Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ева Бираджиева

Разликата между Рая и Ада е в споделянето Снимка: Стоян Георгиев
Разликата между Рая и Ада е в споделянето

Март е месец на промените.

Свързваме го с много неща - пробуждане за нови емоции, променливост във времето, в женските настроения...

Вдъхновени от месеца, а и от противоречивия женски празник 8-ми март, от Webcafe решихме да свържем март с осем жени.

Всяка от тях е от различно поколение, с различна професия, житейски опит и възгледи.

През този месец ще представим 8 жени, които със своята харизма, енергия и оптимизъм ни впечатлиха за нашата инициатива.

Наши гости досега бяха Яна Петкова, Любов Костова, Тея Дия, Мая Манчева, Елица Ткачова, Веселина Попова. Днес е Ева Бираджиева.

1. Ако хубавите неща са трудни, трудните пак са хубави, защото те принуждават да се развиваш. Не трудно, а е тъжно , когато се изправяш сам пред трудностите. Да си сам в изпитания не е лесно. Нито пък хубаво.

Сещам се за една стара мъдрост: "Споделена радост - двойна радост, споделена мъка - половин мъка". Разликата между Рая и Ада е в споделянето.

2. Нищо не ме спира да работя усилено за реализирането на проекти, които вярвам, че ще донесат полза на децата в бъдеще и ще направят настоящето им по-добро.

Честно, не съм толкова упорита и ентусиазирана, когато става въпрос за проблемите на хората от третата възраст.

3. Ако можех да живея в песни, светът е Chambao. И повечко фадо, когато ми е тъжно.

4. Стават грешки от... Първо се запитах какво е грешка. Грешката е факт, който не отговаря на нашите очаквания. Мечтателите обаче сме осъдени на много грешки, защото очакваме много от себе си и света.

Все още съжалявам, когато очакванията ми се разминават с резултата, но отказвам да ги приема за грешки, а само за изненадващи резултати.

5. Приказката, която препрочитам, не е само една. Обожавам приказките! Когато започват с "Имало едно време...", винаги ги променям с "Миналата година..." или "Преди една седмица..." и така аз и децата се чустваме част от историята.

Винаги си запазвам правото на "И заживели щастливо до края на..." Тук децата казват докога. Възрастните можем много да научим от детската представа за време. На повечето деца не им е достатъчно щастие до края на света.

Приказки като "Малката кибритопродавачка", които отказвам само да чета. Организирахме се и родителите, и децата от училището помагат на Проект "Шарената къща" за деца и майки, попаднали в безизходна ситуация.

6. Кухнята ми ухае... на експеримент. Влязох в кухнята със затворени очи, за да усетя по-ясно аромата.

7. Най-доброто огледало е ... съботното. Когато се събудя в събота, измия се и се усмихна. Излъсквам кухнята и я умирисвам на кафе и препечени филии с кашкавал и шарена сол.

После се промъквам в съседната стая, за да проверя дали децата и този път ще ми разрешат да ги "погризкам". Най- доброто огледало е вътре в нас- ние сами избираме как да отразяваме света.

8. Когато обичам... Аз съм лоша в любовта. Винаги казвам истината, а любимите ми невинаги имат нужда от нея. Все още се усъвършенствам в изкуството "майсторско шлифоване на истина", за да е удобна за приемане.

Имам кураж да съм честна дори със себе си.

 

Най-четените