Да оцелееш с плуване 28 часа в океана | webcafe.bg
Webcafe

Да оцелееш с плуване 28 часа в океана

Lifecafe, по BBC 14.10.2016, 20:30 (обновена 19.10.2016, 08:57)
яхта

Снимка: © http://www.eliteyacht.com/

Брет Арчибалд: "Оцелях 28 часа, изгубен в Индийския океан"

Една бурна нощ Брет Арчибалд пада през борда на лодка в Индийския океан. Той смята, че ще умре. Повече от 28 часа плува сам в открито море, среща се с акула и е атакуван е от чайки, които се опитват да му изкълват очите. Все пак оцелява. Как? Ето неговата история, разказана от BBC:

"Просто видях как светлините на лодката изчезнаха. Крещях, крещях с всичката сила на дробовете си, но бързо осъзнах, че никога няма да ме чуят".

Брет Арчибалд изживява наново онзи момент, в който осъзнава, че животът му може да приключи съвсем скоро. В 2:30 часа местно време на 17 април 2013-та, вследствие на буря в Индийския океан, той губи съзнание на горната палуба на наета лодка и пада във водата край бреговете на Индонезия сред мрак и силен дъжд.

Брет е на сърф-почивка с приятели, когато му прилошава от хранително отравяне през 10-часовото пътуване през протока Ментауай в Западна Суматра, Индонезия.

Той излиза на палубата на лодката Naga Laut, за да повърне във водата, но се замайва и припада. Когато се свестява, осъзнава, че е във водата, а лодката е вече 10-15 метра напред.

"Плувах с всички сили, но нямаше начин да ги догоня", разказва той.

Брет, който тогава е на 50 години, си спомня как изпада в пълен шок. Жителят на Кейптаун, Южна Африка, никога не си е представял, че може да му се случи такова нещо.

Когато лодката продължава напред, той си спомня, че се заглежда в небето и настръхва от неочакван животински крясък.

"Помислих си, че има хиена във водата - маниакален, безумен крясък. Огледах се и осъзнах, че идва от мен. Този безумен звук идваше от моето гърло като истеричен смях".

През следващите 28 часа Брет остава сам във водата, твърдо решен да не се предава на стихиите.

Като сърфист и добър плувец той знае, че трябва да си поеме дълбоко дъх и да се гмурка в идващите вълни. Разказва, че изреждал наум колекциите си от книги и компактдискове, заглавие по заглавие, в опит да забрави непоносимите крампи в крайниците, преди да започне да си пее.

В един момент той се изтощава и започва да халюцинира, но няколко събития му дават прилив от адреналин и сила да се бори, за да оцелее.

Брет - който по-късно пише книга за премеждията си - казва, че в Индийския океан измисля собствен вид бруст, за да удържи главата си над водата. Когато силите му намаляват, той заспива за кратко, но внезапно е събуден от чайки.

Снимка: Facebook

"Нещо ме удари по задната част на главата", разказва той. "Вдигнах глава нагоре, за да разбера какво е, и изведнъж някаква птица буквално се заби в лицето ми.

Почувствах как от горната част на носа ми потече кръв. Не знаех какво се случва. Имах чувството, че някой ме е ударил с бейзболна бухалка.

Две чайки пикираха над мен, не знам откъде бяха дошли, но грачеха заплашително".

Брет решава, че чайките искат да му избодат очите. В безумното си състояние решава да премине в атака.

"Изведнъж си помислих: "Ще уловя една от тях и ще я изям. Казах си, че наистина бих могъл да хвана една от чайките от въздуха, да й откъсна главата и да я изям. В този момент бих я изял с перата и всичко останало".

Естествено, този план остава нереализиран, но не е единственият му сблъсък с живота в океана.

"Акула!"

Около 15 часа след падането зад борда - по груба преценка на Брет - нещо го блъска в левия бъбрек.

"Реших, че е баракуда, голяма риба. После животното ме сръчка отново, обърна ме във водата, и си помислих "Боже, това е акула, знам, че е акула".

Докато се обръща, той заблеязва нещо, което му изглежда "грамадно, колкото червен двуетажен автобус в Лондон".

"Странно нещо е човешкият мозък. Първата ми мисъл беше "О, тя ще ме изяде". Спомням си как вдигнах глава и казах: "Приятел, просто ми разкъсай гърлото".

