Ръкавици, от които се вдигаше пушек | webcafe.bg
Webcafe

Ръкавици, от които се вдигаше пушек

Lifecafe , По NYT 08.11.2011, 13:30 (обновена 14.11.2011, 09:59)

1 от 5 снимки Назад Напред

джо фрейзър

Снимка: © Getty Images

“Али винаги е казвал, че аз бих бил нищо без него. А кой би бил той без мен?”

"Начинът, по който се бия не е аз да бия човека срещу мен: карам човека да бие сам себе си", споделя Джо Фрейзър пред Playboy през 1973 г. "Тъй като стоя близо до него, той не може да избяга.

Преди да се усети - уф! - и вече е изморен. И не може да вдигне втория си юмрук, защото отново съм му налетял."

Джо Фрейзър, чиито бурни и изключително лични двубои с Мохамед Али се превърнаха в епична конкуренция в историята на бокса, почина в понеделник вечерта на 67-годишна възраст.

"Смокинг" Джо почина във Филаделфия месец след като му беше поставена диагноза рак на черния дроб, а само преди два дни мениджърът му Лесли Улф съобщи, че Фрейзър е постъпил в хоспис.

Боксьорът ще бъде запомнен с непреодолимата стратегия, преследвайки противниците си по ринга с приведена, неумолима агресия. С ниско наведена глава и прегърбени силни рамене, докато връхлиташе върху тях с потоп от унищожителни удари, подготвяйки ги за съсипващия си ляв удар със свит лакът.

Това го води до различни версии на боксовата корона в тежката категория между 1968 и 1973 г. Фрейзър печели 32 мача, 27 от тях с нокуат, губейки четири пъти - два пъти от Али в бурни сблъсъци и два пъти от Джордж Форман. Също така той регистрира и един равен мач.

Конкуренцията с Али

Бавноподвижен и понасящ многократни удари по главата, докато им отвръща, Фрейзър се превръща в страховита фигура.

Кариерата му обаче се определя най-вече от конкуренцията му с Али, който го осмива като чернокож под маската на Голямата бяла надежда. Фрейзър задълго го ненавижда.

Сблъсъкът на Али и Фрейзър е изследване на контрасти. Али е висок и елегантен, остроумен и декламира поезия, магнетична фигура, която привлича и хвалебствия, и хули - първо за своята сила и нестандартна личност, а после за антивоенните си възгледи, Black Power и възприемането на исляма.

Фрейзър пък беше подобен на вол, немногословен, с имидж на работник и намръщено лице, което в много отношения би могло да бъде равностойно на това на конкурента му само на ринга.

Фрейзър печели безспорната титла в тежката категория в 15-рундов решителен мач с Али в Медисън Скуеър Гардън през март 1971 г. - двубой, известен като Битката на века. Али пък побеждава след 12-рундов мач с Фрейзър в същата зала в сблъсък, който няма отражение за титлата, през януари 1974 г.. След това идва двубоят за шампионската титла Thrilla in Manila през октомври 1975 г., смятан за една от най-големите битки в боксовата история. Той приключва, когато изтощеният Фрейзър с едно подуто и затворено око, не излиза на ринга срещу Али за 15 рунд.

Двубоите Али-Фрейзър се развиват във време, когато боксовият шампион в тежката категория е бил много по-значима фигура, отколкото е сега - фигура, която би могла да застане сама в светлината на прожекторите, преди да се появи каша от абревиатури на боксови асоциации, затрудняваща масовия фен да определи кой всъщност притежава коя титла.

Конкуренцията им има политически и социален оттенък

Мнозина приемат мачовете на Али и Фрейзър като отражение на борбите през 60-те години. Али, привърженик на Ислямската нация, който е променил името си от рожденото Касиус Клей, се превръща във въплъщение на надигащия се черен гняв в Америка и противопоставянето на Виетнамската война.

Фрейзър не изразява политически възгледи, но въпреки това е изобразяван за свой ужас като фаворит на върхушката. Али го нарича невеж и заявява, че неговите черни поддръжници са "Чичо Томовци".

"Фрейзър се е превърнал в боксьор на белите, г-н Чарли подкрепя Фрейзър - и това означава, че черните го бойкотират в сърцата си", пише Норман Мейлър в сп. Life след първия двубой Али-Фрейзър.

Фрейзър според Мейлър е "два пъти по-черен от Клей и два пъти по-грозен", с "намръщеното достойно лице на трудил се цял живот човек, който е блъскал винаги в мината."

А Али казва: "Джо Фрейзър е толкова грозен, че трябва да дари лицето на Американската агенция за защита на дивите животни".

Фрейзър никога не е могъл да се сравнява с Али по харизма или дарбата му за провокативни фрази. Той е по същината си човек, посветил се на брутален занаят, склонен да отделя безбройни часове на спартанския си тренировъчен режим. И не щади тялото си на ринга.

Пушещия Джо

„Отивай там и накарай тези ръкавици да вдигнат пушек!" Така първият му треньор Янк Дърам го е надъхвал в съблекалнята, преди го изпрати на мач, откъдето и произлиза прякорът му, пише в автобиографията на Фрейзър Пушещия Джо, написана заедно с Фил Бъргър

Форман на два пъти повля в нокаут Фрейзър, но казва, че никога не е губил уважението си към него. "Джо Фрейзър излизаше пушещ", споделя Форман пред ESPN. "Ако го удариш, това му харесва. Ако го повалиш, само го вбесяваш."

Дърам коментира, че е виждал винаги пламък, тлеещ във Фрейзър. "Имал съм много други боксьори с по-суров талант", казва той в интервю през 1970 г., "но нито един с такава целенасоченост и сила."

Епосът Али - Фрейзър

Година преди професионалния дебют на Фрейзър, Касиус Клей печели шампионската титла в тежката категория, преодолявайки Сони Листън. Скоро след това, потвърждавайки слуховете за членството си в Нацията на исляма, той се преименува на Мохамед Али. През април 1967 г. заявява: "Нямам нищо против Виетконг" и отказва военна повинност, декларирайки отказ от военна служба по убеждение. Боксовите комисии го лишават от титлата му - и той е осъден за отклонение от повинност.

Проведен е турнир за елиминация между осем души за определяне на шампион на Световната боксова асоциация на мястото на Али. Фрейзър отказва участие, след като финансовите му поддръжници възразяват на договорните условия на турнира, така че титлата се оказва у Джими Елис.

През март 1968 г. обаче Фрейзър печели версията на титлата в тежката категория, призната от Ню Йорк и няколко други щати, побеждавайки Бъстър Матис с технически нокаут в 11-я рунд. Той получава и титлата на Световната боксова асоциация през февруари 1970 г., преодолявайки Елис, който не излиза за петия рунд.

През лятото Али печели съдебното дело за възстановяване на боксовия си лиценз, след което побеждава с нокаут претендентите Джери Куори и Оскар Бонавена.

Сцената е готова за сблъсък Али-Фрейзър, противопоставяне на непобеждавани боксьори, на 8 март 1971 г. в Медисън Скуеър Гардън.

На всеки от двамата е гарантирана сума от $2.5 млн., най-високото заплащане в историята за боксов мач. До ринга е Франк Синатра, снимащ за сп. "Life". Бившият шампион в тежката категория Джо Луис е посрещнат с шумни овации. Хюбърт Хъмфри, завърнал се в сената след вицепрезидентския си пост, е два реда пред ирландския политически активист Бернадет Девлин, която крещи "Али, Али" с високо вдигнат ляв юмрук. Около 300 милиона души гледат мача по телевизията, а приходите от билети за мача - $1.35 млн., са рекордни за двубой в зала.

На Фрейзър, висок 181 см и 92 кг, не му достигат към 7.5 см височина и почти 18 см досег до Али, но все пак в залозите той е фаворит със съотношение 6/5. Точно преди двамата да получат инструкциите от рефера, Али, демонстрирайки традиционната си арогантност, два пъти докосва раменете на Фрейзър, докато обикаля ринга.

Фрейзър само го поглежда

Фрейзър изтощава Али с удари по тялото, движейки се под юмруците на Али. В 15-я рунд Фрейзър използва знаменития си ляв замах, който уцелва Али в челюстта и го сваля на земята до четвъртото отброяване на рефера, едва трети път в историята, когато Али е бил повалян. Али успява да се изправи, но Фрейзър печели с единодушно съдийско решение.

Фрейзър заявява: "Винаги съм знаел кой е шампионът."

За Фрейзър 1971 е наистина триумфална година. Той купува имение с размер 368-акра край родния си дом и става първият чернокож след американската Гражданска война, който се обръща към законодателната власт на Южна Каролина. Али е реабилитиран през юни 1971 г., когато Върховният съд на САЩ отменя присъдата срещу него за отклонение от военна повинност.

Фрейзър защитава титлата си срещу двама претенденти - Тери Дениълс и Рон Стандър, но Форман му отнема титлата на 22 януари 1973 г., поваляйки го шест пъти в сблъсъка им в Кингстън, Ямайка, преди реферът да спре мача във втория рунд.

Фрейзър отново се среща с Али в мач, който не е за титлата, в Медисън Скуеър Гардън на 28 януари 1974 г. Фрейзър продължава да пробива защитата му и се оплаква, че Али задържа клинчовете, но Али печели с вълна от удари и е признат единодушно за победител след 12-я рунд.

Али печели пак титлата в тежката категория през октомври 1974 г., побеждавайки с нокаут Форман в Киншаса, Заир - мачът, известен под името Rumble in the Jungle. Фрейзър преодолява с нокаути Куори и Елис, подготвяйки третия си мач и втория двубой за титлата с Али: Thrilla in Manila на 1 октомври 1975 г.

Най-бруталната битка

Най-бруталната битка на Али и Фрейзър се провежда в Филипинския колизей в Куезон Сити край столицата на страната - Манила. Жегата е непоносима, като топлината от осветлението е по-силна от климатиците.

Али, водещ в залозите със съотношение почти 2-1 в САЩ, печели ранните рундове, основно оставайки стабилно застанал на едно място, вместо да използва познатия си "танцов" стил. Преди третия рунд той изпраща целувки на президента на страната Фердинанд Маркос и съпругата му Имелда, пред тълпа от около 25 000 души.

Но в четвъртия рунд темпото на Али се забавя, докато Фрейзър започва да набира инерция. Скандирания "Фрейзър, Фрейзър" изпълват залата в петия рунд, като тълпата изглежда подкрепя него с развитието на мача, за разлика от обичайните овации за Али.

Фрейзър поема контрола в средните рундове. След това Али се завръща уморен, но отприщва потоп от удари по лицето на Фрейзър в 12-я рунд. Той избива протектора на Фрейзър в 13-я рунд, след което го запраща назад с дясно кроше.

Али разтърсва Фрейзър с комбинации от удари с дясната и лявата ръка в края на 14-я рунд. Фрейзър вече е изгубил по-голямата част от видимостта на лявото си око, а дясното е подуто и затворено от ударите на Али.

Еди Фъч, известен треньор, който е от страната на Фрейзър, моли рефера да прекрати мача. Когато двубоят спира, Али води по оценка на рефера и двама съдии.

Фрейзър се връща на ринга девет месеца по-късно, през юни 1976 г., за да се изправи срещу Форман в Насау Колизеум в Лонг Айлънд. Форман го побеждава с технически нокаут в петия рунд. Тогава Фрейзър обявява оттеглянето си от бокса. В този момент той е на 32 години.

През декември 1981 г. той се връща на ринга за сблъсък с претендент на име Джъмбо Къмингс, който завършва наравно, след което се оттегля завинаги, издържайки се от инвестиции от дома си във Филаделфия.

Много след като дните му на ринга са приключили, Фрейзър запазва своята вражда с Али. Но през март 2001 г., на 30-ата годишнина от първия двубой Али-Фрейзър, Али заявява пред New York Times: "Казах много разпалени неща в някои моменти, които не биваше да изричам. Наричал съм го с имена, които не бяха редни. Извинявам се за това. Съжалявам. Всичко това беше с цел да се промотира двубоят."

А Фрейзър отвръща: "Трябва да се прегърнем. Време е да поговорим и да се помирим. Животът е твърде кратък."

Когато борбата на Фрейзър с рака на черния дроб става публично известна, Али демонстрира помирение. "Семейството ми и аз включваме Джо и неговото семейство в ежедневните ни молитви", обявява Али в изявлението си. "Джо има много приятели, които го подкрепят, и аз съм един от тях."

Но ако този сблъсък трябва да завърши с думи на Фрейзър, те са: “Али винаги е казвал, че аз бих бил нищо без него. А кой би бил той без мен?”

Oще: битка  бок  джо фрейзър  мохамед али  сблъсък 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани