Извинението „Изпълнявах заповед“ | webcafe.bg
Webcafe

Извинението „Изпълнявах заповед“

Lifecafe, по BBC 20.02.2016, 19:23 (обновена 23.02.2016, 11:22)
полиция, полицаи, арест, насилие, полицейско насилие

Снимка: © Getty Images

Трябва да държим още по-отговорни хората, които дават заповеди. Защото изпълняващите тези заповеди може и да не се чувстват толкова отговорни, колкото бихте искали.

Невропсихолозите стигнаха до нови констатации по въпроса защо хората са изненадващо склонни да причиняват болка на другите, ако им бъде наредено да го правят. За първи път този феномен е демонстриран от психолога Стенли Милграм през 60-те години на миналия век.

В новото изследване участниците, разделени на двойки, са получавали заплащане срещу това да причинят болка на другите с леки електрошокове. Изводът е, че при получена заповед да пуснат тока, участниците са се оказали по-бавни, в сравнение с това да вземат сами решенията.

Изследователите смятат този интервал за индикация доколко отговорни се чувстваме за нашите действия.

Когато примерно включваме лампата, знаем, че ние решаваме какво се случва - и обикновено възприемаме случващото се за незабавно, дори и да има някакво закъснение.

Обратно, новите наблюдения показват, че ако изпълняваме заповеди, то нашето възприятие се отсрочва и усещането ни за "активно действие" се намалява.

"Повечето предишни експерименти са базирани само на задаване на въпрос на хората дали се чувстват отговорни; това е донякъде сложно, защото хората са склонни да отговарят това, което смятат, че би трябвало да отговорят", казва Патрик Хагард, старши автор на изследването, публикувано в изданието Current Biology.

Той и неговите колеги са искали да проверят дали получаването на заповеди води до реална, измерима промяна в начина, по който хората възприемат собствените си действия.

Каква е психологическата основа, ако има такава, за твърденията на нацистите на Нюрнбергския процес, че те не носят отговорност, защото са изпълнявали заповеди?

Именно заради Нюрнберг експериментите на Милграм стават толкова популярни. Доброволците послушно увеличават шоковете, които нанасят на "ученик" в съседна стая - всъщност актьор - който чуват да протестира и който очевидно се намира в сериозен стрес.

Тези констатации са възприети като силна илюстрация за склонността ни да се дистанцираме от избора си, ако някой друг - в този случай, командващ човек с бяла престилка - дава заповедите.

Този експеримент е фундаментална част от курсовете по психология по цял свят и е тема на наскоро заснет филм.

"Интересът на Милграм всъщност е най-вече към това дали хората ще изпълняват инструкциите или не. То всъщност не се е концентрирал върху това какво е усещането, когато хората изпълняват инструкции," казва проф. Хагарт от лондонския Юнивърсити Колидж.

Ефектът върху мозъка

В основния експеримент на Хагард доброволците могат да изберат да нанесат на своя партньор в експеримента "болезнен, но поносим" електрически шок - или да не го сторят - като натиснат един от два поставени пред тях бутона.

Всеки шок добавя 5 пенса към сумата, която те получават за участието си, и двойките се редуват, така че и двамата доброволци да знаят точно какво е усещането от електрошоковете.

"Натискането на който и да е от бутоните води до издаване на звук - и задачата на участниците е била да кажат - в милисекунди - колко дълъг според тях е бил интервалът между натискането на бутона и звука," обяснява Хагард.

Този интервал реално е варирал на случаен принцип между 200, 500 и 800 милисекунди.

Също така, учен е присъствал в помещението и за половината от експериментите категорично е заявявал на участниците кой бутон да натиснат.

"Интересното в резултатите е, че хората възприемат интервала между действието и звука като по-дълъг, ако условията са включвали принудителна инструкция, отколкото ако те сами са решавали как да постъпят," коментира Хагард.

"Заставянето води до субективно възприятие за дистанциране. Инструкциите наистина променят начина, по който възприемаме това, което правим."

Екипът също така е регистрирал мозъчната активност по време на някои от експериментите, използвайки електроди върху скалпа (електроенцефалограма).

Тези измервания са разкрили леки разлики между начина, по който участникът реагира на звука, в зависимост от това дали е получил заповед да направи нещо или не.

"Приемаме това като потвърждение, че принудата има изненадващо силен ефект върху мозъка, ограничавайки степента, до която мозъкът осмисля последиците от действията ни," казва Хагард.

Решението на обществото

Д-р Моли Крокет е социален невропсихолог в Оксфордския университет. Тя казва, че новите констатации са интересни, особено защото предишните изследвания на принудата като цяло са разчитали на това хората сами да заявяват как се чувстват и дали изпитват отговорност за случилото се.

"Можете да си представите, че ако някой желае хората да го приемат за по-добър човек, ще каже: Да, определено не се чувствах отговорен, когато някой ме накара да направя лошо нещо. Но скритите показатели, които хората надали могат да манипулират, показват ясно намалено активно действие, което е много интересно", изтъква Крокет.

Запитан за ефекта от неговите наблюдения, Хагард казва, че няма причини да се приема за по-убедителна така наречената "Нюрнбергска защита".

"Винаги трябва да бъдем скептични към този тип защита - ако някой казва: аз само изпълнявах заповеди. Много често хората имат допълнителен мотив да кажат това - те вярват, че могат да избегнат по този начин наказанието", обяснява експертът.

"Второ, само защото някой не се чувства отговорен, не означава, че не носи отговорност за действията си. Обществото може все пак да избере да държи сметка за постъпките му", допълва той.

Според него резултатите подчертават властта - и отговорността - на тези, които дават заповедите.

"Мисля, че трябва да държим още по-отговорни хората, които дават заповеди. Защото изпълняващите тези заповеди може и да не се чувстват толкова отговорни, колкото бихте искали."

Oще: домашно насилие  изпълнение на заповеди  насилие  насилници  принуда към насилие  психология  садизъм  употреба на сила 


Още от Тялото

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

5 Крив Макарон | 22.02.201614:12

Този ефект с извинението "просто изпълнявах заповеди" в днешно време може да го чуете много често от някой частен съдебен изпълнител, който обирайки ви да ви каже: "действам според закона".
По принцип липсата на състрадание се води като диссоциално разстройство или социопатия. Юристите често са явяват носители на подобно разстройство, и по тази причина трябва да сме особено бдителни при приемането на различни закони... Опасността от действията на юристите е приблизително същата като тази от нацистите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

4 pixie | 21.02.201613:51

Jens, понякога е просто оправдание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

3 TheRock | 21.02.201613:50

НЕ е точно така!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.12.2015, 19:55

2 jens xp | 21.02.201613:29

Дрън, дрън, ярини! Не изпълняваш заповед - затвор! Не изпълняваш заповед във военно време - разстрел. Май няма много място за празни "дървено-философски" разсъждения!?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

1 TheRock | 21.02.201612:07

Нацистите и техните идеологически братовчеди-комунистите и в частност българските такива, точна така се оправдаваха.
Даже един има наглостта да каже, че такова "било времето", а братът на Ирина Бокова - кандидат за ООН, най-цинично заяви че вината я поемал с мезета!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани