Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Достатъчно е да повярвате, че сте болни

За да умрете, понякога е достатъчно да повярвате, че сте болни
Снимка: Getty Images
За да умрете, понякога е достатъчно да повярвате, че сте болни

Отдавна знаем, че очакването да се разболееш е толкова опасно, колкото и вирусите. По същия начин, по който вуду шаманите вредят на жертвите си чрез сугестия, това някой, да се убеди, че е болен, често води до реални симптоми на заболяване. Повръщане, замайване, главоболие и дори смърт могат да бъдат предизвикани само от вярата в болестта. Това се нарича "носебо ефект" - обратното на плацебо.

Сега обаче става ясно колко лесно тези опасни убеждения могат да се разпространяват чрез слуховете и мълвата - със силен ефект. Това може да е причината определени семейства да са сякаш прокълнати да страдат от болести, или за това хора, живеещи до вятърни турбини, съобщават за странни случаи на замайване, безсъние и повръщане.

Ако някога сте се чувствали "болнав" след ваксинация, вярвали сте, че мобилният ви телефон ви докарва главоболие, или сте имали необяснима хранителна алергия, може да сте станали жертва на носебото.

"Носебо ефектът показва силата на мозъка," казва Димос Мицикостас от Военноморската болница в Атина, Гърция. "И не можем напълно да го обясним."

Убийствена шега

Лекарите отдавна знаят, че убежденията могат да бъдат смъртоносни - както демонстрира груба студентска шега, която завършва злополучно. Виенският лекар от XVIII век Ерих Менингер фон Лерхентал описва как студентите в неговия медицински университет се шегували с мразен от мнозина асистент. Планирайки да го стреснат, те скочили върху него, след което заявили, че ще го обезглавят. Завързали му очите, поставили главата му на гилотина и сложили мокър плат на врата му. Убеден, че е усетил докосването на стоманеното острие, горкият човек "умрял на място".

Въпреки че такива истории изобилстват, съвременните учени предимно се концентрират върху способността на мозъка да лекува, не да вреди - "плацебо ефекта". Всяко клинично изпитание понастоящем случайно дава на пациенти или реално лекарство, или плацебо под формата на инертно хапче. Пациентът не знае кое от двете взема, а дори тези, които вземат инертното вещество, демонстрират известно подобрение - заради вярата им в ефективността на лечението.

Но наравно с ползите, хората, вземащи плацебо, често съобщават за странни странични ефекти - призляване, главоболия или болка - които не може да се дължат на инертна таблетка. Проблемът е, че хората при клинични изпитания получават абсолютно същите симптоми, независимо дали вземат реалното лекарство или плацебо - и по някакъв начин очакването за симптоми води до физически прояви у някои вземащи плацебо. "Това е постоянен феномен, но медицината никога не се е занимавала реално с него," казва Тед Капчук от медицинската школа към Харвард.

В последните 10 години, лекарите доказват, че носебо ефектът е много разпространен

Преглеждайки литературата по този въпрос, Мицикостас досега е документирал силни носебо ефекти при много лекарства за главоболие, множествена склероза и депресия. В изпитания на лекарство за паркинсон, цели 65% от участниците съобщават за негативен ефект в резултат от плацебото. "Около един от всеки 10 лекувани отпада от изпитанията заради носебо - което е доста висок процент," казва той.

Въпреки че много от страничните ефекти са донякъде субективни - като призляване или болка - носебо реакциите често се проявяват като обриви и кожни проблеми, и понякога могат да бъдат открити и при физиологични изследвания. "Невероятно е - те вземат хапчета със захар и когато измерите ензимите в черния дроб, нивата им са завишени," казва Мицикостас.

А за тези, които считат тези странични ефекти за донякъде "умишлено" пожелани или измислени, измерването на нервната активност след носебо лечение показва, че гръбначният стълб започва да реагира на завишени нива на болка, преди съзнателното мислене за нея да е възможно.

Замислете се за почти смъртоносния случай на "г-н A", за който съобщава д-р Рой Рийвс през 2007 г.

А. е страдал от депресия, при което е изпил цяла кутийка с хапчета. Съжалявайки за решението си, А. отишъл в спешното отделение и припаднал при постъпването там. Всичко изглеждало сериозно - кръвното му налягане спаднало, дишането му било учестено. Незабавно г-н А бил поставен на системи.

Изследванията на кръвта обаче не откривали и следа от лекарство в организма. Четири часа по-късно друг лекар информирал Рийвс, че въпросният пациент е участвал в плацебо групата на клинични изпитания; той е "предозирал" със захарни таблетки. След като научил това, облекчен, А скоро се възстановил.

Няма как да знаем дали носебо ефектът реално би убил А., но Фабрицио Бенедети от медицинската школа към университета в Торино счита, че това определено е възможно. Той е изследвал мозъка на пациенти, докато преминават през носебо сугестия, която изглежда задейства верига в хипоталамуса, хипофизата и надбъбречната жлеза - области, които реагират на крайни степени на опасност за тялото. Ако страхът и вярата ви са достатъчно силни, полученият коктейл от хормони би могъл да се окаже смъртоносен, казва той.

Болестни слухове

Мисълта, че лекарят ви може по недоглеждане да влоши състоянието ви, е достатъчно обезпокоителна. Но напоследък става ясно колко малко всъщност е нужно, за да се разпространи носебо ефектът. Дори само разпространяването на слухове може ефективно да настрои мозъка за болести.

Миналата година например Бенедети е предложил да заведе над 100 студенти в италианските Алпи на височина 3000 м. Няколко дни по-рано казал на само един от тях за потенциален ефект - пониженото съдържание на кислород там да предизвика мигрена. Към деня на пътешествието той установил, че слухът се е разпространил из над една четвърт от групата - и тези, които чули слуха, започнали да изпитват тежко главоболие. Нещо повече, изследване на слюнката им показало засилена реакция на понижено ниво на кислород, включително разпространение на ензими, свързани с главоболие при голяма надморска височина.

"Биохимията на мозъка се е променила в "социално заразените" лица," казва Бенедети.

С други думи, вредните убеждения, които предават болести, са заразни. "Негативните очаквания могат да бъдат предадени на приятели, съседи и прочие, и се разпространяват много бързо, предизвиквайки социален носебо ефект сред големи групи хора," казва Бенедети. Друго изследване констатира, че това да видиш как друг пациент изпитва болка, прави лечението по-болезнено - което означава, че носебото би могло да се пренася само от безшумно наблюдение. Още по-притеснително, не е задължително да съзнавате тези мисли, за да ви влияят те; носебото изглежда се задейства и от подсъзнателни реакции.

Историята е пълна с мистериозни епидемии, които може да са възникнали по този начин

Най-прочута е смъртоносната танцова треска през 1518 г. После, през 60-те години на XX в., е имало мистериозна епидемия от "майски бръмбари" в американска текстилна фабрика, която е предизвиквала замайване и повръщане, въпреки че не са били открити каквито и да е отровни насекоми, считани за причинител на епидемията. Най-шокираща е серията от мистериозни смъртни случаи сред хмонгите, пристигнали в САЩ от югоизточна Азия през 80-те години - млади мъже без дотогавашни заболявания, започнали да умират в съня си след кошмари и сънна парализа; експертите твърдят, че това е произлизало от силно вярване в културата им, че съществуват смъртоносни нощни духове.

Често страхът от нови технологии е причина за подобни състояния: в края на XIX век, ранните потребители на телефони са съобщавали за замайване и силна болка след употребата на новото устройство, а скандинавски работници през 80-те години на XX в. са получили необичайни обриви... от компютърните си монитори.

Понастоящем носебото е вероятно най-видимо при спорни болести като "синдром на вятърните турбини" (призляване и безсъние от ветрови ферми, най-разпространено в Канада) и "електро-чувствителност" - алергична реакция на сигнала на мобилни телефони и Wi-Fi. Някои страдащи от носебо дори прибягват до спане в метални "пашкули", за да избегнат постоянното пищене в ушите. И все пак десетки експерименти показват, че хората вероятно съобщават еднакви симптоми, когато са изложени на фалшив предавател, който всъщност не излъчва никакви електромагнитни вълни.

Ако изследванията на носебото ни показват нещо, то е, че не бива да подценяваме стреса на това състояние. "Нямам съмнения, че хорта наистина изпитват физически симптоми," казва Джеймс Рубин от Кингс Колидж, Лондон. Дори бивша председателка на Световната здравна организация е била засегната от подобно състояние: тя е забранила мобилните телефони в офиса си, защото е приела, че те й предизвикват силно главоболие.

Опасенията от електро-чувствителност са относително редки, но има много други начини, по които вярата в носебо би могла да влияе на вашето здраве

Вероятно може да страдате например от мистериозна непоносимост към храна. В Англия 20% от хората твърдят, че не могат да консумират определени храни - макар болнични изследвания на храносмилането им показва, че само една десета от тези хора имат реални проблеми. Носебото може да обясни защо на някои хора видимо им прилошава след инертна ваксина, и това може да обясни често обсъждани странични ефекти от противозачатъчните хапчета - от рода на депресия, главоболие и болки в гърдите - които медицинските изследвания като цяло не успяват да потвърдят. Очакването да се разболееш може да стои и зад призляването и болките в очите, предизвиквани според някои хора от 3D телевизорите.

Какво може да се направи? Изключително трудно е да се неутрализират дълготрайни убеждения, но отговорното отразяване от медиите поне би ограничило разпространението на вредни слухове. През 2013, Рубин констатира, че показването на кратко видео за електрочувствителността е достатъчно, за да предизвика симптомите му - и е потвърдено, че епидемиите на "синдром на вятърни турбини" се проявяват след съобщения на местни медии за такива случаи. С други думи, паниката около дадени заболявания предизвиква реални болестни симптоми у хората.

Ами самите лекари?

Ребека Уелс от медицинския център "Уейк Форест" в Северна Каролина изтъква, че това е сериозна дилема за съвременната медицина. Лекарите са задължени да бъдат честни за страничните ефекти на лекарствата - те трябва да получат "информирано съгласие" - но това е мъглява концепция, когато самата информация може да накара хората да се почувстват зле.

"Няма обективна истина какво предизвиква дадено лекарство," казва Уелс. В бъдеще според нея лекарите ще трябва да изградят нови процедури, за да преценят кои факти да разкриват и начина, по който те поднасят информацията. Вниманието е от решаващо значение при всеки конкретен случай - както Бенедети изтъква, заразното естество на носебото означава, че страничните ефекти при един човек може да се разпространят бързо сред много по-голяма група.

Ограмотяването също така може да спомогне за ограничаването на ефекта от носебото. Мицикостас например се опитва да обяснява на пациентите си, че трябва да бъдат предпазливи в очакванията си. "Трябва да накараме пациентите да разберат, че това е вътрешен страх, с който се налага да се борим," пояснява той.

Връзката между разума и тялото по негови думи е нещо, което не можем да си позволим да игнорираме, въпреки страхотните нови достижения на медицината. "В продължение на хилядолетия медицината е била по същността си плацебо - използвайки очаквания, шаманите са използвали волята за оздравяване," казва той. "Това само по себе си не е достатъчно, за да се преодолее болестта - но е крайно необходимо."

 

Най-четените