Първата и последна муза на Ленард Коен | webcafe.bg
Webcafe

Първата и последна муза на Ленард Коен

лебовскиMusiccafe, Дейвид Ремник*, The New Yorker
11.11.2016, 13:36 (обновена 21.11.2016, 19:39)
мариане илен

Снимка: © Getty Images

Мариане Илен свързва младостта на Ленард Коен с края на живота му. Писмото му до нея ще остане във вечността

Когато Ленард Коен е на двайсет и пет години, той живее в Лондон и по цял ден стои в неотоплена стая, за да пише тъжни стихове. Той получава три хиляди долара стипендия от Канадския съвет по изкуствата. Годината е 1960-та, много преди той да свири на фестивала на Остров Уайт пред шестстотин души.

Eвреин, бежанец от монреалската литературна сцена, Коен, чието семейство е хем изтъкнато, хем образовано, се отличава с ироничен поглед към себе си и творчеството си. Той е бохем, чиито първи покупки в Лондон са пишеща машина Olivetti и синьо яке за дъжд от Burberry.

Много преди да създаде своята публика, той вече има ясна идея на кого иска да говори. В писмо до своя издател, той пише, че се стреми да достигне до "интровертни подрастващи, любовници във всичките им степени на страдание, разочаровани платоници, порнографи-воайори, монаси и римо-католици".

Сивите небета и нарастващата влага на Лондон започват да тежат на Коен. След седмици на студ и дъжд, един ден той влиза в една банка и вижда че касиерът е с плътен тен. Пита го как го е постигнал и касиерът му казва, че тъкмо се е върнал от пътуване в Гърция.

Коен веднага си купува билет.

Не след дълго той каца в Атина, посещава Акропола, отправя се към пристанище Пирея, качва се на ферибот и се озовава на остров Хидра.

Там той усеща нещо митично и древно. Автомобилите са забранени. Водата се пренася с мулета, електричеството прекъсва. Коен наема жилище за 14 долара на месец, но по-късно решава да си купи собствена къща, измазана в бяло. За нея плаща 15 хиляди долара, с които разполага, благодарение на наследство от баба си.

Хидра предлага живот, за който Коен е мечтаел... Той се снабдява с няколко газени лампи и използвани мебели: руско легло от ковано желязо, бюро, столове, които са като "рисувани от Ван Гог".

Ленард Коен пише с машината си Olivetti,  остров Хидра, 1960 / снимка: Getty Images

През деня работи върху фантастичен роман, наречен "Любимата игра" и върху стиховете в стихосбирката на име "Цветя от Хитлер". Той се колебае между екстремна дисциплина и желанието да захвърли всичко. Има дни в които пости, за да успее да се концентрира.

Използва наркотици: трева, амфетамини, LSD... "Трип след трип, седейки на своята тераса в Гърция, очаквах да видя Господ", казва той години по-късно. "Всичко завършваше с много лош махмурлук".

И се случва така, че Коен улавя погледа на много красива норвежка жена. Името й е Мариане Илен, израснала в провинцията край Осло.

Нейната баба й казвала: "Ще срещнеш мъж със златен език". Тя си мисли, че вече го е срещнала: Аксел Йенсен, писател от нейния дом, който пише в традицията на Джак Керуак и Уилям Бъроуз. Тя вече е женена за Йенсен и имат син, малкия Аксел. Но Йенсен не е верен съпруг и когато детето е на четири месеца, той, по думите на Мариане, бяга с друга жена.

Един летен ден, Илен води детето си в бакалницата на острова.

"Седях в магазина с кошницата, готова да купя бутилирана вода и мляко", споделя тя след десетилетия по Норвежкото радио. "Той седеше на вратата, а слънцето беше след него".

Коен я поканва да се присъедини към него и приятелите му навън. Тя си спомня, че той излъчва "силно състрадание към нея и детето й". Тя усеща как все едно товар пада от плещите й.

Ленард Коен на остров Хидра. Мариане е от дясната му страна, 1960 / снимка: Getty Images

Коен е известен с успеха си сред жените.

За трубадур на мъката и "кръстник на мрака", както ще бъде наречен по-късно - той често намира утеха в прегръдките на различни жени.

Като млад той прилича на Майкъл Карлеоне, преди да стане Кръстникът, с тъмни очи с бадемова форма, малко прегърбен, а неговата любезност и лекотата на езика са чарът му.

Когато е на тринадесет години, той прочита книга за хипнозата. Опитва да приложи наученото с домашната прислужница, а тя му сваля дрехите... Но далеч не всяка жена с течение на годините ще бъде толкова лесно омагьосана от него. Нико го отблъсква, а канадската музикантка Джони Мичъл, която някога му е любовница, му остава приятел, докато го определя като "будоарен поет". Но това са изключения...

Ленард започва да прекарва все повече време с Мариане. Ходят на плаж, правят любов, седят у дома.

Веднъж когато са разделени - Мариане и Аксел са в Норвегия, а Коен в Монреал - той й праща телеграма: "Имам къща, всичко от което се нуждая е моята жена и нейния син. Обичам те: Ленард".

Има моменти на раздяла, на спорове и на ревност. Когато Мариане пийне, тя изпада в мрачен бяс. Случват се изневери - и от двете страни. "Боже мой. Всички момичета припадаха по него", спомня си тя. "Бих казала дори, че бях на ръба да се самоубия заради това".

Мариане, остров Хидра, 1960 / снимка: Getty Images

В средата на шейсетте Коен започва да записва своите песни, които имат световен успех, а Мариане става известна сред феновете като музата му. Нейна снимка, само по кърпа, докато седи на бюрото в къщата в Хидра, излиза на гърба на втория албум на Коен "Songs from a Room".

Но след като са заедно в продължение на осем години, връзката се разпада, малко по малко - "като разпръскваща се пепел", както го описва Коен.

Той прекарва все повече време извън острова, следвайки развоя на кариерата си. Мариане и Аксел остават за малко в Хидра, а после се връщат в Норвегия. След това Мариане се жени отново. Но синът й Аксел има постоянни проблеми със здравето. Онова, което феновете на Коен знаят за Мариане днес е единствено, че тя е била много красива и че вдъхновява парчетата "Bird on the Wire", "Hey, That's No Way to Say Goodbye" и преди всичко "So Long, Marianne".

Тя и Коен запазват връзка и по-късно. Когато той свири в Скандинавските страни, тя го посещава зад сцената. Те си разменят писма, а по-късно мейли.

В края на юли тази година, Коен получава мейл от близък приятел на Мариане, който му казва, че тя е тежко болна от рак.

В последните им разменени мейли, тя казва на Коен че е продала своята плажна къща, за да подсигури пари за Аксел, но не му пише, че е болна. Коен усеща, че й остават само няколко дни живот и й пише обратно:

"Е, Мариане, дойде и този момент, в което сме наистина толкова стари, че телата ни се разпадат и мисля, че ще те последвам много скоро. Знаеш, че съм толкова близо зад теб, че ако протегнеш ръката си, ще докоснеш моята. Знаеш, че винаги съм те обичал заради твоята красота и мъдрост, но няма нужда да обяснявам повече - ти го знаеш добре... Искам само да ти пожелая лек път. До скоро, стара приятелко. Моя последна любов, ще се срещнем по пътя".

Два дни по-късно, Коен получава мейл от Норвегия:

"Драги Ленард,

Мариане си отиде бавно от живота вчера вечерта. В пълно спокойствие, заобиколена от близки приятели. Твоето писмо дойде, докато тя все още можеше да говори и да се смее и беше в пълно съзнание. Когато й го прочетохме, тя се усмихна, както тя си можеше. Вдигна ръката си, когато й прочетохме, че ще бъдеш зад нея, достатъчно близо, за да я достигнеш.

Тя много се успокои, след като разбра, че знаеш за състоянието й. Твоята благословия за нейния път й даде допълнително сила... В последния си час държах ръката й и й тананиках Bird on the Wire, докато тя започна да диша все по-леко.

Когато напуснахме стаята, след като нейната душа отлетя през прозореца за нови приключения, целунахме главата й и прошепнахме вечните ти думи: "До скоро Мариане"...

...

*Текстът е част от обширна статия от писателя и бивш редактор на The New Yorker Дейвид Ремник, публикувана на 17 октомври 2016-та, само седмици преди смъртта на Ленард Коен. Можете да я прочетете цялата тук

Oще: гърция  коен  ленард коен  мариане илен  музика  музикант  остров хидра  пишеща машина  пътуване 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2016, 00:16

1 Eva Dimitrova.10211610089071270 | 27.11.201600:17

На втората снимка е Мариане?
   

оценка

+0 -0