Кратка кулинарна история на СССР | webcafe.bg
Webcafe

Кратка кулинарна история на СССР

Lifecafe, по The Guardian 15.10.2015, 17:12 (обновена 27.10.2015, 18:20)
храни от ссср

Снимка: © Getty Images

С какво се хранеше съветският гражданин?

Носталгията по храната от времето на СССР се завръща в Източна Европа.

Модата се подхранва от новото поколение, родено след края на Студената война. Това поколение не познава вкуса на класическите ястия от съветския регион, но живо се интересува от миналото, което родителите им се опитват да забравят.

В Москва дори беше отворен бар с вид на соц-столова, в която се вият опашки от хипстъри за порция "сельодка под шуба". Старият съветски кулинарен сборник "Книга за вкусна и здрава храна" пък беше преведен на английски език, така че дори любопитните западняци биха могли да се научат да готвят руските зелеви сарми "голубци".

Тенденцията се запазва и от книгата на Олга и Павел Сюткин CCCP Cook Book, в която рецептите за класическите гозби от съветско време са описани в исторически контекст, който разкрива културата на Съветския съюз през храната му.

Колекцията се допълва от българската "Соц Гурме" на Албена Шкодрова за "куриозната история на кухнята на НРБ".

Британският The Guardian напомня няколко от най-интересните - макар и не задължително вкусни - блюда от съветско време.

Окрошка

Окрошката се радва на огромна популярност в СССР. Причината за успеха на студената супа е, че е почти невъзможно да прецениш качеството на съставките й (кренвирши, краставици, репички...). Всичко е нарязано на ситни кубчета и плува в щедри порции квас и сметана.

Преди Октомврийската революция рецептата за окрошка е доста по-различна, типичните съставки по царско време са били висококачествено варено телешко месо или бяла риба.

Съветският хранителен дефицит обаче успява да обърка оригиналната версия на супата до такава степен, че от нея остава само името. След края на 50-те години тънко-нарязаните кренвирши или варена наденица се превръща в основен елемент от окрошката.

Рецептата се сдобива и с вегетариански вариант - отново поради липсата на месо по магазините, а за изненада на клиентите ресторантьорите понякога заменят кваса с кефир (ферментирала млечна напитка).

Аспик

Овкусеното желе е ключов елемент от всяко съветско тържество, особено новогодишната вечеря. Всяко домакинство има своя собствена рецепта за студената разядка: някои използват само свински крачета, други предпочитат говежди джолани, и т.н.

Истинските познавачи обаче смесват различните видове желе. Гъстата субстанция, получена след сваряването на месото, се излива в купи и се оставя да изстине навън. Домашният хладилник просто не осигурява достатъчно студенина, но при зимни температури от -15 или -20 градуса аспикът "стяга" идеално.

Минути преди Кремълският часовник да удари точно полунощ, купите се прибират вкъщи, слагат се на трапезата и веселбата започва.

Галантинът е друга съветска класика - ястие от сварено или печено месо (птиче, заешко или риба), което се сервира в аспика. По време на обсадата на Ленинград съветските власти откриват 2000 тона овчи дреболии, които са сготвени като галантин, за да нахранят гладуващото население.

Заради бруталния глад хората правят галантин от всевъзможни "съставки", включително от лепило за дърво, което по това време се произвежда от кости и хрущяли, овкусено с дафинов лист.

Блини и хайвер

Докато съветските лидери се опитват да наложат нов начин на живот след революцията от 1917 г., страната рухва в пропастта на недоимъка. През 1918 г. авторката на някогашната кулинарна библия "Подарък за младата домакиня" Елена Молоховец умира от глад в Санкт Петербург.

Новият режим отрича "материалния лукс на аристокрацията". Когато народният комисар Александър Цюрупа припада от глад по време на правителствено заседание, той е обявен за символ на комунистическия аскетизъм и новата съвест на пролетариата, а сцената се превръща в оръжие на пропагандата.

Преди 1917 г. хайверът е широко разпространен сред градското население, приятна добавка към блините (руски палачинки), които се сервират по Заговезни. Но при новия режим хайверът се превръща в символ на социалното неравенство. Според слуховете, обаче, дори в най-бедните години зад стените на Кремъл хайверът се е ял на корем.

Тези слухове не са съвсем измислени. През 1919 г. Фьодор Расколников, командир на Волжската военна флотилия, носи в Москва няколко варела с черен хайвер, конфискувани от някогашните царски складове.

На официалната вечеря по повод втората годишнина от Октомврийската революция на всеки гост е сервирана по една солидна купа с хайвер. Домакините обаче предложили само по две тънки филийки хляб... Така че черният хайвер попълнил плътно менюто на Кремъл за следващите месеци.

Пържени яйца с конфитюр

Яйцата са една от първите хранителни стоки, които изчезват от рафтовете в СССР в началото на Втората световна война. Съветските власти обаче бързо намират решение благодарение на яйчния прах, предоставян от САЩ по програмата за помощ.

Отначало хората реагират сдържано на прахообразните яйца, затова правителството отговаря с координирани действия. Един след друг съветските вестници публикуват статии, в които се твърди, че нормалните яйца са пълни с патогени и мазнини, които отслабват организма, докато яйчният прах съдържа почти всички полезни хранителни добавки, познати на човечеството.

В средата на 50-те години свежите яйца отново се връщат по магазините. Отначало хората се колебаят дали да ги купуват, затова пропагандата отново се обръща: новата вълна обявяват яйцата за невероятно здравословни и хранителни.

След края на войната през 1945 г. и смъртта на Сталин през 1953 г. стотици хиляди политически затворници се завръщат по домовете си, официално "реабилитирани".

По това време голямата съветска актриса Фаина Раневская, известна с чувството си за хумор, прочела за "чудотворните" свойства на яйцата и се обадила на приятелите си с думите: "Какво щастие! И яйцата реабилитираха!".

В съветско време яйцата не само се пържат с шунка и домати (които невинаги се намират лесно), но и с конфитюр. Сладкото обикновено е домашно, приготвено през есента от зрели горски плодове, набрани край семейните дачи.

Пиле "Киев"

Няма единно мнение за произхода на Пиле "Киев". Някои твърдят, че ястието е създадено в Клуба на търговците в Санкт Петербург в началото на XX век. Други смятат, че рецептата произлиза от много по-старо руско ястие, което се приготвя от угоена кокошка или скопен петел - запържени така, че собствената им мазнина им да не се разтопи.

Блюдото намира нов живот през 1947 г. благодарение на готвача на Министерството на външните работи, който го сервира на дипломати по време на прием в Киев. По-късно става популярно в ресторантите по главната улица Хрещатик, след което се разпространява навсякъде.

Световната му популярност идва веднага след това. В крайна сметка рецептата е включена в менюто на всеки ресторант на Интурист. В резултат на това стотици хиляди посетители на Москва, Ленинград, Киев и Одеса се запознават с ястието и разнасят славата му по цял свят.

Прасе-сукалче с елда

Нарастващите съкращения на разходите в комунистическа Русия водят до това, че някои иначе обичайни храни се превръщат в скъп деликатес и се приготвят само при специални случаи.

Пълненото прасе с елда е чудесен пример. Макар че по-рано то се води за селско ястие, скоро се оказва, че само елитът на комунистическата партия може да си го позволи и то - при официални тържества.

През май 1962 г. Никита Хрушчов идва на посещение в България. Когато пристига за приема в Съветското посолство, той влиза в залата за банкети и внезапно застива на място. Безкрайните маси преливат от деликатеси: есетра, салати, плодове, а в средата на всяка трапеза - по едно опечено до златисто прасенце с елда.

Виждайки изненадата на Хрушчов, съветският посланик решава, че ще последва ако не медал за геройство, то поне похвала. Нищо подобно.

"Да не сте решили, че комунизмът вече е настъпил?", попитал Хрушчов с ледено лице. "Кой ви е наредил да го правите?".

Посланикът пребледнял. Измънкал, че му били изпратени допълнителни средства от Министерски съвет за разходите по приема, както и че фините деликатеси били изпратени с отделен самолет от Москва. Хрушчов посърнал.

В яда си седнал на една от масите и за всеобщо облекчение започнал да се храни. Мълчанието в залата се нарушавало само от звука на приборите.

Oще: аспик  галантин  желе  кухня  кухнята на ссср  окрошка  руски ястия  свинска пача  сельодка под шуба  ссср  съветският съюз  храна  храни от ссср 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 15.10.201522:44

Дояде ми се борш от тази статия. Зеленчуков, със сметана.
   

оценка

+0 -0