После обръща внимание на черните краища на вертикалната перка - това е черноперкова рифова акула. Като запален сърфист в Южна Африка, където също има такива акули, той осъзнава, че "нападателят" му не представлява заплаха за него.

Мозъкът му бързо превключва към нова надежда за оцеляване.

"Помислих си "Може да успея да се хвана за нея и тя да ме издърпа до риф".

"Започнах да планирам. Дори използвах думите "Беър Грилс, махни си маската, ето го Арчи. Ще те хвана, акуло, и ще ме извлечеш до сушата".

После се случва нещо много просто. То би трябвало да донесе на Брет облекчение, но вместо това го обърква и лишава от надежда. Акулата просто отплува.

"Никога в живота си не съм бил толкова обезсърчен. За малко да се разплача. Това беше първият път, когато открих нещо, което смятах, че може да спаси живота ми".

Той коментира, че потокът на съзнанието му в този момент не може да се опише с други думи, освен като "абсолютно безумие".

Брет е открит 13 часа по-късно, на около 20 км от мястото, където пада през борда предишния ден.

След като приятелите му осъзнават, че е изчезнал, когато не се появява за закуска, се свързват с индонезийската брегова охрана.

Включват се и други плавателни съдове в близост. Приблизително в 6.30 местно време двойка от Сидни на борда на лодка на име Barrenjoey го забелязва във водата - по чудо все още жив.

Треперещ и изпитващ силни болки - очите му са подути, а краката, устните и ръцете му почти безкръвни - той е спасен и заведен за медицински преглед.

Брет е изгубил близо 6 кг тегло за престоя си във водата.

Мисълта за семейството му - съпругата му и децата му, тогава на 6 и 9 години - му помага да издържи. По неговите думи в един момент си казал на глас: "Боря се, държа се - заради вас".

Три години по-късно, той още потреперва, когато се доближи до вода, но - нещо забележително - все още нарича морето свое "щастливо място".

На следващия ден след премеждието си Брет вече отново е на сърфа и язди вълните - нещо, на което се наслаждава и до този момент.

"Знаех, че просто трябва да се върна в океана. Ако не го бях сторил, никога нямаше да припаря дотам отново".

Брет Арчибалд (вдясно), Снимка: Facebook

Oще: адреналин  акула  брет арчибалд  индийски океан  индонезия  лодка  океан  оцеляване  плуване  плувец  суматра  сърфист 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

21 Von Bl | 17.10.201623:03

Къде е "малката стюардеса" нали и той, там нещо морски-горски го играеше? ангелче
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

20 Bichkiiata | 16.10.201601:35

дедо

м/у другото баща ми е бил стругар на Гларус 1970-та година
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

19 Bichkiiata | 16.10.201601:30

дедо

караш ме да се съмнявам, че си бил кадър на Океански риболов, щом не схващаш нищо за "олимпийски стил кроул" и "плуване в коридор направенот следата на траулера"...и двете са очевидно са метафори нямащи нищо общо с това което в действителност се е случило. Тралмайстора в действителност е бил почти мъртвопиян и едва ли е изплувал повече от 100 метра просто топлата вода и липсата на вълна го е спасило докато онез са направили поворот и са го прибрали след 6 часа киснене
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2013, 16:41

18 JB | 15.10.201623:51

Тук имаш сериозна грешка.
Голямото Чечи беше Стефан Янев (защото беше по-възрастен, а и по-рано играч на Черно Море), Стефан Богомилов беше малкото Чечи - и на възраст, и по-късно играч на Черно Море.
По това време не пропусках и тренировка на Черно Море, защото живеех на няма и 100 метра от стадион Тича.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

17 dedo adji | 15.10.201623:24

@15
Айде, още един,който ми разбърква младежките спомени. То даже не беше младост а юношество.
JB, не помня Иван Василев като комшия, защото беше много по-голям. На терена го помня отлично. И малкото Чечи беше Стефан Янев, Богомилов беше голямото. И булдозерът Янко Атанасов и нашият Гаринча Андрей Стоянов.
Нейсе, да си гълтаме гинко билобата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

16 dedo adji | 15.10.201623:11

Биче,
Нямаш ли друга работа, ами ми разбъркваш младежките спомени. С Гларус правих 5 мес. рейс точно около западна Африка - Мавритания и Испанска Сахара. Тръгнах 3-ти механик, по средата станах 4-ти и завърших като 2-ри. Слава Богу, никой не се спусна по слипа, макар че диви запои колкото щеш, докато свърши пиенето. После се качих на Лазурен бряг, но отървах рейса, защото черна Дана (не може да не я знаеш) ми загуби моряшкия паспорт.
И само объркваш нашите приятели от провинцията с разказите си. След 4 часа олимпийски кроул и Марк Шпиц ще клекне и потъне. А килватерът, демек следата, се изравнява след 1/2 миля. Не си ли пял старата моряшка песен
Мило, малко, глупаво дете
мама няма нищо да разбере
кораби в морето плават
и след тях следи остават
но след малко нищо не личи.
Мануела бърка птиците гларуси с гъзарчетата, които свалят куростиски по крайбрежието. Не знаех, че още ги има. То и аз научих полски на плажа във Варна, но никога не съм бил нахален и агресивен
По-здрав, Биче, 7 фута под кила.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2013, 16:41

15 JB | 15.10.201622:57

dedo adji,

не съм споменал нищо за склерозата.
Мачът 3:2 срещу Левски от 60-те е и за мен може би един от най-великите за Черно Море. Тогава бях много млад и от щастие почти не спах. Обаче - един от голмайсторите за Черно море беше именно Иван Василев (една от знаменитите му дузпи). Ако имаме предвид един и същ мач, доста ме учудва, че не помниш Иван Василев.
Имаше и други знаменити победи над Левски. Едни от героите тогава бяха "малкото Чечи" (Стефан Богомилов), Дамян Георгиев и др.
За от теб споменатата победа над Аякс с такъв резултат не си спомням - много поздрави от склерозата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.03.2015, 00:45

14 Бръмбар | 15.10.201621:28

dedo adji, не искам да изглежда като заяждане, но ми се струва, че си умножил резултата на Морето с Аякс по две. Мачът свършва 3-1, доколкото знам. А и го проверих за по-сигурно. Няма инфо за 6-2.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

13 Bichkiiata | 15.10.201619:56

дедо

като бях стажант на хладилна база "Лазурен бряг" разправяха следната случка. В годините когато наши траулери ловяха в Атлантика около Африка на траулер "Гларус" по врме на див среднощен запой на тралмайстора му се припикава. Става заминава и не се връща, компанията се усеща след 4 часа, търсят го по тоалетните, но не го намират. По пътя на логиката стигат до извода, че къде другаде тралмайстора ще пикае, ако не на слипа ( за тез дето не са виждали траулер , т'ва е мястотот на кърмата от където се пуща тралът и е със специфичен наклон). Пича явно е залитнал докато пикае и се изхлузил по слипа в океана. Въртят траулера и тръгват в обратна посока, намират тралмайстора, който с олимпийски кроул е направил единственото правилно нещо: да продължава да плува в следата зад траулера, времето е било спокойно, следата стабилна и оня я е ползувал като коридор.

Мануела черноморския гларус известен като сребриста чайка е нежно котенце в сравнение с пилето което предполагам е атакувало човеко в статията. Казва се Australasian gannet който е 1:1 с Northern gannet който съм го гледал в акция докато ловихме риба около Принц Едуард. Атаува наред всичко, обикновените гларуси бегат в див ужас ако е в близост. Когато тръгне да пикира, ако е забелязъл риба изглежда като МИГ 29 и влиза във водата със скорост около 100 км/ч позволяваща му без допълнителни усилия да стигне до 5 метра под вода , от там продължава на собствен ход до около 15 метра. Изглежда зловещо красив със бледосини очи, заобиколени с черна очналиния на фона на кремаво бледожълта глава....
http://s190.photobucket.com/albums/z257/americanwildlife/Bird/northern-gannet-1.jpg
https://images.robertharding.com/preview/RM/RH/HORIZONTAL/979-8986.jpg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

12 dedo adji | 15.10.201618:05

JB,
Не се оправдавай със склерозата. Тя не деейства за старите спомени. Може да не помня какво съм ял на закуска и дали изобщо съм ял, но много добре помня как "Черно Море" би "Левски: с 3:2 и "Аякс" с 6:2 на стадион "Юрий Гагарин".
А Иван беше много по възрастен от нас и се е отделил рано.Помня брат му и сестра му, него не, извън терена.
   

оценка

+0 -0