Без дворец, без скъпи коли, без превземки | webcafe.bg
Webcafe

Без дворец, без скъпи коли, без превземки

Джонатан Уотс, "Гардиън"* 19.12.2013, 16:37 (обновена 25.12.2013, 13:53)
Хосе Мухика

И това ми било президент :)))

Ако някой може да твърди, че е модел за подражание в период на строги икономии, това е Хосе Мухика, президентът на Уругвай, отказал се от президентския дворец за сметка на малка фермерска къща, дарява огромна част от заплатата си за социални проекти, лети с икономичен клас и кара стар Фоклсваген Бийтъл.

Но бившият партизанин е раздразнен от хората, които го наричат "най-бедния президент в света". И въпреки желанието му и другите хора да не живеят разточително, 78-годишният Мухика е бил в политиката достатъчно дълго, за да е наясно с глупостта на твърдението, че е универсален модел за подражание.

Робин Худ от "Тупамарос"

"Ако започна да моля хората да живеят по начина, по който аз живея, те ще ме убият", казва Мухика по време на интервю в малко, но удобно жилище с една спалня сред полета от хризантеми в околностите на Монтевидео.

Президентът е бивш член на партизанската група "Тупамарос", вдъхновена от идеите на кубинската революция, известна през 70-те години на XX век с множество банкови обири, отвличания и раздаване на откраднати пари и хранителни продукти на бедните в Уругвай. Прострелван е шест пъти от полицията и е прекарал 14 години във военен затвор, по-голямата част от които в суровите условия на единичната килия.

Откакто става президент на Уругвай обаче през 2010 г., Мухика е получава множество адмирации заради начина си на живот, заклеймяването на свръхпотреблението и прокарване на политики за еднополовите бракове, абортите и легализирането на марихуаната, които утвърждават Уругвай като най-социално либералната страна в Латинска Америка.

Хвалебствия валят отвсякъде - Мухика е единствения ляв лидер в света, спечелил си определенията "харизматичен" и "човек, на когото можеш да имаш доверие" от Daily Mail в статия, озаглавена: "Най-после политик, който НЕ мами с разходите си".

Но президентът, известен с прозвището си Пепе, твърди, че тези, които го смятат за беден, не могат да разберат истинския смисъл на богатството. "Аз не съм най-бедният президент. Най-бедният е този, който има нужда от много, за да живее", казва той. "Моят начин на живот е последица от раните ми. Аз съм син на моето минало. Имало е години, в които щях да бъда щастлив, ако просто имах матрак"

Съпругата му Лучия Тополански - ключов член на Конгреса, също е била президент на Уругвай.

Охранителите: двама гардове и трикрако куче

Приближавайки дома на първата двойка на Уругвай, единственият детайл от сигурността им са двама охранители, които стоят на пътя пред входа, и трикракото куче на Мухика - Мануела.

Мухика изглежка като съвсем обикновен човек. С всекидневни дрехи и износени обувки, фермерът с гъсти вежди прилича на Билбо Бегинс, който излиза от своята хралупа на хобит, за да се скара на натрапчив съсед.

По време на разговора ни той излъчва смесица от топлина, заядливост, идеализъм относно потенциала на човечеството и изтощение от модерния свят.

Гордее се с родината си - една от най-сигурните и некорумпирани страни в региона - и описва Уругвай като "остров на бежанци в свят на луди хора".

Страната има защо да се гордее със социалните си традиции. Правителството определя цените за продукти от първа необходимост като например мляко и предоставя безплатни компютри и образование за всяко дете. Енергийната и телекомуникационната индустрии са национализирани. При предшественика на Мухика Уругвай обяви борба за намаляване на тютюнопушенето.

Наскоро Уругвай прие най-пространния закон за регулация на марихуаната, който дава на държавата основна роля в легалното производство, дистрибуция и продажба на растението.

Тези действия събират овации и заедно с прогресивните политики за абортите и еднополовите бракове утвърждават имиджа на Уругвай като либерална страна. Но Мухика е също толкова не-склонен да се съгласи с тези етикети - подобно на клишето за "най-бедния президент".

"Моята страна не е особено отворена. Тези мерки са логични", казва той. "Решението за марихуаната не е, за да бъдем по-либерални. Ние искаме да отделим потребителите от нелегалните дилъри. Но освен това ще ограничим правото им да пушат, ако надвишават определени обеми на потребление. Като с алкохола е. Ако пиеш по бутилка уиски на ден, трябва да бъдеш третиран като болен човек".

Ограничени възможности

Възможностите на Уругвай да подобри обществото са ограничени според него от мощта на глобалния капитал.

"Аз съм просто отвратен... Ние сме в епоха, в която не можем да живеем, без да приемем логиката на пазара. Съвременната политика се изчерпва само до краткосрочен прагматизъм. Изоставихме религията и философията. Това, което ни остана, е да изпълняваме като автомати разпорежданията на пазара".

Президентът окуражава производството и използването на "зелената енергия", както и рециклирането в политиките си. На форум за устойчиво развитие на ООН в Рио +20 през юни м.г. той се обяви срещу "сляпата мания" да се гони растеж чрез повишаване на потреблението.

Но с икономика като тази на Уругвай със стабилен растеж от 3%, Мухика се съгласява, очевидно неохотно, че трябва да наложи материална експанзия.

"Аз съм президент. Аз се боря за повече работа и повече инвестиции, защото хората искат още и още. Опитвам се да разширя потреблението, но да намаля ненужното потребление... Аз съм срещу прахосването - на енергия, на ресурси или на време. Ние трябва да построим неща, които ще издържат на времето. Това е идеал, който може да бъде нереалистичен, защото живеем в период на натрупване".

Запитан къде е решението на този проблем, президентът признава, че няма отговори, но бившият марксист смята, че трябва да е политическо. "В момента можем да рециклираме почти всичко. Ако живеехме според нуждите си, като бъдем разумни, 7-те милиарда хора на планетата можеха да имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се движи в тази посока", казва Мухика.

Мухика и жена му говорят за срещите си с Че Гевара. Президентът смята, че може би е последният висш лидер, който се е срещал с Мао Цзедун. Той обаче изпитва смесени чувства относно скорошните бунтове и протести в Бразилия, Турция, Египет и другаде по света. "Светът винаги ще се нуждае от революция. Това не означава стрелба и насилие. Революцията е, когато променяш начина си на мислене. Конфуцианството и християнството също са били революционни".

Но Мухика е скептичен към демонстрациите, организирани в социални мрежи, които бързо се разпадат, преди да имат капацитета да сътворят нещо постоянно. "Протестиращите най-вероятно ще свършат, работейки за мултинационални компании и умирайки от модерни заболявания. Надявам се да не съм прав за това".

*Преводът е предоставен от наш читател.

Oще: либерализация  марихуана  президент  уругвай  хосе мухика 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

16 Бягащ Вълк | 27.12.201301:57

Ето едно чудесно описание на съвременния меркантилизъм - всеки се превръща предимно в консуматор. Дали Китай, Индия, Бразилия или Русия или държавите от Латинска Америка (а те винаги са били по-особени), всеки се опитва да притежава и консумира. Приемам гледната ти точка за "нерАзумното" потребление, когато говорим за хора, неумеещи да си направят сметката.
Това обаче е друг въпрос.
Според мен в статията се говореше за неща като глобален растеж, прагматизъм на пазара, насърчаване на потреблението или разбиране на смисъла на богатството - и не дотолкова за средностатистическия анцуг тук или там! В общи линии как ще се отрази на планетата ако всеки по света разполага с по пет автомобила, както е в Германия. Ми, май зле! Колкото до неразумното потребление - ами смятай - всичко ти е част от годишния доход. А как разглеждаш варианта с неджунджурията апартамент, който изплащаш двадесет-тридесет години, мизерствайки и отделяйки примерно четири стотака всеки месец за банката от заплатата ти (защото това, в повечето случаи, ти е основния доход). Животът ти минава край теб, мъчейки се да балансираш датските кронки с апартамента, който изплащаш... Да не говорим за инвестиции в образование, квалификации или нещо друго, което ужким ти помага да си повишиш същия този годишен доход - ти си викаш инвестиция, пък после го отписваш като несъбираемо вземане. Безмислен разход...
Аропо, принципно съм съгласен с теб, но само ще ти посоча, че дори милиардерите допускат такива гафове и се разоряват, а на всичко отгоре импулсивните покупки са типични за човешката природа. Да вземем за пример малък собствен бизнес - можеш ли да кажеш ще работи ли предварително? Правиш разхода, който впоследствие може и да не ти излезе... Просто няма правилно и грешно, живот, очаква се точно решение, на точното място и в точния момент...Другото да го забравим!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

15 Citizen X | 25.12.201313:33

Вълчо, става дума за следната тенденция - страните от т. нар. Юг векове наред са били на един неприятен дерт, дали оцеляване или принудителна нищета зависи от периода. Факт е, че те тръгнаха по един път на икономическо самоиздърпване от блатото, в което бяха последните десетилетия и това се отрази много скоро в манталитета на ср. стат. Боливийски, Китайски, Индийски, Тамилски, Анголски и т.н. анцуг. Без да са носители на адекватен пазарен манталитет, сега тези локални анцузи се хвърлят да притежават неща доскоро недостъпни. Затова и в Индия, например, се строят огромни комплекси (и то при доста компрометирано качество), които ще се изплащат от поне едно поколение. Което, разбира се, не е лошо ако касае насъщна нужда като покрив над главата. В момента най-големия гъдл за егото на ср. стат. Китайски анцуг е да даде една маса пари за джунджурия, която често е съпоставима с част от годишния му доход. И така тези анцузи изпадат в една невидима спирала на свръхпотребление, при който най-лошото е, че плащането много често е с отложен падеж и подхлъзването е много лесно. Още ми е пред очите един такъв крив идиот, когото срещнах в Дания и ми разказваше за фрачайза си на "Бенк & Олуфсен" - как продавал ролекси на нетолко заможни китайци, видео прожектори и домашно кино от "Benq", миксери от Крупс и т.н. А при автомобилите било даже по-зле.

По принцип се възпита вече първото поколение в изцяло меркантилен стил, което се смее на думата "глад". Или поне на този, нормалния...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

14 Бягащ Вълк | 25.12.201304:57

Иначе да, нека сме с мисъл за околната среда...Обаче, какво стана ясно - стремежът към печалба е основен движещ фактор, а зелените организации се управляват от хора, хора, за които също се говори, че прибират милиони с несъществуващи проекти...Както и да е, мисълта ми е, че тежестта ти в обществото няма да е особено висока, движейки се от мотиватори като пределна използваемост или скромност, освен ако не си човек с позиция, която да изисква тези неща - религиозен водач или бивш партизанин, например Много щастлив
Що се отнася до Япония, примерът е безумно несравним - нито като културни достижения, нито като територия, нито като население и икономика. Древните обичаи и ценности са по същия начин останали предимно на книга и животът в тесните пространства не е от скромност, а заради рационалност...Съгласен съм, че и Мухика дава рационалното потребяване като мотив, ама хайде накарай някого да се съобрази с това Много щастлив
Донякъде се съгласявам с теб, че анцузите са на мода в една поначало аграрна, да не казвам селска страна, пошлото избива и тече навсякъде, простащина, насилие и идиотски изцепки ни заливат, но не си мисли, че само в Булгаристан е така! В Западна Европа или Япония, Китай или Северна Америка, навсякъде нещата струват цената си и суровият живот, при който цениш всяка стотинка, те научава да не даваш нищо, да си циничен, нагъл и лъжлив, за да оцеляваш - а това е другата страна на монетата, що се отнася до рационалното потребяване. А хората около теб са разточителни, хитри, лъжливи, експлоатират те до капка, къде виждаш тук скромност?! И докато ти мизерстваш с години и потребяваш рационално, защото си принуден икономически, другите вземат доста по-високи заплати или получават доходи от други източници, които им позволяват да бъдат нескромни, да кажем...Според мен, това може да послужи и като измерител по остта доход-скромност...В днешния комерсиален живот няма друг път
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

13 Бягащ Вълк | 25.12.201304:26

В интерес на истината, разглеждам нещата от позицията на 'няма безплатен обяд'. Естестввено е пазарът да определя равновесната цена на която и да е стока. В този смисъл, ако пазарът определя цена от 30 лв за кубик дърва, то значи толкова и струва. Продаващият е изчислил количество разходи на единица продукция/стока и е добавил желаната норма на печалба. Това е! Печалбата е основен движещ мотив на обществото, спомняш си вероятно Ницше, заедно с властолюбието и стремежът към плътски удоволствия! Трудно бих определил тези неща като Алчност, извинявай! По-скоро са тенденции, наложени от самия живот, без да твърдя, че са приятни или единствено правилни...
Виж, някакво количество вода ще бъде замърсено, унищожено, но затова не трябва да бъде винен ползващият, а се очаква ВиК да има програма за действие - как да се справи с недостига, да внедрява нови технологии за минимизиране на загубите, правителствата също да дават тон и обучават потребителите и т.н., и т.н. Виждаш, че това не става! Не става, а животът е комерсиален, при това до степен да те гледат какви обувчици носиш или телефон, с какъв автомобил се придвижваш... юащото, ако ти си смирен по християнски и носиш обувки за 20 лв. или караш кола за 700 лв. хората около теб ще те гледат с пренебрежение, . Мнозинството от хората живеят в ужас какво ще си кажат другите за тях и кой си в обществото означава две неща - какво работиш и колко получаваш!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2013, 20:47

12 Феята на Смъртта | 24.12.201319:51

За вълците знам, че са едни от най- интелигентните и уми създания на Земята.
Бягащи Вълчо- аз не съм комунист, нито пък социалист, нито пък ми е замъглена главата от подобни щуротии!
Принципно, темата за Скромността е много, много обширна и едва ли тук му е мястото да я бистрим.
Една от най- злобните човешки трагедии е закодирана във фразата "Плащам си- ще потребявам!"
Има много неща, за които човек плаща и потребява, но... дали това че плаща, възстановява потребеното? Пример- водата. Нима, плащайки 100 лева месечно за вода, възстановяваш изразходваното? Какво- плащайки 100 лева ще накараш да завали дъжд? Отопление- дърва. Плащаш- получаваш 30 кубика. Е, и? Платената сума за 30 кубика възстановиха отсечените дървета или как...?
Бизнесмен си. Имаш производство. Рекламираш на хартиен носител. Безплатни брошури, флаери, и всевъзможни рекламни материали наблъскани в пощенските кутии... Смяташ ли, че е безплатно? Безплатна брошура- безплатна суровина целулоза може би? Безплатни мастила? Безплатен печатарски труд? Тея, можеш да ги разправяш на друг, ама на печатар недей! И това с "безплатните" рекламни материали не е алчност? Да, не можеш да си рекламираш бизнеса с мегафон по улиците- пада малко циркаджийско. Но...милионите отпечатани брошури, захвърлени позорно в кофите за боклук, дори без да бъдат разгънати, това какво е според теб? Не е алчност? Не е човешко безумие?
Казах в поста си, че Смирението е Основна християнска добродетел! Да- всяко едно нещо което човек иска да има и имайки го не го използва пълноценно е Алчност!
Далеч не съм на мнение, че всички трябва да бъдем монаси.
Казах, че човешкото око е алчно. И, ако може да се види отстрани един човек, би се засрамил от себе си.
Когато става въпрос за политици, то там нещата стават още по- сериозни.
Политиците като монасите трябва да дават пример на хората.
Да- без превземки, означава да познаваш себе си, да обичаш себе си, да знаеш точно какво ти е нужно, да живееш функционално, да бъдеш щедър.
Пример- Япония. Страхотно количество хора на оскъдна територия. Как живеят тея хора, ако не със смирение и абсолютно точно себепознание? Колко японски многочленни семейства живеят в невероятно малки жилища? Защото те знаят точно, от какво има нужда един човек! Едно човешко същество. Да си виждал или чел някога някъде, в Япония да се изхвърлят такива баснословни количества храна от големи магазини ? В този ред на мисли, азиатците знаят как да живеят много по- правилно от нас, европейците. Същото важи и за южноамериканците. А, ние българите сме Ганювци. И, едни от най- разпищолените непрокопсаници. "Атаката на Анцузите"- така съм си ги нарекъл българаните. Само излез сега по празниците, да видиш по магазините какви лачени Анцузи се разхождат. И какво е пазаруване- все едно утре иде края на света!
Аз не съм българомраз. Мразя манталитета на голяма част от хората тук. Отишъл по анцУк коНплеК в магазин за детски играчки и купил на детето огромна играчка за 150 кинта- ми, като имаш толкова пари, да беше си купил и дрешки като хората...
Алчността е един от смъртните грехове в християнството!
А, Смирението е Върховна Добродетел!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

11 Бягащ Вълк | 24.12.201313:53

Или направо да спестим и парниковите газове и въглеродни емисии, и дори автомобил да не ползваме, а вместо това - на улицата или на палатка!

Аз лично съм на мнение, че всеки от нас търси красивото, стойностното и жилищата в престижни дестинации имат своето място и почитатели, както и скъпите хиперкари или предмети на изкуството. Едва ли желанието да карам Бугати Вейрон ме свързва с понятия като разточителство или алчност - пожелавайте Шкода за себе си, не за мен!

Между другото, дълго време съм спорил с разни хора, които нямат и понятие от бизнес и ми налагат някаква своя комунистическа идеология, която на практика задушава всяка творческа инициатива или импулс на предприемачество. Подобно на Уругвай и в Булгаристан на търговията се гледа с лошо око, като на търгаши, а съвети за това как се успява в корпоративния свят често се дават от хора, които в живота са стигнали до един апартамент и кола, докато моят първи и най-важен въпрос е: "Колко печелите годишно?" Нека не прекаляваме с понятията за нормалност!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

10 Бягащ Вълк | 24.12.201313:38

Безспорно човек с интересна история, преминал през въртележката на живота като член на партизански отряд и изкачил се до президент. Защо ли ми напомня Дилма Русеф?! Май в Латинска Америка това е типичен сценарий Много щастлив

И все пак нека си зададем съответните въпроси, които биха могли и да са неудобни - какво значи "ненужно потребление" или "скромност", "алчност" или отказът от живот в престижен квартал, примерно?! Кой решава кое е скромно и ненужно, и кой определя благата като продукт на алчност или ламтеж по разкош?! Разбираемо е младежките социалистически увлечения да оставят отпечатък върху целия живот на Мухика, но кой колко потребява (и каква цена плаща за това) е плод на предимно личен избор! Плащам, следователно потребявам! Замислете се - за повечето от нас, коментирали дотук, личния пример на Мухика е нещо, което те желаят НА ДРУГИТЕ, не за себе си и призовават за скромност, но пак у другите. Ами, вместо да плащаме данъци за жилище, равняващи се на поне една минимална заплата, да спим в колата Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2013, 01:54

9 Desislav | 23.12.201302:00

Ще цитирам " Къде е човекът"?
п.с. Само идиот, ще те пита да му обясниш , какво означава. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

8 mima | 22.12.201308:48

Адмирации към този президент и най-вече човек. Толкова е хубаво да прочетем, че на света има и такива като него.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

7 boris | 21.12.201310:43

На света има достатъчно за всички, но не и достатъчно за алчността на всички. Ганди
   

оценка

+3 -0