Ъндърграунд | webcafe.bg
Webcafe

Ъндърграунд

Румен Янев 25.09.2010, 19:13 (обновена 09.02.2011, 11:03)
стари муцуни

Днес дори и Старите муцуни са вече само избледняла снимка за спомен. А къде са младите, новите муцуни?

Не е нужно да си крайно чувствителен, за да забележиш, че когато се докосваш до истински любимите си неща, чувството ти за хумор деликатно отстъпва встрани и ти изведнъж ставаш сериозен.

За страничния наблюдател може и да изглеждаш смешно сериозен, но ти самият не забелязваш това.

Ти забелязваш само онова, което е наистина важно за теб и много го обичаш. И държиш на сериозното отношение към себе си. Защото въобще не ти е до смях.

Така се чувствам в момента и ми е трудно да се впиша  в иронично шеговития стил на сайта, който високо ценя. Стила - имам предвид. Всъщност - и сайта. Както и да е. Дано ме разбирате...

Обичам рока. Всъщност, изповядвам го. Колкото и да звучи богохулно, за мен той е повече религия от всякакви други деноминации.

А към българския рок изпитвам и нещо патерналистично, защото години наред съм вървял с него, обгрижвал съм го и съм го бранел от всякакви посегателства. С думи, естествено, защото те са единственото оръжие, което владея.

Децата с китари и рошави прически сега са в зрялата средна възраст, но аз винаги ще ги виждам млади, дръзки, честни, безкомпромисни и убийствено талантливи.

Колкото и да ми се смеят разни пенсионирани от живота мои връстници, аз съм убеден, че именно тези рошльовци накараха преди четвърт век поне една трета от българите да пожелаят да бъдат свободни.

Лошото е, че именно тази една трета отлетя от България заедно със сполетялата ни свобода. Какво се случи после знаете...

Врътките в културната история на човечеството са с двайсетгодишна цикличност. Поне в най-новата история е така.

Вгледайте се в развитието на актуалните модни тенденции и ще забележите подобна закономерност.

Затова и не се учудих, когато две десетилетия след еуфорията на Промяната ни сграбчи носталгията по Кравай и Синьото. Върнахме се към любимите хитове от 90-те и отново заговорихме за ъндърграунд.

Това, обаче, не е само модна врътка. Струва ми се, че в тази носталгия има и частица от неутолената жажда за справедливост. Има горчивина от лъжовния преход. Има и надежда за реабилитиране на истинските ценности. В морала, в културата, в политиката...

Може би ми се иска да е така. Защото, колкото и да съм уморен от живота в тази мръсна чакалня, не мога да се разделя с вярата, че онзи влак ще спре и на нашата гара. И ще отпътуваме към мечтата си. Под звуците на любимата музика. А отгоре ще ни гледат с любов Гошо, Воев, Духи, Кембъла...

Сигурен съм, че това ще се случи.

И ще стане не без помощта на рок бандите от третото поколение. Което физиологически е създадено от нас. Ако и генът ни е силен, то ще се появи.

И ще тръгне, както си му е редът, от гаражите, таваните и мазетата.

Ще направи демозаписите си и ще ги пусне в мрежата.

Някой ще се сети, че са ни нужни и други медии и ще потърси партньори за създаването им.

Полунелегалните училищни рок групи ще излязат на светло. Ще им направим истински фестивали, за да се видят колко са много.

Сега е много по-лесно от преди. Технически. И много по-трудно. Организационно.

Сега не е проблем да се запишеш на домашния си компютър. Но няма радио, което да излъчи демото ти.

Сега по-лесно можеш да си купиш китара и кубе, но е по-трудно да намериш още трима като теб за да направиш банда. Знам това от личния си опит на баща.

И затова ъндърграундът от типа на Nasekomix ме радва, но не ме обнадеждава. Ъндърграундът, който Цецо Цветанов популяризира в „Аларма пънк джаз" по програма „Христо Ботев" - също. Защото е полуофициален, маниерен и бутиков.

Чакам с нетърпение онзи ъндърграунд, който ще изрази искрения протест на децата ни срещу лъжата, в която живеем от години. Чакам тяхното „Писна ми!". Чакам техните „Цветя от началото на 10-те". Чакам тяхното „Не е лесно ...". И съм готов да посветя последните си сили на това.

Търся сподвижници за идеята да върнем рока в училище. Търся подкрепа за натиск върху всякакъв вид общински власти, инспекторати по образованието и други полуотговорни структури за създаването на музикални кабинети и репетиционни в училищните сгради.

Крайно време е да върнем музите в класните стаи. Ако трябва - и под охрана. Защото не го ли направим, ще се окаже, че сме създали собствените си палачи.

Простете сериозния ми тон. Това е защото обичам децата си. Обичам рока. Почитам личната свобода и човешкото достойнство. И напоследък никак не ми е до смях.

Търся хора, готови да помогнат и да работим заедно. Има ли кой?

Oще: българският рок  ъндърграунд 


Още от Врява

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

6 Оня Дето Го Трият | 27.09.201019:58

Аз пък искам поп-фолка да бъде задължително застъпен в учебната програма!
Това е единствения начин да умре от самосебе си поради липса на интерес вече... Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.08.2010, 15:16

5 emo13 | 27.09.201016:34

Както винаги си болезнено прав Румене. Но и аз не съм съгласен много с "натиска". Да не забравяме култувата реплика за "маймунските танци" и "валса" и какво е било отношението на партията майка към рока.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2010, 14:39

4 MadHamish | 27.09.201014:58

С едни приятели също милеем за идеята, за чистия рокенрол, за ъндърграунда, където в повечето случаи е истински ценната музика. И ние се борим за него с думи. Ето тук:
http://www.rawknroll.net/
Иначе хубава статия. Твърде мрачна, но и не невярна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2010, 12:27

3 Румен Янев | 27.09.201012:54

Тъй де, тъй де Много щастлив Нека сами! Затова и настоявам за малко музикално оборудване в кабинетите по музика, така че талантливите и мераклиите да могат да посвирват, без да се налага да си купуват всичко сами. И да плащат почасов наем за някоя от репетиционните в София. Искам просто да улесним децата по пътя към изкуствата. Някой да се сети, че училището не е само учебни часове и предмети, а и култура, възпитание, общуване, изкуства ... Под строй рокенрол не се прави. За рока човек трябва да има право на свободен избор.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

2 strawsPulledAtRandom | 27.09.201009:54

Г-н Янев, споделям вкусовете ви ДА! , но идеята за натиск върху избора на по-младите ми се струва малко деликатна... насила хубост не става. Хубаво е да се възпитава усета за изкуство (особено пък днес), но трябва да се внимава с часовете по музика. Точно това, което се опитва обществото да "натрапи" на подрастващите, те няма да го харесват. Иначе какви рокаджии и бунтари ще бъдат? Точно по този начин ще се премахне оролът на "ъндърграунд" от музиката, няма значение дали говорим за рок, дори джаз, класика или нещо друго голямо.
Трябва бъдещите поколения сами да узреят за избора си... просто трябва да им се отварят съвсем деликатно очите за това, което НЕ Е стойностно, нека се научат да разпознават фалшивото и кухото, а после сами ще си изберат от стойностното. Или още по-добре - ще създадат нещо ново.

Поздрави и ви благодаря за статията китарист на бира
http://vbox7.com/play:ab36af15
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

1 baba | 26.09.201016:38

Сериозно разбира се , как иначе може да се опише един вопъл, който всеки от нас по един или друг повод искаме да изпуснем.
Прочетох текста ви и се опитах да си изградя образ на младия човек, на който се надяваме. Много трудно се оказа. Палитрата на миналите поколения не ми върши работа, нито пък музикалните им тоналности. Съгласна съм, да, ролята на родителя е да осигури възможни помагала, за да се развиват децата ни (дори и под охрана), докато могат да направят своя избор: да се разбунтуват, да се примирят или да правят по малко и от двете.

Ето какъв образ си изградих и сигурно не е съвсем точен:
Спокойно поведение, както се казва „куул” (cool). Вае едно, че пред теб се е изправил един азиатец (гледа през теб спокойно и търпеливо). Имат вид на хора, които са погълнати от нещо, за което ние нямаме и представа. А и как да имаме, като дори е невъзможно да се изброят и да се разберат от нас новите т.н. професии и поля на изява, които те имат.

Патетиката на родителите им е непонятна. Разбират съвременния свят по-добре от нас, защото се раждат в него и нашето минало не е тяхно. От раждането си са разбрали, че анонимност няма и си създават свои начини да си осигурят неприкосновеност. Езикът на който говорят помежду си е напълно непонятен за нас. Общуват с много култури, заимствуват и си създават език на който да могат да се разбират. Нямат ценности, а универсален кодекс на комуникация. Един вид комуникационен ъндъграунд.

Какво ще ни кажат или вече ни казват, но ние не чуваме и как провокират или ще провокират обществото и света? Това за мен е по-важно.

И защо ние да си мечтаем за техния рок? Ами ако нашите гени не са били достатъчно добри и силни?

Новото поколение е свикнало да се допитва и да бъде обслужвано от техниката и науката и спокойно ще си създаде нови гени, които да му вършат работа. Откровено казано, какво ли не бих дала за да ги разбера по-добре тези нови хора и да нямам напразни очаквания.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани