Смей се и целият свят ще се смее с теб, плачи и... | webcafe.bg
Webcafe

Смей се и целият свят ще се смее с теб, плачи и...

webcafeLifecafe, Psychology today
06.07.2015, 18:59 (обновена 09.07.2015, 07:32)

1 от 7 снимки Назад Напред

лейди ди

Всичко, което трябва да знаем за усмивката. И още малко...

На снимката: Лейди Ди, чиято усмивка британски учени и днес изследват с маниакална задълбоченост

Спомнете си загадъчната усмивка на Мона Лиза, въздържаната усмивка на Лейди Ди и очарователната усмивка на Джулия Робъртс. Какво можем да научим от техните изражения? На какво може да ни научи психологическото знание за усмивката?

И съществува ли изобщо дисциплина (а би трябвало да съществува), наречена "психология на усмивката"?

Усмивката може да бъде истинска и фашива.

Това го знае всеки, защото истинската, експресивна и спонтанна усмивка може да бъде различена по това, че мускулите на устата се разтеглят. Тя се изразява както върху скулите, така и в гънките на очите.

Истинският смях пък учестява дишането и намалява кръвното налягане, регулира сърдечния ритъм.

Съществува също така иронична, нещастна усмивка, която не е много стабилна и която показва, че знаем какви са превратностите на живота...

Възпитаната усмивка пък често наподобява гримаса и е по-скоро израз на притеснение, отколкото на щастие.

Изненадващо е да се установи още, че смеещото се лице не се отличава физически особено много от физиономията, която правим, когато сме облени в сълзи.

Има хора - и те са повече жени, отколкото мъже - които плачат от радост. Или както се казва: "Да плачеш от щастие". Знаем и, че хората понякога се смеят в отговор на шок или когато са притеснени.

Понякога, дори на погребение, се случва някой да избухне в горчив смях, който много наподобява хлипане.

Плачът, толкова сходен с човешкия смях, може да бъде и съпътстващ и да изразява също така признаци на огромна радост, на облекчение след шок или след изживяна тъга.

А знаете ли, че началните стъпки на "познанието относно смеха" дължим на Чарлз Дарвин?

Той пръв отбелязва, че причината, следствието и изразяването на смях са универсални за всички раси и култури, докато много други невербални знаци - жестове и докосване - се различават в различните култури. Което значи, че съответно може би са заучени.

Известно е, че бебетата, дори да са родени слепи, могат да се смеят.

Започваме да се усмихваме още на пет седмици: малкото изключително бързо научава, че плачът привлича вниманието, но усмивката го задържа.

Дарвин също така отбелязва, че кратката усмивка и дълбокият смях често се случват заедно и съответно използват общи органи.

Щастието, решава той, явно има нещо общо със забавлението.

Но днес знаем за усмивката, че е спорно доколко тя демонстрира изключително и единствено щастие. Тя по-скоро ни служи да се свързваме с другите, да комуникираме с тях.

Ние сме "програмирани" още в утробата да разчитаме на останлите чрез нея. Затова е и ясно, че хората, които не могат да се усмихват - поради лицева парализа, например - срещат огромни трудности в социалните отношения.

Въпреки че е универсална за хората по цял свят, може би все пак има известни културни различия, що се отнася до проявлението на усмивката. Разликите са основно в културния етикет на различните общества и са предмино около това кога, дали и как е уместно да се усмихваме.

Например, има изследвания, които показват, че в Америка хората се усмихват повече на юг, отколко на север.

Много от азиатците пък покриват устата си с ръка, когато се смеят.

А сега повсеместно се казва "зеле", когато те снимат, защото се приема, че кажеш ли думата, ще ти стане смешно - а усмивката е предпочитана за снимка - особено в доминиращата днес по света западна култура.

Знаем също така, че средно жените се усмихват повече от мъжете.

Още на двумесечна възраст се наблюдава сред бебетата, че момиченцата се усмихват повече от момченцата. Мъжете, които имат власт, пък се усмихват по-малко от онези, които нямат тази привилегия.

Не само това. Усмивката се свързва също така и с количеството тестостерон в тялото.

Предполага се, че англичаните се усмихват по-малко в сравнение с други народности, защото имат културен стереотип, който включва това да не изглеждаш прекалено емоционален.

Забелязано е още и че англичаните много повече от други народности крият зъбите си, когато се усмихват и по-скоро издърпват ъдълчетата на устата си настрани, отколкото нагоре. Едно от обясненията отново е културно - през по-голямата част от историята, "полу-усмивката" се е смятала за по-атрактивна в Англия.

Усмивката е свързана тясно и с онова, което в психологията е познато като "огледално копиране" на човека срещу нас.

Това означава, че ние автоматично копираме лицевите изражения на останалите. Това е абсолютно реципрочно и в социални групи може да бъде заразно - за добро и за лошо.

Хората отговарят емоционално и ценят силно онези, които се усмихват по-често, по-различно и по-позитивно от онези, които не го правят.

Или както казва поговорката "Смей се и целият свят ще се смее с теб, плачи и ще плачеш сам".

Това е като "затворен кръг" за онези, които се усмихват и за тези, които не се. Да не говорим колко важна е усмивката за хората в продажбите, хотелиерските услуги и когато става дума за търговски отношения.

Освен това човекът, който пръв се усмихне, увеличава шанса на останалите да го направят, което засилва доверието и харесването, както и желанието за взаимопомощ.

Усмивката е онази, която крепи хората заедно.

Има доказателства, че усмивките имат положителни хормонални и психологически последствия, които ни карат да се чувстваме по-добре и да искаме да се усмихваме даже повече. Усмивката лекува и помага.

Всички изследователи на езика на тялото се опитват да направят от години наред да направят пълен списък с видовете усмивки, които човек може да забележи.

Зоолозите са наблюдавали два вида усмивка при шимпанзетата: едната е подчинителна усмивка (устните прибвани, зъбите показани), другата е игрова усмивка - долната челюст отпусната и ъгълчетата на устата изтеглени нагоре. Подчинителното изражение при маймуните е предназначено да успокоява ситуацията.

Усмивката при хората може да изразява много повече неща. Включително и доминация.

Ако сравнявате хора от две различни социални класи, ще забележите, че хората от доминиращата класа (повече богатство, пари, власт) се усмихват повече и по-силно в "приятелска среда" и по-малко, практически незабележимо в "неприятелски" ситуации. Това не важи в тази степен за хората с по-малко социални привилегии.

Психолозите различават много видове усмивки, освен вече споменатите истински и фалшиви усмивки.

И все пак този аспект в общуването е най-важен, защото фалишивите усмивки се използват с различни цели, често за да изимитират наслада, да прикрият скука, служат за социализиране или издават съгласие.

Можете да разпознаете фалшивите усмивки много лесно по 4 неща.

1. Продължителност. Фалшивите усмивки траят по-дълго;

2. Синхрон с очите и устата. Фалшивите усмивки задействат по-бързо очите и устата и още по-бързо тази координация се разваля;

3. Място на лицето. Фалшивите усмивки са напълно "доброволни" и осмислени и включват предимно долната част на лицето, докато неволните усмивки включват както долната част, така и очите и веждите;

4. Симетрия. Ако усмивката се появява предимно от едната страна на лицето (обикновено дясната), то тя е по-скоро е фалшива.

Други видове усмивки

Писателката Джуди Джеймс е идентифицирала цели 14 различни вида усмивки, някои от които са много добре познати: асиметричната, перфектната, подтисната, агресивната, всезнаещата...

Пол Екман - световноизвестен психолог, професор в Калифорнийския университет, виден специалист в областта на психологията на емоциите, изучава лицевите мускули и психологическите мотиви, за да разбере природата на усмивката.

Екман е направил полезен списък с видове усмивки:

Усмивка, която показва всички позитивни чувства - забавление, задоволство и удовлетворение;

Усмивка на страх или презрение - това не е истинска усмивка, защото покрива негативни емоции чрез усмивка;

Мазна усмивка - усмивка, чрез която хората се опитват да прикрият позитивните си емоции;

Нещастна усмивка - издава стоицизъм и решение да се преодолеят негативните емоции;

Флиртуваща усмивка - тя е донякъде срамежлива и се опитва да не е насочена точно към обекта на интерес;

Усмивката на Чаплин - високомерна, донякъде крива усмивка, която предизвиква усмивка;

Екман също така отбелязва, че има преднамерени, но не напълно фалшиви усмивки, които издават определени послания:

Усмивка-уговорка - която се опитва да "залови" събеседника и да го принуди да отговори с усмивка;

Съучастническа усмива - показва, че всичко ще бъде прието без протест;

Сътрудническа усмивка - възпитана, приятелска усмивка, която показва договор, разбирателство и потвърждение;

Разбираща и изслушваща усмивка - тя изразява, че всичко чуто, ще бъде прието и дава кураж да се продължи разказа.

В брилянтен анализ на усмивката на един единствен човек - принцеса Даяна - Петер Колет от Оксфорд идентифицира шест различни усмивки в нейното поведение, сред които са усмивка с разширяване на очите (предизвиква чувство за протекция и защита у другите хора), усмивка "Спенсър" (автентична, прочувствена, истинска); срамежлива усмивка (издава неудобство и смущение) и подтисната усмивка (която включва навеждане на главата, така че очите показват нежност...)

Политиците, киноартистите и хората от медиите се упражняват в усмихване.

Така правят и професионалистите в областта на услугите или бизнеса. Действително и без да сме лица от екрана, има неща, които можем да заучим: отварянето на устата, докато се смеем, например, което много лесно имитира сърдечен, гърлен смях.

Много знаменитости също така научават да се усмихват по начин, който няма нищо общо с онова, което казват: вярвате или не, това е много полезно знание, ако искаме да оставим много добро впечатление у останалите.

Престъпниците също знаят някои неща за усмивката.

Полицейските доклади издават, че много често хората, които са обвинени в сериозни, а и не толкова сериозни престъпления често се усмихват повече, когато са невинни, отколкото онези, които са виновни.

Да се научиш да се усмихваш може и да е естествена част от работата ти, ако си актьор, но и да не си, е сравнително лесно да се опитваш да се усмихваш по-често.

Така или иначе наградите, които смеха може да донесе, са доста: хората са по-отворени към теб, реагират позитивно на поведението ти, а и ти самият се чувстваш по-добре.

В един момент, ако усмивката ти стане навик - нищо чудно да започнеш да се чувстваш толкова добре вътрешно, че тя да започне да идва спонтанно и естествено.

Тогава няма да има нужда от фалшиви усмивки.

Сега вече знаете доста от известното на науката дотук за усмихвката.

Oще: емоции  отношения  плач  психология  психология на емоциите  смях  социална психология  усмивка  усмихване 


Още от Тялото

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.