Предай нататък | webcafe.bg
Webcafe

Предай нататък

Милен Николов 02.09.2014, 12:01 (обновена 05.09.2014, 14:00)

1 от 8 снимки Назад Напред

милен

Снимка: © Милен Николов

Един репортаж от Рио де Жанейро на Милен Николов, който това лято участва в европейския проект за млади журналисти "Beyond Your World"

Кипър е остров в Източното Средиземноморие, познат още като Острова на Афродита. Ливан е страна от Близкия изток, известна най-вече с това, че на всеки десет човека се пада по един доктор. Канада може да се похвали с най-дългата брегова линия в света.

Бразилия пък е с второто по брой християнско население.

Мнозина от вас вече се питат защо казвам всичко това, след като на пръв поглед дори няма привидна връзка между тези четири страни. Е, оказва се, че съществува връзка. И тази връзка дори си има име.

Всъщност две имена на двама души - Джордже Христудиас и Джо Джурбан.

Джордже е роден преди 35 години в Кипър и в момента живее в столицата Никозия. До началото на кризата на Острова през 2013 година успешно ръководи собствен магазин за дрехи. Заради финансовите проблеми обаче е принуден да преустанови бизнеса си.

Появил се на бял свят преди 48 години в Бейрут, Ливан, като Юсеф Джурбан, Джо прекарва последните 15 години от живота си в Канада, където работи в правителствения IT-сектор. Подобно на своя приятел, кризата също му отнема работното място.

Въпреки че получава финансово обезщетение в първите няколко месеца след освобождаването си, Джо не се чувства удовлетворен от посоката, в която "върви" животът му, и усеща, че е дошъл моментът за нещо ново и различно. Точно както и Джордже.

В името на другите

Родени само на 250 км разстояние, без да подозират за съществуването на другия, те решават да станат доброволци и да посветят част от времето си на някой, който е в нужда. И така, след няколко месеца сериозно проучване и търсене на точното място, двамата се озовават в Града на чудесата, познат ни още като Рио де Жанейро, в навечерието на Световното първенство по футбол.

"През годините съм натрупал достатъчно опит, който мога да предам на хората тук - тренирал съм и съм играл футбол, управлявал съм успешен бизнес в родината ми. Основната ми цел е да установя близък контакт с местните деца и хора, да им предам поне частица от знанията си, да науча на свой ред много нови неща и да продължа след това започнатото.

Защото да бъдеш веднъж в живота си доброволец където и да е било, не е достатъчно. Трябва да се опиташ да продължиш и занапред да даваш от себе си на другите. Само така ще има смисъл от усилията ти.

Споделянето на позитивна енергия, страст и любов е най-важното нещо в живота. Това го виждам с очите си тук, в Рио де Жанейро. Хората ти показват, че да бъдеш жив е най-ценният подарък, който може да получим. Ценят всеки един ден и опитват да се наслаждават на всеки един миг", споделя Джордже при втората ни среща във фавелата Санта Марта.

Седнали в подножието на върха Корковадо, се наслаждаваме на величествената гледка към статуята на Христос Спасителя. Джо не крие от нас безкрайната си почуда. Въпреки че наближава 50-те, той осъзнава, че тепърва има да научи толкова много неща.

Дори и от далеч по-млади хора от него, при това незрящи.

"Когато реших да дойда в Бразилия, нямах абсолютно никаква представа, че ще работя с хора със зрителен проблем. Сега съвсем спокойно мога да кажа, че съм възхитен от тях, от начина, по който мислят, живеят и играят футбол. За мен е истинска привилегия да им бъда в полза. Виждам как влагат всичко от себе си, когато тренираме заедно, и ми дават може би най-важния урок в живота: ако работиш здраво, трудиш се всеки ден и имаш желанието да се учиш непрестанно, успехът неизменно ще те споходи!"

Въпреки че двамата ни герои са имали предварително някаква, пък макар и бегла представа за живота във фавелата, той все пак тотално ги изненадва. "Всичко в този живот има две лица. Така е и тук. Да, някои от фавелите в Рио, а и не само, са опасни и достъпът до тях не е препоръчителен.

Но в Санта Марта хората са изключително дружелюбни и мили, луди са по футбола и въпреки незадоволителните условия за живот, се чувстват щастливи", единодушни са Джордже и Джо.

Поставете са на мястото на хората във фавелите

Негативизъм, материализъм, егоизъм... Тези отрицателни характеристики до такава степен са се впили в ежедневието ни, че всеки един се оплаква независимо от статуса, който има.

Не сме доволни от работата, която имаме, заплатата, която получаваме, дома, в който живеем, колата, която караме, личния и социалния живот, който водим.

Представете си за миг обаче, че вместо да паркирате колата си на метър от входната врата, ви се налага всеки ден да носите покупките си от магазина на ръка, по стръмни и тесни улички или да чакате понякога по 30 минути за фуникульора, който ще ви отведе близо до дома.

„Дори и тогава обаче хората са спокойни и усмихнати - отбелязва Джо. - Не се оплакват и оценяват това, което имат, колкото и да е малко. Именно тук е разликата между тях и нас. Ние винаги искаме и по-лошото - смятаме, че заслужаваме повече. Реалността обаче е коренно различна и колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-добре за всички ни".

Предай нататък

"Предай нататък" е филм на Мими Ледър и Лесли Диксън. Когато единайсетгодишният Тревър Маккини (Хейли Джоел Озмън) започва да посещава часовете по социални науки в седми клас, неговият преподавател - Юджийн Симон (Кевин Спейси), поставя интересна задача на него и съучениците му.

Всеки един трябва да състави и вкара в употреба план, който да промени света към по-добро. Идеята на Тревър е изграждането на мрежа от добри постъпки. Нарича я "предай нататък". Когато някой ти стори добро, не му връщаш услугата, а правиш същото на трима други, те на свой ред на деветима, и т.н., и т.н.

Мисията на Джордже и Джо

Джордже и Джо вече не са в Рио, но тяхната мисия не е приключила. Идването и краткото им пребиваване в Града на чудесата е само първата стъпка.

"Трябва да продължим започнатото тук независимо къде - в Кипър, Ливан, Канада или България. Дал съм обещание на децата и треньора им Жозе Луиз, страхотен човек, че ще се опитам да им помогна поне малко да поправят игрището си, тъй като е в отчайващо състояние".

Влюбил се от пръв поглед в Санта Марта, Джо е убеден, че красотата в Бразилия не се крие само в природата, но също и в хората. Надеждата им с Джордже е, че ще успеят да намерят и други хора, които споделят техните възгледи и идеи и биха приели мисията им за своя.

Защото само така ще бъдат способни да помогнат и на много други хора, за да може историята да продължи. Както във филма "Предай нататък"...

Oще: бразилия  доброволци  журналистика  рио де жанейро  фавели  футбол 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани