Ресторантите на бъдещето: яжте като маниак | webcafe.bg
Webcafe

Ресторантите на бъдещето: яжте като маниак

Webcafe.bg , По Independent 03.04.2010, 18:06 (обновена 26.11.2013, 13:01)
ресторант

Така се поръчва храна в "Инамо"

Снимките на храна, които обикновено виждате в централните магазини за продукти, не биха спечелили много награди; обикновено там са показани пожълтяващи изображения на бургери или храни за в къщи, затворени в мазен ламинат.

Но аз съм в необичайната ситуация да гледам чудесно изображение на тайландска салата с телешко, прожектирана върху моята чиния от устройство, монтирано над масата ми в "Инамо", ресторант на лондонската улица "Уордауър".

Това е изборът ми за тази конкретна вечеря, така че я поръчвам директно от кухнята чрез подобен на iPhone сензорен панел, който също е прожектиран върху масата. Докато чакам, мога да си вдигна настроението, като избера прожектирана покривка за масата на идилична селска сцена; келнерите в "Инамо" остават дискретни, без да натрапват присъствието си, докато минувачите залепват нос на прозореца, заинтригувани от ставащото вътре.

Щраквам, за да си поръчам бира; тя бива донесена на масата ми след по-малко от 30 секунди. И за един вълшебен миг това оставя усещането за футуристична утопия в света на ресторантите.

"Инамо" отвори през лятото на 2008 г. в различен икономически климат, който в крайна сметка щеше да изхвърли много ресторанти от бизнеса. Но за разлика от тях, "Инамо" се справя изненадващо добре: сега той обслужва повече от 200 клиенти на ден; планирано е отваряне на друг ресторант до края на тази година, а 900 от далите оценките си за него на ресторантския сайт toptable.com му дават устойчива средна оценка от 7.6 точки (от 10 възможни).

Един ресторант, естествено, е нищо без добра храна – и "Инамо" не се проваля в тази насока благодарение на емблематични ястия като миди с юзу и пиле с канела – но патентованата технология е това, което кара почитателите на технологиите да слюноотделят. И необичайното творение на двама новобранци в ресторантския бизнес започва да открива златната жила, като други ресторанти сега са решени да лицензират технологията, която удържа "Инамо" на повърхността през времето на рецесията.

Ноел Хънуик, управляващ директор на "Инамо", си спомня момента, когато той и неговият бизнес-партньор Дани Потър, също възпитаник на Оксфорд (единият от тях е със специалност класическа филология, другият - физик) измислили концепцията. "Преди пет години бяхме на популярно място за рождения ден на приятел - и обслужването беше доста лошо.

И ние си помислихме колко чудесно би било да получим това, което искаме, като натискаме копчета върху самата маса. Прекарахме година в работа над идеята с индустриален дизайнер - и накрая софтуерен архитект изгради тестово устройство в спалнята си, с което да експериментираме." Ако оставим настрана факта, че Потър е прекарал три месеца в рязане на зеленчуци в кухнята на парижкия "Риц", двамата не са имали до този момент опит с ресторанти, но въпреки това са избрали популярно – някои биха казали, и високорисково – място за дебюта си след покупката на стар италиански ресторант, "При Луиджи", в центъра на лондонския Уест Енд.

За щастие, рискът им е бил оправдан; идея, която би могла да бъде възприета като ефектен трик, в крайна сметка се превърна в хит сред посетителите на заведения в Лондон.

"Мисля, че нещо е трик единствено, ако то ти отвлича вниманието от храната," казва Хънуик, "или ако не върши работа." Технологията със сигурност се е доказала като надеждна; оплаквания от посетители, че "масата ми блокира" няма, а хартиените менюта, пазени за крайни случаи, никога не са потрябвали. Но защо вечерящите в британската столица – които бихте могли да приемете, че са невъзприемчиви към промени – са посрещнали технологията с отворени обятия?

"Очевидно увеличаването на броя на компютрите и смартфоните означава, че вече сме много по-свикнали с идеята за посочване и щракване," казва Хънуик. "Но все пак беше предизвикателство да направим системата напълно интуитивна. Ако хората имаха нужда от ръководство как да я използват, знаехме, че ще сме се провалили."

Със сигурност технологията се оказва хит сред децата – и не само заради игрите, вградени в системата. Видеоклип в YouTube, озаглавен Max Explains Inamo, в който петгодишният син на клиент в "Инамо" минава набързо през процеса на поръчка, се оказва безценен случаен ПР за ресторанта. Мълчаливите от притеснение двойки на първи срещи също го харесват, отбелязва Хънуик. "Винаги има нещо, за което да се говори," ухилва се той.

Но има прости, функционални причини замисълът да е сполучлив, според Марина О'Лъфлин, общоизвестният ресторантски критик под прикритие за лондонския вестник "Метро". "Директната електронна комуникация между вечерящите и кухнята означава по-малко човешки грешки," казва тя.

"Няма нищо, което да ме изпълва с повече притеснение от някой, който приема поръчката ми, без дори да я запише някъде." Скоростта на обслужването също е подобрена: ресторант на съседна улица на "Инамо", наречен "Боб Боб Рикар", е въвел "звънец за шампанското", с който да сигнализирате на келнерите, че имате нужда да ви бъде напълнена чашата с пенливо вино, но сензорната система на масите на "Инамо" означава, че няма причина да махате като побеснели с надеждата да привлечете внимание.

Това е дар от небесата за ресторантите, в които бързото обслужване е приоритет, докато вечерящите се наслаждават на това да не се налага да минават през често мъчителния процес на същинското напускане на ресторанта; в "Инамо" вашата сметка и POS терминал са на едно щракване разстояние.

Обаче не всички са влюбени в тази потенциална революция, действаща на принципа "посочи и щракни". Масовото й възприемане без съмнение ще означава загуба на работни места в ресторантската индустрия, въпреки че Хънуик възразява, че премахването на много от досадните аспекти на вечерята означава, че съществуващият персонал е по-лесно достъпен и обръщащ повече внимание на клиентите.

Но Амбър Далтън в сп. "Waitrose Kitchen" оценява технологията на "Инамо" като подходяща само за акцентиращи на изгодната цена ресторанти с бърз оборот и не може да си я представи внедрена в луксозния сектор.

"Харесва ми идеята за система, която ви позволява да привлечете лесно вниманието на сервитьорите," казва тя, "но след като започнете да плащате повече пари, очаквате повече човешко взаимодействие, сервитьори и сомелиери с опит. И скоростта всъщност не е проблем, защото не искате да избързвате и претупвате вечерята, така че в такъв контекст технологията изглежда малко като демонстрация на лош вкус."

О'Лъфлин е наблюдавала тоди странен сблъсък със собствените си очи: "Има луксозен ресторант в Лас Вегас, наречен Switch, където технологията позволява декорацията да се променя на всеки час – и дори във вманиачения по новостите Вегас изглежда, че харата по-скоро предпочитат да се хранят, заобиколени от картини на Пикасо, отколкото от машинарии."

Все пак много ресторанти се чувстват изкушени да вграждат технологични иновации. В наши дни ще видите "камера на готвача" в много ресторанти, показваща случващото се в кухнята на вечерящите, които може да имат строги изисквания към стандартите за подготовка на храната.

Но Далтън отново не е почитател на тази идея: "Лично аз намирам за доста неприятно да гледам подготовката на храната ми; вместо да гледам готвачите да се потят над моята супа, предпочитам да си я представям как се появява на чинията ми по вълшебен път - или поне от екип от истерично чисти хора, които нямат пърхот или мръсни нокти."

Монтираните на масата сензорни екрани също стават по-разпространени. Системата, използвана във високотехнологичния холивудски ресторант uWink, е лицензирана в САЩ, докато израелската фирма Conceptic има британски партньор - touch-uk.com, след като успешно инсталира своите екрани за "e-меню" в многобройни ресторанти в Тел Авив.

"Реакцията беше много положителна," казва основателят на Touch Рон Голан. "Стига екраните да бъдат реализирани по начин, който да не е кичозен или прекалено ефектен, и стига да са приспособени за конкретното място, това е чудесно решение както за клиентите, така и за фирмите." Малко ресторанти обаче ще отидат толкова далеч като Baggers, ресторант в Нюрнберг; той се е отървал изцяло от келнери, като поръчките се приемат чрез сензорен екран, а храната се изпраща до масите по миниатюрно влакче от кухнята на горния етаж. "Не съм сигурен дали употребата на гравитацията като келнер осигурява много лично ресторантско изживяване," смее се Хънуик.

Как би могла да се развие ресторантската технология? О'Лъфлин очаква да дойдат дни, когато редовните посещения ви дават преференциално обслужване, позволявайки ви да прескочите автоматично опашките за резервации. "Или начин, по който вашите предпочитания да бъдат запомняни," казва тя, "нещо като технологична версия на "Обичайното ли, госпожо?". Нашият всеизвестен страх от винената листа вече се преодолява от компютърни изчисления, като ресторант в Мейфеър на име "Грийнхаус" позволява да се справите с обширната им селекция от вина чрез интерактивен списък.

Самият Хънуик предсказуемо е сдържан, когато стигаме до темата за плановете на самите "Инамо", за да не ги изпреварят конкурентите, но неговият екип е измислил начин за употреба на системата за поръчка на персонализирани пици - и също така разглеждат начин за директно свързване от сензорния панел с местни мини-такси фирми, така че да платите и незабавно да бъдете откарани, където желаете.

"Има много неща, които бихме могли да включим, за да могат хората да ги разглеждат и да експериментират с тях, докато събеседниците им на масата посещават тоалетната," казва Хънуик, но от ресторанта са се въздържали от включване на пълен Интернет достъп. "По очевидни причини всъщност," смее се той. "Има някои изображения, които никой не би искал да бъдат показвани на масата, докато се храни."

Oще: ресторанти  технологии 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.