Изповедта на една телефонна врачка | webcafe.bg
Webcafe

Изповедта на една телефонна врачка

Lifecafe, по Арис Апостолопулос, Narratively 13.03.2016, 16:02 (обновена 18.03.2016, 11:17)
врачка

Всяка сутрин в продължение на повече от три години се събуждах със страх, че ще ме разкрият като измамница.

През главата ми минаваше един и същи сценарий: на улицата ме настига жена, хваща ме за ръката и започва да крещи, че съм лъжкиня, мошеничка и безсърдечна шарлатанка.

Всъщност има толкова много думи, с които може да се опише старата ми работа, че спокойно запълваха съзнанието ми по целия път към офиса.

Но в момента, в който седнех на бюрото си и вдигнех слушалката на телефона, всички лоши думички се изпаряваха.

Гласът ми се променяше, поведението ми се променяше, погледът ми се променяше. Усещах, че се превръщам в съвсем различен човек.

Защото всеки път когато седнех зад бюрото си, се превръщах в "Ела" - преуспялата гадателка, която предсказва бъдещето по телефона и винаги е на линия, за да помогне на клиентите си.

* * *

Родена съм в богато семейство. Прекарах детството си в имение с 10 стаи и градина със 140 кв. м. площ - мечтата на всяко хлапе.

Карах ски в Швейцария, вечерях в Париж, ходих на шопинг в Милано, а подаръкът за 17-тия ми рожден ден беше суперскъпа спортна кола. Бях нещо като неизвестна Парис Хилтън, но с мозък. Може да се каже, че бях нещо като Ники Хилтън. Започнах да уча актьорско майсторство. Очакваше ме прекрасен живот.

Само че един ден баща ми беше привикан на тежко съвещание на борда на директорите, а там бизнес-уменията му бяха засенчени от тънките схеми на партньорите му.

Сбогом на актьорското майсторство, сбогом на Швейцария, сбогом, детска невинност.

Слънчевото имение беше заменено от мрачен апартамент, щастието на родителите ми беше заменено от развод, а преуспелият ми баща беше заменен от чичко на средна възраст, който не обещаваше нищо повече от потенциал за ново начало.

Аз, Естела, скоро бях заменена от Ела.

Хората стават изобретателни, когато губят пари. Нямах нищо друго освен миналото си на богато момиче - тоест, на практика аз бях нищо. Затова се принудих да си намеря работа. И използвах театралните си способности.

* * *

Бях на 27 години, стеснителна и учтива, с мек характер, на който хората не можеха да устоят. Или поне така ми казваха. Вървях с наведена глава, казвах "Извинете", ако настъпя непознат, и почти винаги завършвах изреченията с "моля", без значение от пунктуациония знак в края им: "Бих искала този донът, моля", "Може ли един билет, моля?", "Майната ти, моля!".

Ела - алтер-егото, което си създадох, за да смажа грозното лице на бедността, нямаше нищо общо с мен. Трябваше да стана по-силна и по-уверена. Аз, която винаги съм разчитала на домашните си помощници, трябваше да й придам характер, адаптиран към новите реалности на живота ми.

Аз се превърнах в Ела. Тя стана моят личен "Мистър Хайд", който ми вдъхна кураж да продължа напред и в крайна сметка - да си стъпя на краката.

Във въображението ми Ела беше висока, силна, 38-годишна жена с огромна къдрава коса и съблазнителен блясък в очите. Тя беше всичко, което аз не бях.

Когато видях обява за служители, които "да помагат на хората да преодолеят проблемите си чрез невероятния подход на трансцеденталното", като заклет прагматик си помислих (и продължавам да го мисля), че този подход няма нищо общо с решаването на реалните житейски проблеми.

Само че благодарение на актьорските си умения разполагах с впечатляващата способност да убеждавам хората. Имах нужда от пари, тогава защо да не пробвам?

Уредих си интервю за работа.

"Гласът ти е тоооолкова подходящ за това, което търсим в момента", ми каза 50-годишната ми ботокс-шефка. Истината е, че макар Ела и аз да сме един и същи човек, гласът, който използвах за нея, е много по-дълбок и секси.

Да си призная, все още вадя нейния глас, когато искам да впечатля някого по телефона.

Никога не съм вярвала във врачки и баячки, но получих работата и влязох в играта.

В обичайния работен ден ставах в 6 ч. сутринта, закусвах, обличах си удобни дрехи и тръгвах към офиса около 8 ч. Смяната ми започваше в 9 ч., така че имах достатъчно време за освежаваща разходка до работа.

По пътя бях Естела. На работа бях Ела. Вдигах телефона си и разчитах съдбата на събеседника си, без да се налага да подреждам карти таро на бюрото.

Сега, когато се замисля, дори не съм сигурна дали изобщо в офиса имаше комплект карти.

"Аз съм Ела. Как мога да ви помогна?", винаги започвах разговора с тези думи и с дълбокия си мистериозен глас.

Помощ. Важно е да накараш събеседниците си да се почувстват така, сякаш ти си единственият човек в света, който може да им помогне.

"Мисля, че мъжът ми изневерява", обикновено чувах тази реплика от другата страна на линията.

"Дай да видя как мога да ти помогна, миличка", отговарях аз. "Ще ми трябва и малко помощ от твоя страна. Концентрирай се върху проблема, а през това време аз ще подредя картите".

В този момент обикновено минавах на следващото ниво в Candy Crush. С течение на времето се превърнах не само в добре платен професионалист, но и в тотален шампион на Candy Crush.

Когато ме наеха, получавах по $0,10 на минута, докато компанията таксуваше с по $2 всяка отчаяна минута на всеки отчаян клиент. След 6 месеца получих увеличение на надницата до $0,50 плюс бонус за всеки случай, в който успеех да задържа събеседника си на линия за повече от 60 минути.

Бях богата измамница. Притеснявах се, но на Ела не й пукаше.

През повечето време вървях по един и същ сценарий, но имаше и някои разговори, които дори Ела не можеше да понесе. Тези разговори успяваха да приспят дълбоко Ела, а в този момент Естела се пробуждаше все повече и повече.

* * *

Фиона не беше нормална. На 20-тина години се беше омъжила за богат бизнесмен и му беше родила прекрасно момченце. На 40 години вече беше свекърва.

На 50 г. вече мечтаеше да убие неродения си внук. И всичко това - защото сънувала, че детето на сина й е Антихристът. Разбира се, обади се на мен.

Клиентите на телефонните врачки обикновено си мислят, че ние можем да правим някакъв фокус, чрез който да им помогнем да постигнат целите си. Нищо подобно. Ние не можем да предсказваме бъдещето, какво остава да правим магии.

Фиона беше чула за уменията ми като медиум от най-добрата си приятелка. Още си я спомням: стеснителна жена на средна възраст, която ми звънеше всяка сутрин в понеделник, за да й кажа печелившите числа на рулетката.

Свободните ми предположения се оказаха изключително точни, затова приятелката на Фиона продължаваше да ме търси. Тя беше първият човек, който ме накара да си мисля, че може пък да не съм чак толкова фалшива гледачка.

В случай, че се чудите - да, имаше моменти, в които си вярвах, че съм надарена млада жена, която може да предсказва бъдещето. Само че към края на смяната ми това усещане винаги изчезваше.

"Аз съм Ела", казах аз в слушалката. "Как мога да Ви помогна?"

"Този разговор записва ли се?", попита Фиона. "Можете да ми кажете истината, защото така или иначе ще прочета фирмените условия на сайта ви веднага щом затворя".

"Не, не се записва. Какво мога да направя за Вас? Някакъв проблем, за който имате нужда от помощ?"

"Откакто се помня, сънищата ми са все пророчески. Всичко, което сънувам, се сбъдва в рамките на няколко месеца или дори дни. Сега сънувах, че внукът ми е Дяволът и че той ще предизвика унищожението на света веднага щом се роди. Трябва да се отървем от това създание", каза Фиона с хладнокръвен тон, така сякаш ме уведомява, че има час при зъболекаря си в петък.

Никой не ме беше научил как да се справя с клиенти-психопати, които имат намерения да елиминират наследниците си заради кофти сън. Определено не исках да си говоря с нея, но пък и не можех да остана безразлична, докато тя се готвеше да убие човек.

Това обаждане ме потресе. Докато намеря думите, с които да й отговоря, вече говореше истинското ми Аз.

"Току-що отворих картите, Фиона. Да, сънят ти е верен. Виждам картата на Дявола до тази на внука ти, но не ги виждам като един и същи човек. Внукът ти е благословен воин, който ще се пребори със злото и ще донесе мир на земята. Той ще оглави свещена армия на светлината, която ще победи тъмните сили на врага. Фиона, внучето ти е ангел".

Заклевам се, че я чух да плаче. Фиона се хвана на "пророчеството" ми и след като й дадох още малко подробности, остана да говори с мен в продължение на близо два часа.

Спасих ембриона и получих бонус за този разговор.

Фиона почина от рак в деня, в който се роди внукът й. Кръстиха го Ейнджъл ("ангел").

* * *

Беше една от онези мрачни сутрини, в които исках само да се наспя, да се обадя, че съм болна, да пропусна работа и просто да прекарам деня вкъщи, докато зяпам тъпи риалити предавания. Но не можех да си позволя да не отида на работа, Ела изпитваше глад за събеседници.

В момента, в който седнах на мястото си, телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката. Някаква жена плачеше от отсрещната страна.

"Загубих детенцето си", ревеше тя, "Загубих я, докато си играеше пред мен на детската пощадка. Моля Ви, намерете я! Мъжът ми ще ме убие!"

Усетих как ръцете ми изтръпват. Изпуснах телефона. Какво трябваше да направя сега? Нямах никаква представа. Дали не трябваше да се обадя на полицията? Дали не се е случило нещо лошо на момиченцето? Дали ще ме уволнят?

Беше ни забранено да звъним на службите, дори ако получим официална информация, че до минути започва Войната на Армагедон.

Толкова много въпроси минаваха през главата ми. В семейството ми има толкова много случаи на роднини, страдащи от панически атаки, че за нас може да се напише енциклопедия.

Загубих съзнание на мястото си, но моментът продължи само 10-15 секунди, така че никой не обърна внимание. Отново трябваше да действам бързо. Помолих я да изчака на линия, след което се обадих на 911 по мобилния си телефон.

Обясних на човека отсреща, че съм врачка и работя в телефонна централа, след което й дадох номера на уплашената майка.

"Току-що една жена се обади, за да търси детето си", казах аз, без дори да се замислям. "Тя е редовен клиент и в шока си се обади първо на мен, вместо веднага да потърси полицията. Моля Ви, обадете й се до 5 минути и я помолете да ви разкаже всички подробности, за да намерите дъщеря й".

Операторът на спешния телефон се съгласи.

Поех си дълбоко въздух и се върнах към разговора с майката. Този път говорех аз, Естела. Не Ела.

"Здравейте отново. Извинете, че ви накарах да ме чакате. Кажете, как мога да ви помогна?", я попитах с обичайния си спокоен глас.

"Загубих дъщеря си. Тя е на пет години. Моля Ви, намерете я", каза тя с отчаян тон.

"Нека да видя набързо какво ще ми кажат картите, доколкото чувам, случаят е спешен. Това ще ни помогне да действаме бързо", казах аз, като натъртвах на всяко "помогне". Какво да се прави, навици.

"Миличка, затвори. Дава ми се, че полицията ще ти се обади след 2 минути. Те ще ти помогнат да намериш дъщеричката си. Картите таро ти изпращат цяло кълбо от енергия, желанието ти ще се сбъдне". След което затворих.

Не знам какво се е случило след това, но предполагам, че полицаите са разказали на горката жена за обаждането ми, след като са намерили детето след 20-тина минути.

Разказах за случая на мениджъра ми. Уволниха ме.

* * *

След като загубих работата си, прекарвах дните си в ядене и готвене, играех настолни игри със съквартирантката си, забавлявахме се, смеехме се.

Единственото нещо, което помрачаваше щастието ми, беше фактът, че не напуснах още преди да ме уволнят.

Но дали бих го направила, ако не ме бяха изгонили? Честно казано, не съм много сигурна.

В момента работя като сервитьорка и получавам по-малко от 1/3 от парите, които щях да изкарвам като телефонна врачка.

Бившите колеги ми твърдят, че все още имало клиенти, които искат да говорят само с мен. Въпреки че не се гордея със старата си работа, се чувствам доста приятно.

Нямам представа какво се случи с Ела. Един ден в ресторанта срещнах жена, която изглеждаше точно като нея. Тя ме погледна с блясък в очите и с вид на човек, който един ден ще покори света, след което разтърси големите си черни къдри.

Отидох да взема поръчката й, а тя, с дълбок прочувствен глас, ме помоли за чаша чай.

Опитах се да видя дали няма да обърне чашката, след като приключи с чая.

Oще: врачка  гадателка  животът  измама  импулсен телефон  психоза  психология  съвети  телефонна врачка  телефон на доверието  телефонна измама 


Още от Врява

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани