Смърт в Бояна | webcafe.bg
Webcafe

Смърт в Бояна

Тодор Ковачев 23.05.2013, 13:58 (обновена 28.05.2013, 07:16)

1 от 29 снимки Назад Напред

национална филмотека

Снимка: © Явор Николов

Филмотеката пази уникално ценни материали, но архивите й гният

Фотографът ни се спъва в куп хартия. Не е просто куп листа, а документацията на "Лачените обувки на незнайния воин". Така се съхраняват архивите на Българската национална филмотека.

За разлика от тях, архивите на бившата ДС са в изрядно състояние. Пробвайте да четете някое дело в читалнята на Комисията за досиетата и ще се убедите сами, че доносите са нетленни.

Във филмотеката виждате мръсотия, мухъл, напукани стени, сумрачни коридори. Филмови плакати отпреди 9 септември, ретро мебели, натрупани документи, пълзящи змии в храсталаците отвън.

Сградата, използвана от филмотеката е съвсем близо до бившия киноцентър "Бояна". Съхранява над 40 000 кутии, съдържащи историята на българското кино и на част от световното.

Лентите, подредени на безкрайни рафтове, оцеляват героично, но няма да издържат още дълго. Хората, които се грижат за тях, се опасяват с основание, че повечето са твърде увредени и едва ли ще могат да бъдат спасени.

Изискванията са на две години кутиите да се отварят и лентата да се превърта ръчно. Не е правено от 1986-а.

Освен ръководителят на базата Асен Янков, тук работят още пет човека, въпреки че са нужни поне 15, смята Янков. "Сред тях няма млади хора, няма и да дойдат за 300 лева заплата", казва той.

Освен филмите, сградата е пълна с ценни плакати, монтажни листове, албуми от продукции, книги и списания в библиотеката и какво ли не още.

Сред влага и прах може да бъде открит оригинален сценарий или монтажен лист на любими български филми, безценен кинопреглед на откриването на Великото народно събрание през 1911 г. При това - оцелели след три наводнения, нанесли непоправими щети на някои от филмите.

За 36 години работа в архивите Асен се е отървал от всичките си илюзии. "Много неща са се променили оттогава и все на лошо", казва той. Над 10 пъти архивите са се прехвърляли в различни сгради и при всяко местене се е губело по нещо ценно.

Филмотеката има още няколко бази в страната - в Горна Оряховица, Стара Загора и Белоградчик. Най-страшно е положението в Белоградчик, където самите кутии, в които се държат лентите, вече се разпадат, а вътре в тях всичко се е разтекло. "Ако не ги преместим оттам в скоро време, ще ги загубим", обяснява Асен.

Чистят лентите на ръка

Българската национална филмотека притежава общо 15 552 заглавия, като 9528 от тях са български филми (от тях 700 са игрални, 5840 са документални, има и анимации и кинопрегледи).

2563 заглавия на филмотеката вече са прехвърлени в цифров формат, но дотук дигитализацията върви бавно, защото не достигат хора и техника. Нараства нуждата от машина, която почиства кинолентата, преди материалът на нея да се дигитализира. Сега поддръжката на лентите се прави на ръка от служителките в базата и става твърде трудно и неефективно.

Клиентите, които прибягват до архива на филмотеката не са много - за миналата година са били общо около 30. Те са предимно продуценти, които имат нужда да използват архивен материал за някаква нова продукция. По 4-5 чужденци на година също поглеждат към архивите.

Цените за прехвърляне на филм се изчисляват на метър лента и в голяма степен зависят от това дали материалът е сниман преди или след 1950 г.

На машина, наречена мовиола, клиентите на архива могат да гледат филмите, снимани на кинолента и да си изберат нужните им откъси, които да бъдат прехвърлени на DVD формат.

Мечтите за истинско хранилище са увехнали

Ясно е, че парите, с които разполага БНФ, не достигат за нищо. Асен Янков категорично отсича, че не очаква новото правителство да отпусне средства точно пък за филмотеката.

Но надеждата на директора на БНФ, режисьора Иван Павлов, е участието в една програма на Европейското икономическо пространство, която дава пари именно за съхраняване и дигитализиране на архивни материали.

Филмотеката вече има готов проект и от три години гони участие, но бива изпреварвана от по-големи институции като Лувъра.

Иван Павлов обяснява, че при дигитализацията филмите ще имат шанс да стигнат по-лесно до хората, но все пак дигиталните формати не могат да се сравняват по трайност с аналоговите.

Според изследвания на ФИАФ - Международната федерация на киноархивите, филмовата лента е в състояние да се запази 2000 години, ако се съхранява надлежно и при правилните условия. Докато цифровите носители трябва да се обновяват на 5-6 години. Затова за БНФ по-важно от дигитализацията е построяването на истинско хранилище.

Българската филмотека е единствената в Европа без хранилище с подходящи условия (да, дори Албания и Македония си имат). То обаче струва 7-8 милиона лева и отдавна във филмотеката са спрели да се надяват, че ще им се отпуснат такива пари.

Асен Янков бива подмамван с обещания за хранилище с европейски условия откакто е заработил във филмотеката през 1977 г. Още тогава е имало проект за изграждането му - на ливада в самоковското село Ковачевци.

Даже тогава водели чуждестранните гости на филмотеката да видят ливадата, където предстои да се извиси гордо хранилището на БНФ. Но и до днес там има само едно голо поле.

Oще: архиви  бнф  българско кино  иван павлов  филмотека 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани