Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Eлица Ткачова

Грешките са добри учители Снимка: Стоян Георгиев
Грешките са добри учители
Eлица Ткачова Снимка: Стоян Георгиев

Март е месец на промените.

Свързваме го с много неща - пробуждане за нови емоции, променливост във времето, в женските настроения...

Вдъхновени от месеца, а и от противоречивия женски празник 8-ми март, от Webcafe решихме да свържем март с осем жени.

Всяка от тях е от различно поколение, с различна професия, житейски опит и възгледи.

През този месец ще представим 8 жени, които със своята харизма, енергия и оптимизъм ни впечатлиха за нашата инициатива.

Първите ни гости бяха Яна Петкова, Любов Костова, Тея Дия, Мая Манчева. Днес представяме Елица Ткачова.

Ако хубавите неща са трудни, трудните са предизвикателствата, които правят живота цветен и истински. Те носят удоволствието и радостта от преодоляването или уроците и поуките от несправянето. Те са стимул да продължиш да се учиш, бориш и усъвършенстваш.

Винаги трудностите са ме карали да се развивам. Трудно беше да следвам в университета и да работя като стажант-репортер, но благодарение на това натрупах практически опит, който ми позволи да започна работа в една от първите ПР агенции в България, когато пиарът все още не се възприемаше като сериозна професия.

Трудно ми беше и да стана майка на 21 години, но беше най-прекрасното нещо в живота ми. Трудно ми беше и да разпределям времето си между двете си деца и новата си професия, без да ощетявам едното за сметка на другото, но щастието и радостта от пълноценно прекараното време с тях е огромно. Трудности винаги ще има, но за мен те са стимул за развитие, а не пречка.

Нищо не ме спира да съм аз, да правя това, което искам. Дори се улесних, когато реших, че искам да развивам мой личен проект. Музикалните занимания за бебета и деца "Бебешка музика" са съчетание на всички мои умения и компетентности, трупани от ранно детство.

Моите родители са професионални музиканти, а техните родители също. И ето как на 4 години започнах да свиря на цигулка, на 6 продължих с пиано и така до 7 клас. Въпреки че не влязох в музикалното училище, часовете на пианото се превърнаха в часове на учене и четене, което много ми харесваше.

Избрах професията на ПР, защото видях в нея себе си - динамична, модерна, пълна с възможности и предизвикателства. Когато 8 години по-късно професията ме отведе в БГ Радио, музиката се върна обратно в живота ми. Така открих, че в развиващите музикални занимания за бебета и деца "Бебешка музика" мога да имам пълна свобода да реализирам връзката между музика - родители - деца.

Ако можех да живея в песни, щяха да са предимно български като "Детство мое - прекрасно и вълшебно", "Хора и улици, град като град...",  "Огън от любов, най-щастливият пожар". Имам специално отношение към класическата музика - Моцарт, особено клавирните му сонати, Бах, Бетовен, Шопен, Вивалди, Хайдн. Затова и направихме проекта "Концерти на възглавници" с пианистката Венета Нейнска, класически концерти за родители и деца.

Стават грешки от престараване или надценяване. Но грешките са и добри учители.

Приказката, която препрочитам, е "Малкият принц", защото ми припомня, че "Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите". В днешния консуматорски, постмодерен забързан свят ни остава все по-малко време да виждаме и ценим важните неща, малките неща, които ни носят радост и щастие. А това може да е дори една песен.

Кухнята ми ухае на палачинки и домашно прясно мляко. Старая се да има винаги нещо топло и вкусно за хапване, обичам да пробвам нови неща извън традиционната българска кухня. А на пица "Маргарита" съм суперспец, защото в нашата къща петък е "пицов ден".

Това означава, че аз меся тесто, а заедно с децата организираме малка манифактура, за да произведем четири първокласни 30-сантиметрови класически пици за вечеря. Вече всички приятели и роднини са опитвали нашата рецепта и са единодушни, че сме готови да ни наемат в италиански ресторант.

Най-доброто огледало е това, което виждам в очите на децата си и на любимия човек. Тези очи няма да ме излъжат или подведат. Те ще ми казват винаги истината, дори да не ми харесва. Но и любовта, която виждам в тях, е достатъчна, за да ме изстреля до звездите и да ме направи най-щастливия човек.

Когато обичам и съм обичана, съм сто процента аз!

 

Най-четените