Тестът, който спаси живота на Бен Стилър | webcafe.bg
Webcafe

Тестът, който спаси живота на Бен Стилър

Lifecafe, Бен Стилър, Medium 04.10.2016, 22:17 (обновена 12.10.2016, 16:15)
бен стилър

Снимка: © Getty Images

Актьорът публикува откровено есе за борбата си с рака

Актьорът Бен Стилър призна за пръв път, че е претърпял лечение от рак на простатата през 2014 г., като заяви, че се надява откритостта му по отношение на тежката болест да привлече повече внимание върху симптомите.

В момента Стилър е в ремисия, но продължава да ходи на редовни профилактични прегледи.

Едновременно с интервюто, в което разкри битката си с рака, Бен Стилър публикува и есе в платформата Medium, в която разказва както за шока от диагнозата, така и за късмета да попадне в ръцете на правилните специалисти в точния момент.

Публикуваме статията му с незначителни съкращения:

 

"Ами, да, рак е".

Урологът ми дори не си пое въздух, когато рязко смени темата от неудобството да прибере дъщеря си от училище тази сутрин, за да ми сервира диагнозата "рак".

Две седмици по-рано дори не познавах уролога си.

"Да", каза той някак по-смутено, гледайки резултатите. "Аз самият се изненадах".

Докато лекарят ми говореше за клетъчни ядра и сборове по Глисън, шансове за оцеляване, неспособност за задържане на урина и риск от импотентност, гласът му буквално заглъхна - точно както по филмите или сериалите в момента, в който главният герой разбира, че има рак...

Класическа сцена с Уолтър Уайт от Breaking Bad. Само че се случваше с мен и никой не ме снимаше.

Бях диагностициран с рак на простатата в петък, 13-ти юни 2014 г. На 17 септември същата година получих резултати от изследвания, които показваха, че вече съм чист от раковите клетки.

Онези три месеца бяха една ненормална въртележка - която се случва на близо 180 000 мъже на година в Америка.

Веднага след като разбрах за болестта и докато все още се опитвах да проумея ключовите думи, кънтящи глухо в главата ми ("оцеляване-не-не...", "задържане на урина-на-на"), незабавно седнах и гугълнах "мъже, излекувани от рак на простатата".

Нямах никаква представа какво да правя и имах нужда от доказателство, че това не е краят на света.

Държавният секретар Джон Кери... Шефът на Мейджър лигата Джо Тори... отлично, и двамата все още се държат мъжки. Манди Патинкин (Homeland)... Робърт де Ниро. И те са живи. ОК, чудесно.

След като се почувствах относително оптимистично-настроен, разбира се, трябваше да проверя нещо по-мрачно и набъзо добавих "... умрели от..." на мястото на "... излекувани от...".

Когато научих повече подробности за болестта си (а един от ключовите уроци е да не търсиш в Google "хора, умрели от рак на простатата" незабавно след диагностициране), успях да проумея факта, че съм извадил изключително голям късмет.

Късметът ми се състоеше в това, че ракът беше засечен достатъчно рано, за да може да се излекува.

А и защото моят лекар по вътрешни болести ме подложи на тест, който не беше длъжен да ми прави.

Измерването на простатно-специфичния антиген (PSA) ми спаси живота. Буквално. Затова днес пиша този текст.

През последните няколко години има много спекулации по отношение на PSA-скрининга. Пишат се статии и коментари по въпроса доколко е безопасен, правят се научни изследвания, които могат да се интерпретират по най-различни начини, водят се дебати дали изобщо мъжете трябва да се подлагат на този тест.

Аз нямам намерения да го защитавам от научна гледна точка - просто споделям личния си опит. За мен изводът е ясен: имах щастието да ме лекува доктор, който ми направи "базов" PSА-тест, когато бях на около 46 години.

В семейството ми няма други случаи на мъже, болни от рак на простатата, и не попадам във високорисковата група, защото нямам африкански или скандинавски корени. Нямах никакви симптоми.

Обаче имах внимателен лекар - благодарение на когото днес съм жив и здрав. Човекът реши, че вече доближавам възрастта, при която трябва да започна да изследвам нивата на PSA, и поговори с мен.

Ако той беше решил да изчака да навърша 50 години (както препоръчва Американското онкологично дружество), нямаше да разбера, че в мен расте тумор. Ако той беше последвал препоръките на Американската служба за превенция, изобщо нямаше да ме изследва. Така вероятно нямаше да осъзная, че имам рак, докато не стане твърде късно за успешно лечение.

Само че в моя случай, моят лекар Бърнард Кругър наблюдаваше повишението на нивата на PSA в организма ми в продължение на повече от 1,5 г., като ми правеше тестове на всеки шест месеца.

След като показателите продължиха да растат, ме изпрати на преглед при уролог, който ме подложи на леко неприятно "ректално туширане" в кабинета си. Всичко свърши за 10 секунди.

След това изследване, урологът предложи да ми направят ядрено-магнитен резонанс, за да види какво се случва с простатата ми.

Става дума за неинвазивна процедура, подобна на тази, при която спортистите се преглеждат за скъсани коленни връзки. Шумна, но безболезнена. Едва когато видя резултатите от ЯМР, лекарят поиска да ми направи биопсия, която вече не беше чак толкова приятна.

За разлика от ядрено-магнитния резонанс, биопсията е възможно най-инвазивната процедура: докато забиваха дълги игли в чувствителните ми места, се наслушах на бъбрене за децата и училищата.

И тогава биопсията се оказа положителна. Разбира се, "положителното" при медицинските изследвания обикновено не е никак положително.

Имах сбор по Глисън от 7 (3+4), което се счита за "средно агресивен рак".

Препоръчаха ми операция. Към онзи момент реших да потърся още няколко различни мнения. Всички лекари, с които разговарях, стигнаха до извода, че туморът трябва да бъде изваден.

В крайна сметка, попаднах на прекрасен хирург на име Едуард Шефър, на когото се доверих. Той извърши робот-асистираната лапароскопска радикална простатектомия. Благодарение на огромния си опит и малко помощ от една по-висша сила, успя да махне всички ракови клетки.

Докато пиша този текст, вече от две години нямам разсейки и се чувствам изключително блаогдарен.

Добре тогава. А какъв е проблемът с този PSA-тест и на какво се дължат споровете? Става дума за прост безболезнен кръвен тест. Не е опасен по никакъв начин, сам по себе си. Ако стойността на простатно-специфичния антиген в кръвта е повишена или се увеличава рязко с времето, може да е признак за наличието на рак на простатата. Със сигурност не е безгрешен.

Критиките против теста са свързани с това, че според интерпретацията на данните лекарите могат да подложат пациентите си на допълнителни процедури като ЯМР и биопсия, дори да нямат нужда от тях.

Специалистите могат да попаднат на по-слабо рискови ракови образувания, които не са животозастрашаващи, особено при по-възрастните пациенти. В някои случаи мъжете с тази диагноза се подлагат на "убийствено" лечение като лъчетерапия или операция, които водят до странични ефекти като импотентност или загуба на контрол върху отделителната система.

Естествено, това не е добре, но всичко е в преценката на лекаря.

Ако го нямаше този PSA-тест и скрининг-процедурата, лекарите нямаше да имат шанс да засекат асимптоматични случаи като моя, преди ракът да се е разпространил и метастазите да са обхванали цялото тяло до степен, която не търпи лечение.

А какво да кажем за мъжете, при които има най-висок риск от заболяване? Или мъжете, при които има семейна история на заболяването? И тях ли не бива да ги изследваме?

Има все повече доказателства, че препоръките за избягване на PSA-тестовете са довели до увеличение на броя на случаите, при които ракът на простатата е засечен прекалено късно, поради което пациентът не преживява болестта.

Мисля, че мъжете над 40 години трябва да могат да обсъдят този тест с личния си лекар и да се информират, така че да могат да се изследват. Когато пациентът е информиран, може да взема отговорни решения за бъдещата си терапия.

Благодаря на Бога, че имах лекар, който ме запозна с тези варианти. След като реших да си направя теста, той ме насочи към специалисти, работещи в най-добрите центрове в тази област, за да определят следващите стъпки от лечението.

Проблемът е сложен и непрекъснато се развива. Но в този несъвършен свят най-добрият начин да се справиш с най-податливия на лечение, но и смъртоносен рак, е да го пресечеш на ранен етап.

Oще: psa  psa тест  бен стилър  онкологично заболяване  операция при рак на простатата  преглед за рак на простатата  простатно-специфичен антиген  рак  рак на простатата  тест 


Още от Тялото

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 05.10.201617:24

Неверояно химизираната, денатурирана и преработена храна в САЩ причини епидемия от рак, борцита против тютюнопушенето станаха смешни, когато се оказа че въпреки че американците намаляват пушенето, ракът на белия дроб се увеличава... за това са и толкова дебели американците, който няма пари за личен треньор и липосукция изглежда като свиня.

За рака на простата - а Бен стилър го е развил преди да навърши 50 г. - са виновни химикали използвани масово и с естрогенно действие - бисфеноли, фталати, както и естрогените в соята, също масово налагана за "храна". Когато се говори за вредата от химията и ГМО повечето се подсмихват, или са безразлични към опита на Америка да наложи и в Европа тези отрови, например чрез договора за заблуда наричан "търговско споразумение"...

Стадо! Особено в България, а не са прочели че този договор предвижда дори отмяна на правото на 8 часов работен ден и на синдикална защита.
   

оценка

+0 -0