Промяната идва с 24 кадъра в секунда | webcafe.bg
Webcafe

Промяната идва с 24 кадъра в секунда

Явор Николов 02.01.2014, 16:53 (обновена 06.01.2014, 10:34)
Янчо Михайлов

Янчо на снимачната площадка

Със средствата на киното можеш да продадеш всичко - от историята за Пепеляшка (тя държи рекорда на "Гинес" за най-много филмови адаптации) до прах за пране. А защо не и кауза...?

Нищо, че не се яде и не върши работа при упорити петна. Все повече творци с позиция запретват ръкави и търсят вниманието на изградения от навързани реклами свят. Важните неща в живота могат да се кажат и за 90 секунди.

За толкова прочиташ по татуировките „Нищо не може да ти донесе мир, освен теб самия" (по Ралф Уолдо Емерсън) и се насищаш на хаотични кадри от полицейско насилие. За да издишаш специфичния облак дим тихо на терасата накрая. Или поне да обиколиш с поглед насиненото момиче по бельо, което прави всичко това.

Послание с визуална форма

Peace е „близко до киното, но не е съвсем кино" според своя режисьор Янчо Михайлов. Запознахме ви с него в ролята на продуцент на новата документална лента „Алаа", но това е съвсем различен и малко по-стар проект. Първоначалното вдъхновение дошло от Арабската пролет, но по време на работата над продукцията избухнали размирици на още куп места по света - навсякъде съпроводени с много насилие.

Режисьорът определя ултракъсометражния филм като „социално послание, което има и визуална форма". За Янчо Peace е експеримент в област, в която иска да се развива - социалната реклама.

Не си представя точно тази своя творба в някаква среда, различна от Интернет: „Удобното място за социалната реклама е извън традиционните медии, макар да я има отдавна и първото си място да е намерила там", коментира той и допълва, че самият характер на посланията спомага те да се разпространяват по-лесно сред онлайн потребителите. Естествено, бюджетът за „прожекция" в Интернет също е доста по-скромен.

Енергийната мафия не плаща

Използването на изразните средства на рекламата за пропагандиране на социални каузи не е нещо, с което Янчо се занимава наскоро. Той участва в кампанията срещу добива на шистов газ у нас, като за целта прави концептуален видеоклип. Неканеният гост, който разбива дома ни, докато гледаме тъпо телевизора, има за цел да прикани колкото се може повече хора да излязат на протест.

Историята мълчи каква е била ролята на клипа за неочаквано голямото участие на млади хора в демонстрацията, но пък някои размахват пръст на Янчо: „Имаше конкретни обвинения, че някакви енергийни лобита са платили за този клип, което няма нищо общо с истината". Той си признава, че е политически мотивиран, но допълва, че даже и в социалните каузи неизбежно има изразяване на позиция, а от там - и политика. Последното у нас даже и след цяла година протести се схваща от малцина.

Според младия режисьор, в киното е важно посланието, а то неизбежно е субективно и винаги идва или от автора на филма, или от този, който е платил за него.

Вече не е затворен клуб

„Развитието на техниката направи киното много по-достъпно вече не само за творците, но и за обикновените хора. Вече всеки с телефона си може да снима, вече и фотоапаратите имат качества, които за непретенциозния зрител се доближават до тези на камерите. Това, което в момента най-силно променя киното отвътре, е, че то вече не е някаква защитена територия само на професионалистите", смята Янчо. Последното видимо го радва, което е донякъде изненада - поне ако робуваме на клишето, че кинаджийската гилдия гледа на света от високо.

Режисьорът насочва вниманието и към YouTube, където конкуренцията между самоуките творци води до поява на нови форми на изказ, специално предназначени не за гледане на кино или по телевизията, а за разпространение на екраните на компютри, таблети и смартфони. „Киното е изключително младо изкуство, то развива своите изразни средства от 120 години, не мисля, че някога ще има застой. Мисля че, подобно на технологиите, и те няма да спрат да се развиват".

Широко известно в тесни кръгове

Според Янчо, макар да има отлив от сериозните филми с послание, те продължават да имат своето място и своята аудитория, макар и в ограничения формат „по-специализирана публика".

„Според идеите за масовата култура, тя е двупосочна - от едната страна имаме очакванията на публиката, но това, което е доста по-определящо, е обратната връзка, това което се предлага и вкусовете, които се изграждат", казва режисьорът.

Българско кино? Къде?

По отношение на по-младата публика, тя изобщо не познава българското кино. Това е естествен резултат на това, че самото българско кино няма екран, няма нормално разпространение. Има 1-2 сериозни монопола и те определят правилата на това какво ще се гледа. Тези думи на Янчо звучат изненадващо, когато други не пестят хвалбите си за успехите на родната комерсиална кинематография през последните няколко години.

„Това е кино, което разчита на успех на базата на имитативност, на базата на това да подражава на външните заглавия, които имат касов успех. Това е кино, което е много повече зрелище, отколкото изкуство. Затова и там, макар пак да е финансирано от държавата, не мога да кажа, че то обслужва националната ни култура", категоричен е той. Според Янчо, не е твърде сигурно, че даже и направените по западен образец ленти успяват да излязат на печалба.

Режисьорът посочва, че финансираните от Националния филмов център заглавия нямат система за нормално разпространение и проекти с по над 1 млн. лева финансиране се случва да имат съвсем скромна гледаемост. В крайна сметка по-качественото от продукцията на родното кино остава между стените на своя Дом до Халите.

„Ако се финансира кино в България, то да бъде от гледна точка на развитието на киното като изкуство и изграждането на национална култура много повече, отколкото да се очаква от него да има касов успех. Това не означава, разбира се, че не трябва да се гледа - трябва, но по някакъв адекватен начин. Не мисля, че моловете са място за българското кино, а салони извън тях почти не останаха", смята младият режисьор.

Какво би ни препоръчал да гледаме? "Бялата стая" на Методи Андонов, "Хотел Централ" на Веселин Бранев, "Маргарит и Маргарита" на Николай Волев, "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, "Източни пиеси" на Камен Калев, "Аве" на Константин Божанов.

Волнонаемник

Режисурата и Янчо се срещат за първи път в училище. Той продължава семейната традиция в точните науки и е възпитаник на елитната Софийска математическа гимназия. Там прави театралното представление „Тайното евангелие на Йоан" по Стефан Цанев. „Самото удоволствие, което изпитва човек при реализирането на нещо подобно... може би само тези, които се занимават с него го познават. Запалих се по режисурата, по-късно се пренасочих към киното", разказва събеседникът ми.

Днес работи като „волнонаемник" на технически позиции при снимките на филми, реклами и музикални клипове: „С този тип работа си плащам сметките и наема. Идеята когато започнах да го работя това, е да съм на терен и да уча занаята. Иначе се опитвам да се развивам и като професионалист - в един момент да се изхранвам с режисура или с продуциране".

На терен е различно

Янчо е категоричен, че образованието ти дава терминологията и надгражда общата култура, но реалното начало на режисьорската професия е работата на терен и в случая няма значение от колко престижен университет идваш. На снимачната площадка виждаш кое как всъщност става, придобиваш професионални навици, крадеш занаята.

„Болшинството (от завършилите режисура-б.р.) се налага да минат по целия път. Много не успяват и се пренасочват към други професии, защото това не е (за съжаление или за радост) като конвенционалните професии - не е нещо, в което имаш работно време 5 дни в седмицата и твърда заплата. Конкретно при режисурата е много важна твоята собствена инициатива - проектите идват от теб и трябва да намериш начин да ги реализираш".

Хората като Янчо не могат да се оплачат от липса на предизвикателства пред себе си. Има и достатъчно каузи, които заслужават да се издигнат над морето от „клипчета" в мрежата. Не се знае... може някой някъде в момента да монтира своята 90-секундна първа крачка към големия екран или към голямата промяна. Lights! Camera! Action!

Oще: българско кино  кауза  кино  протест  режисура  янчо михайлов 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани