С дъх на лепило | webcafe.bg
Webcafe

С дъх на лепило

Явор Николов 10.01.2013, 17:06 (обновена 15.01.2013, 12:05)

1 от 4 снимки Назад Напред

обущар

Снимка: © Явор Николов

Инструментите на занаята

Незнайно защо, обущарите не обичат да ги снимат. "Ама недей, ама не искам..." - реакции всякакви и все кадърът си остава в рамките на добрите пожелания. Цели уговорки пропадат заради наличието на фотоапарат. Като че ли ги е срам от вечния безпорядък в ателиетата, един вид "Да не гледат хората какъв панаир съм направил".

Няма начин да се поддържа ред на място, където се упражнява занаят, особено пък такъв с машини, кожи, лепила, инструменти и планини от скъсани обувки.

А може би просто Ангел не обича да го снимат. Поради тази причина е склонен да ме пусне из цялото си ателие, само и само да не влезе в кадър. Обущарят се труди в тясно помещение срещу Центъра по хигиена. От стелажи с обувки, инструменти и столове, трудно се разминаваме с едрия господин, препасал престилка.

Началото

Ангел поправя обувки от 1998 г. Учил се е от баща си. "Видях, че баща ми се прибира страшно изморен от работа и не му е леко. Бях на 26 години и реших да му помогна".

В  крайна сметка наследил занаята. Сега има две ателиета и още един обущар, който работи за него вече 10 години. Ангел непрекъснато снове между двете места, "защото отговорността я нося аз и искам всичко да е изпипано".

Преди това в средата на 90-те е бил шофьор на линейка. "Предполагам, че сега е по-добре от една страна, все пак някакви европейски средства са влзели. Тогава колите бяха от соцпарка - лади, "Жигули", уазки... Като заплащане и като доходи предвид инфлацията, тогава обаче беше по-добре", посочва Ангел. Сега част от лекарите от болниците отсреща са му клиенти.

Някакъв странен звук прекъсва за секунда разговора ни. Сред инструменти, обувки, пликове и буркани е замаскиран лаптоп - XXI век сме и човек трябва все някак да си запълва времето, когато няма клиенти. На екрана има маса, карти и чипове. Ангел се пуска само на безплатните покер "фрийроли".

Навремето е работил и като барман и така е видял какво може да ти причини комарджийството. "Собственикът на бара държеше машинки и гледах на какво падение са способни хората", припомня си Ангел.

Скъпото евтино

За тези близо 15 години през ръцете му са минали всякакви обувки. С лека тъга коментира, че хората все повече се лъжат да си купуват от тези на промоция - по 5-10 лева. "То е срамно - млади момичета като видиш с такива обувки. Кракът се деформира", обяснява ми Ангел. Според него у нас все още се внасят твърде много китайски и турски модели, които после се продават за български.

Обущарят посочва, че вместо тях е по-добре да се вземе добре запазени обувки от естествена кожа, ако ще и да са на втора ръка. "Зависи как се носят обувките, но с една хубава подметка естествената кожа може да изкарат 10 години", допълва той. Обувките на краката на обущаря са доказателство - изглеждат като нови, а са на десетилетие.

Оцелявам

Ателиетата на Ангел очаквано вървели най-добре през 2006- 2008 г., когато потреблението беше най-голямо. Сега картината е съвършено различна: "Този период е несравним с никой, особено 2012 г. - аз се чудя как да оцелявам".

Ангел посочва, че в момента е много скъпо да се захванеш с обущарския занаят. "Искат ти патентен данък, искат ти касов апарат, искат ти фирма, осигуровки... Лепилото, от 70 лева баката, сега е 100 лева - доста неща поскъпнаха. Просто не си заслужава", смята той.

Питам го дали много ателиета затварят заради кризата и Ангел ми посочва, че "в Интернет има страшно много обущарски машини почти на безценица, а тези неща преди 4-5 години струваха много и трудно се намираха". Става дума за употребявано оборудване - новите машини са прекалено скъпи.

Ангел признава, че също е мислил да се откаже от обущарството, защото трудно си покрива разходите. Около Нова година даже затворил принудително, защото просто няма смисъл човек да се трови с изпаренията от лепилата за двама клиенти дневно.

Спасителният битак

Ангел е намерил своя начин да свърже двата края. "Ходя по битака, купувам разни неща, снимам и качвам - колекционерски работи. От това горе-долу изплувам, на бизнеса разчитам много слабо", признава той. Купува и продава чанти, детски играчки и книги. Четивата вървят по 50 стотинки, а някои от тях реално струват по 10-15 лева. Ангел търси основно такива до 1920 г. "Зависи на какъв език и в какъв вид е", обяснява ми той.

Най-старата книга, която е минала през ръцете му, е Новият завет на френски език, издадена през 1874 г.: "Тя беше изключително добре оформена, но не беше в хубав вид - не беше съхранявана добре и цялата олющена. Все пак, продаде се на добра печалба".

Той иска един ден да си отвори антикварен магазин, но многото лицензи и разрешителни го спират. Даже и да си редовен, "правят проверки и си вземат каквото искат".

Бизнес като всеки друг (у нас)

Ангел казва, че може би има някаква задруга на обущарите, но от нея няма особен смисъл, защото даже и всички да се обединят около дадени искания, много от колегите му не са изрядни. Той така или иначе е скептичен за това дали властта би чула занаятчиите.

За тежкото им положение има лек, който е известен и на Ангел:  "Трябва да се ограничи бюрокрацията. Съгласен съм всеки да си плаща здравни осигуровки, но социалните трябва да са по избор и вноските да са унаследяеми - всеки си работи сам за себе си. Това е много трудно постижимо, защото няма да могат да контролират средния и дребния бизнес. Свободният човек трудно можеш да го контролираш".

Занаятчията Ангел винаги гласува. Според него трябва да управлява човек, който е преди всичко отговорен. "Например, аз трябва кажа на клиента "ела в еди-кой си ден". Не можеш да кажеш едно и до довечера три пъти да си си сменил мнението. Трябва да носиш отговорност и да знаеш какво искаш", категоричен е той.

Oще: занаят  малък бизнес  обувки  оцеляване 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.12.2011, 19:30

4 buba | 13.01.201305:59

ти би платил, ама не го правиш. към 70 лв. струваше преди 7-8 години.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

3 Govedo13 | 12.01.201301:03

Мъжете просто не ползваме много такива услуги, но да видиш приятелката ми..
Преди носех по няколко чифта обувки обратно в БГ на обущар докато накрая намерихме 1 руснак обущар, за 5 Евро й сменя там токчета и т.н. Тя годишно поне 5/6 чифта обувки си оправя,за мен продължава да е загадка какво им прави тя на тия обувки,че имат нужда от поправка след 1-2-3 месеца носене.. Чуди се
Тъжно е че такива занаяти бавно загиват, според мен все пак има опция въпросните майстори да се насочат към друга ниша, аз лично бих платил доволна сума пари за ръчно правени много качествени обувки по мярка.
Сигурен съм,че и други биха си купили такива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.07.2011, 19:27

2 Kolinsky | 11.01.201319:50

Не, че има лоша работа по този свят, ама обущарството просто не го виждам. Хората вече са безкрайно суетни и поне от моите познати не знам някой да е ползвал услугите на обущар.

Ама, ако го прави щастлив...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 11.01.201311:17

Интересна статия, приятно за четене като за петък!
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани