Даро, който заряза корпоративния свят, за да стане готвач | webcafe.bg
Webcafe

Даро, който заряза корпоративния свят, за да стане готвач

Антония Антонова
14.10.2016, 11:43 (обновена 24.10.2016, 09:53)
даро

"Вкусната храна няма нужда от ленени покривки и сребърни прибори, тя като е вкусна, си е вкусна и в пластмасова чашка." - Дарин Стойков.

"Даро" на пръв поглед е едно приятно място за хапване на улица Ангел Кънчев 20 в София. Отвъд това обикновено първо впечатление обаче се разкрива цяла вселена от вкусове, създадена от въображeнието, предаността към храната и ръцете на Дарин Стойков - човек, който не прави компромиси в кухнята, но притежава свободата да експериментира.

Повече от 20 години Даро се занимава с PR, развива се добре в тази сфера, достига до сериозни позиции, организира какви ли не кампании и чудеса и се отказва, за да отвори своето място за добра храна.

"Цял живот работя и какво мога да покажа? Изрезки от вестници, медийни рипорти? Тук правя нещо, ти го изяждаш, усмихваш се и аз вместо да ти храня илюзиите, храня теб и ти е вкусно, и ти е приятно. Знаеш, че всички продукти са истински, няма нито един консервант или субпродукт, няма нещо, под което да не мога да се подпипша".

Да, Дарин е маниак. На тема продукти. В "Даро" сами си месят хляба, сами си правят бирената шунка, сами си опушват рибата, квасят си киселото мляко и използват само брашно, мляно бавно на каменна мелница, а за пуешкия сандвич купуват цяла пуйка.

Едно от нещата, които му вдъхват кураж да започне да готви професионално, е участието му в популярния риалити формат за кулинари "Мастър Шеф".

"Един ден се прибирам и в градинката до нас една майка си храни бебока с някаква кашишчка и аз го гледам и му се усмихвам, а той, милият, още повече грейва. Тогава майка му ме посочи и му каза: "Виж, мамо, този чичко готви по телевизора!"

Въпреки тази си популярност и факта, че e работил в ресторант с награда "Ресторант на годината" за принос към съхраняването и развитието на традиционната българска кухня , Даро е самоук готвач.

Той няма масивно кулинарно образование зад гърба си и може би именно това му помага да вкарва своя свободен дух във всичко, което приготвя. С любов.

"През далечната Виденова зима, 1996-1997-ма година съм студент все още, живеем с брат ми на общежитие и няма нищо за ядене, единствено консервите от баба спасяват положението. Буркани, чушки...

Започнах да готвя за мен и за брат ми, след което някакъв интерес се събуди, разни книги се появиха. В един момент, години по-късно, задълбах с експериментите, готвил съм за приятели, познати, роднини. Един приятел каза, че това трябва да го показвам по някакъв начин...

Аз съм чуждо тяло за системата на кулинарията в България, което е най-голямата ми слабост и най-голямото ми предимство. Хем не зная някои неща, хем имам смелостта да импровизирам.

Аз съм интуитивен, инстинктивен готвач, имам свободата да правя, каквото си искам. Вкусната храна няма нужда от ленени покривки и сребърни прибори, тя като е вкусна, си е вкусна и в пластмасова чашка. Така мисля аз.

Реших, че го мога и трябва да намеря начина да го направя. Ето това тук е истински чийзкейк. Иначе винаги имаме сандвич с червено месо, бяло или ръжено хлебче, птиче предложение, рибно, вегетарианско и веганско, както и супа с месо, и супа без месо."

Дарин споделя, че за него най-важни в храната са две неща - да се случва нещо в устата ти, да е интересно и дори изненадващо, и да има баланс. Да не се прекалява в една посока. Вкусовете да са уравновесени. И сякаш му се получава.

"Виждам физиономията на всеки, който опитва храната тук и това ме кара да продължавам, същата физиономия като твоята в момента - на радост и удоволствие.

Една жена написа във Facebook, че еклерът, който е яла тук, се равнява на палачинките на баба. Какво по-хубаво от това?"

И малко след като ми е разказал за новата си есенна идея - кестенов къпкейк без брашно с маскарпоне с амарето и еспресо, една жена прекрачва входа на "Даро" и започва да разпитва надълго и широко за нещата зад витрината.

Дарин разказва подробно и напомня, че всяка седмица има различен гост-готвач, така че предстоят още изненади скоро.

Даро буквално може да говори с часове за магията в кухнята, за брашното, за това как обича да прави нещата да са "ритнати", разбирайте - да са различни. И да, това се усеща във всяка хапка.

Oще: брашно  готвене  дарин стойков  даро  здравословно хранене  истинска храна  кулинария  кухня  маскарпоне  храна  чийзкейк 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2012, 11:18

2 IRCPoliceman | 15.10.201613:39

Не съм ходил, но звучи вкусно!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 14.10.201615:56

1+
   

оценка

+0 -0