реката. Емилия Бегунова може дълго да говори за това: "Това е презареждане, адреналин, просто се кефиш максимално. Всеки път е различно".

Преди 11 години тя и нейният брат-близнак Емил стартират проекта "Адвенчър Нет", по-късно създават клуб за екстремни спортове и фирма. Днес Емилия е инструктор, международен съдия и капитан на женски отбор по рафтинг. Първото си спускане прави в Струма преди 11 години. И го превръща в повече от професия.

Любовта към рафтинга идва непланирано - между ските, сноуборда и карането на колело. Емилия има туристическо образование, което известно време прилага в сектора на традиционния туризъм, но бързо се отказва.

Описва се като човек, който търси предизвикателства. Включително и в бизнеса, тъй като днес клубът й предлага още каньонинг, каяци, планински преходи с колело или каракачански коне в Пирин и Рила, гмуркане в Черно море, ски и сноуборд училище, детски лагери и други екстремни преживявания.

Ежедневното разкъсване между дома и офиса, гарнирано със съботно-неделни разходки в мола, превръща живота на хората в скучна календарна поредица. Така че приключенията и екстремните преживявания не са екзотика, а рецепта.

Приключенският туризъм в България стои на високо ниво, ако го сравним със съседните държави. Но, за да стигнем стандартите на запад, трябва още да поработим, обобщава Емилия.

В началото беше природата

Първият проблем, който тя изтъква, е опазването на околната среда. Явно ни липсва уважение към природата, и бързеите на Струма не са пощадени от боклуци.

Следва бетонът. "Такива уникални места не трябва да се губят и да се унищожат. На много места не се спряха пред нищо", казва тя, докато споменаваме сагата със застрояването на Иракли.

Заедно със нейни колеги от други клубове и организации почти година водят съдебна битка срещу планирани 4 водноелектрически централи в дефилето на Струма.

„Този проект е бил разрешен, някои го е подписал и одобрил. Слава Богу, че това е зона по НАТУРА, защитена територия, в която е забранено да се строи. Всички клубове и организации помогнаха за съдебната битка. Щеше да се унищожи прекрасната природа", допълва тя.

Водните централи по Арда, например, правят спусканията много трудни за провеждане, защото водата в реката се контролира. Същото важи и за рафтинга по река Искър, друго подходящо място за спускане.

Приключението, което стана професия

Всичко тръгва от велосипедни преходи по планински местности. "В България има много сгушени, красиви и интересни места. Имахме приятели, които се занимаваха с каяци. Идеята за рафтинга се роди, защото искахме да го направим по-достъпен за хората, особено за тези, които никога не са се качвали в лодка. Решихме да се заемем с организацията и така се роди "Адвенчър Нет", спомня си Емилия.

В началото наемат военна лодка, с която се правят първите спускания. Рафтинг водачите първоначално придобиват уменията си в САЩ и в Турция. Самата Емилия също е гид. Постепенно всяка следваща година спусканията стават все повече и популярността на рафтинга се увеличава, докато сега графикът е препълнен.

"Рафтингът беше наше пълно посвещаване. Сега всички знаят за рафтинга на река Струма. Тя е красива, бърза и атрактивна река. А и не вече сме единственият клуб", споделя Емилия.

"Освен голямата емоция, има и социален елемент, защото хората се чувстват в една общност. Всички в лодката се свързват и са едно цяло. Единици са тези, които в последния момент решават да не се пускат", казва Емилия.

Продължава с усмивка за един търсач на адреналин, който плувал до лодката с вдигната ръка, след като се озовал във водите на Струма, само и само за да не си загуби ценния часовник.

Най-силните дни, разбира се, са почивните, като на ден обикновено се правят по три спускания. Всяко от тях продължава час - час и половина, а с пътуването, инструктажа и екипировката излиза около три часа.

Лодките събират по 6-8 души и във всяка има професионален инструктор. Понякога се случва и да се обърнат от бързеите, но до момента сериозни инциденти не е имало.

Наистина запалени

Най-благодатните месеци за този екстремен спорт са април, май и юни, когато реките са пълноводни. Желаещите не идват само по това време на годината. Миналата година последното спускане е на 5 декември - група гърци.

"Хората, които идват, вече са много различни. Възрастовата граница е много голяма, защото идват деца с родители, студенти, хора със стабилна работа. Имаме и детски лагери, допълва Емилия Бегунова.

"Постоянно сме в движение. Отскоро по-активно се занимавам с каяци, като аз самата започнах да карам каяк. Приключенията вече са повече за хората, а за нас остават все по-малко време и възможности", продължава тя. В последно време много фирми избират да направят рафтинг спусканията като тиймбилдинг мероприятия.

Рафтингът като спорт

За Емилия Бегунова рафтингът е не просто професия. Освен зареждащо усещане, това е екстремен спорт с купи и медали, състезания и сериозна подготовка. "Адвенчър Нет" има мъжки и женски отбор, които са печелили националния шампионат.

"Това си е сериозна работа. Най-сложното е да намериш време, защото трябва да се тренира, за да се върви напред. Обикновено в клуба влизат хора за по няколко години", казва Емилия, която е капитан на женския отбор. Отборът е създаден е през 2007 г. и последните две години печели Европейската купа.

Спомня си световното първенство по рафтинг в Коста Рика преди две години. "Имаше хора от цял свят, всеки ден ходихме по два часа до реката. Там е истинска джунгла". Основно състезанията са в две категории - отбор с четирима или отбор с шестима състезателя в лодка, в дисциплините слалом, спринт, хед ту хед и спускане.

В момента търсят спонсори за следващото световно първенство, което ще се проведе в Нова Зеландия.

Помислете за едно спускане презглава в дивата природа следващия път, когато някой за малко не ви помете с колата си на пешеходната пътека и не ви вдигне... кръвното. Или при някоя кавга в офиса.

"Нека хората запазят тръпката в себе си, независимо дали ще е екстремен спорт или нещо друго. Това е живецът, който те кара да се движиш и прави живота ти интересен". А това пък е от Емилия.

Oще: адвенчър нет  арда  екстремен спорт  емилия бегунова  каяци  приключения  природа  рафтинг  ски  струма  туризъм 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

10 Борката | 04.02.201300:15

Браво и пожелавам всичко най-хубаво на авторката!Аз лично искам да чета повече такива статии-изпълнени с позитивизъм и с грижа за природата.Смятам, че България не е страна изпълнена с посредствени хора.Искам децата ми да четат повече отзиви за такива изживявания.
Поздрави
Борката
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

9 Blagovest Iordanov | 02.02.201320:51

@ Деоуин - ако искаш, ела някой път на Джамджев ръб зимата, там ще ти се види по-екстремно Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

8 deowin | 01.02.201318:58

Като не ти харесва вкусът на водата на Струма, иди на рафтинг на Тара - същата скучновата возия, само че водата е синя и се пие съвсем спокойно.

А аз лично така и не разбрах къде му е тръпката на рафтинга - ниска скорост, пренебрежимо лангъркане по вълните, слаби изисквания за напрягане на мускулите и почти нулеви за баланс..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

7 Dimitar Stamboliyski | 01.02.201315:30

Летос на Струма е като у моло точно по таа причина...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2013, 15:14

6 Мария Павлова | 01.02.201315:20

Аз съм от женският рафтинг отбор, който взе участие на Световното първенство в Коста Рика, което го споменава г-ца Бегунова, и тя не бе в нашия отбор. Пропусна да спомене, че тя бе там като съдия, а не като състезател. Както и на предишното Световно първенство в Босна и Херцеговина. Но все пак госпожицата е станала по-великодушна и вече признава, че има и други клубове на реката...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

5 Borracho | 01.02.201315:08

За вкуса на водата на Струма Шокиран рев сами се ще се сетите. Страх ме е да си представя десетките хиляди септични ями, отходни канали и фекални тръби, които се излизват в нея.
Та рафтинга е супер, ама тази екстра да скочиш от лодката или да се пръскате с вода в по-тихите участъци не я препоръчвам. Аз разбира се добре си поплувах, кой знае и колко вода съм нагълтал, ама сега като се замисля се едно съм облизал кенефите на половин България (по-гадната половина) и което е още по-лошото - на половин Македония! muhihihihi
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.05.2012, 15:47

4 essere | 01.02.201315:02

Интересувам се от този спорт откакто се появи, не защото го практикувам, а по други - да ги наречем - бизнес причини. Много смели изказвания прави госпожата, но всеки може да провери кой отбор кога е бил национален шампион, в колко състезания е учствал, от какъв ранг и мащаб, на колко световни първенства е участвал...това като заговорихме за спонсорство.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2013, 14:21

3 Gergana Staneva | 01.02.201314:23

На мен пък X Club много повече ми харесва- и като организация, и като професионализъм на инструкторите. Освен това, доколкото знам, не са печелили състезание, само когато не са участвалиУсмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

2 Iratais | 01.02.201311:36

Сега фърлих едно око на сайта на Адвенчър Нет и добро впечатление ми напраи. Изглежда много порофесионално напраен и с много различни предложения за отдих и спортуване. Много са радвам на таквиз статии. Бравос!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

1 Iratais | 01.02.201311:32

Мерси за статията! Ше го имам предвид със сигурност кат се прибирам късната пролет у Бантустана. Това с конете ми звучи много примамливо и мисла да са пробвам.
При тия юнаци също изглежда забавно, ако некой му се оди. Яз се канИх миналата годин и не можах да сколасам ма таа година ше ида и ше зема и лапето с мене. Да пипне лък и да помирише конска пот.

http://www.horsebackarcherybg.com/en/?p=1
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани