Хубавото вино е като текст, който може да бъде прочетен, харесан и запомнен или да остене неразбран | webcafe.bg
Webcafe

Дух, запечатан в бутилка

Ясен Бориславов 13.11.2011, 15:20 (обновена 16.11.2011, 09:57)
вино, бутилки

Снимка: © Getty Images

За религиозна музика трябва рейнско или жюрансонско вино

Често съм се питал дали е по-приятно да се пие вино, или да се говори за вино? Предполагам, не само аз съм си задавал този въпрос. Лесният отговор, естествено, е свързан с качеството на виното и събеседника. Но има и друг, по-сложен отговор, свързан със самата природа на виното.

То е многолико и деликатно същество, което има способността едновременно да се приспособява към културната среда и да я отразява. Освен напитка и поминък (за лозари и винари), то е вдъхновение (за поети и художници), мистична субстанция (за богословите) и здравословен продукт (според кардиолозите).

То е също бизнес, политика, мода и може би най-важното - тема за разговор, както футбола, политиката, музиката или времето. Виното е текст, който може да бъде прочетен, харесан и запомнен, а може и да остане неразбран.

За хуманитарния профил на виното е писано много. Често е обяснявано, как от празниците на неговия бог Дионис са произлезли театърът и поезията и как древногръцкият пир, на който горди атиняни обсъждали с фиала в ръка проблемите на полиса, е родил модерната политика.

Известно е, че през Средновековието виното е било част от владетелското достойнство, поради което през XIII в. бургундските херцози от династията Валоа смело се закичили с титлата "владетели на най-добрите вина в християнския свят".

Неговата метафорична природа добре личи в един цитат от немския романтик Хофман. "Добросъвестният музикант, ако иска да съчини оперетка, трябва да пие шампанско. В него ще открие игривата и лека веселост, необходима за този жанр.

За религиозна музика трябва рейнско или жюрансонско вино. В тях, както в основата на всички дълбоки мисли, има опияняваща горчивина, но за създаването на героична музика е нужно бургундско; в него има прах и патриотичен устрем." ("Фантазии по музика на Кало")

За модерните винени ентусиасти подобни писания минават за малко старомодни, но и за тях виното продължава да функционира като текст, а неговото разчитане е интелектуална съблазън. Тъкмо това го прави интересно. Във всяка бутилка е запечатана географска, историческа, културна и технологична информация.

Понякога се долавят черти от националния манталитет или темперамента на производителя и дори особености на политиката. Поради което някои френски вина, особено бургундските, са по-трудни за разбиране, за разлика от калифорнийските, чилийските или австралийските, които са по-директни в своите ароматни и вкусови послания.

Може да звучи странно, но хубавите вина се правят изключително в демократични страни. Сигурно не е случайно, че Южна Африка изгря на световната винена карта след падането на апартейда.

Специфичният образ на виното като поле за комуникация и като особен вид текст е причина за бурно растящия интерес към този продукт през последните години. На запад специализираната литература е необятна, а сериозни политически вестници и списания поддържат постоянни рубрики за вино, списвани от т.нар. винени критици.

Това са професионални винени "читатели", които превръщат вкусовете и ароматите в словесен образ. В интернет има хиляди сайтове, които информират, вдъхновяват и забавляват. Модерното вино отдавна е станало виртуално. Винените форуми сближават критериите, а търговията в интернет набира все повече скорост.

Критериите могат да бъдат сближени и от винени общества, в които се правят семинари със слепи или открити дегустации на определени теми. У нас все още има сравнително малко такива общности. Като пример могат да бъдат посочени клуб "Винен наблюдател", "Винен индекс" и наскоро откритата Винена академия на "DiVino".

Най-активна засега е варненската "Асоциация на сомелиерите и виноценителите", която обединява няколко десетки мъже и жени, професионално или емоционално свързани с виното. Миналата седмица те организираха семинар със сляпа дегустация на наградени в чужбина български вина и вина на западни производители с утвърдена известност. Пробите бяха оценявани едновременно в два панела от професионалисти и  любители и в крайните оценки имаше впечатляващо малки разлики.

Дали винаги словесният образ на едно вино достоверно представя съдържането на бутилката? Това е често дискутиран въпрос и впрочем това не е проблем само на винената, а на всяка друга критика. Всяка комуникация, както твърдят някои философи, е малко или много манипулация.

Гладът за винена комуникация роди една модерна професия, разположена в граничната област между журналистиката, винопроизводството, търговията с вино и консултантския бизнес. Това е т.нар. winewriter или wine journalist или просто винен критик. На запад професията се появи преди двайсетина години и отдавна има своите международно признати авторитети като Хю Джонсън, Джансис Робинсън, Робърт Паркър, Том Стивънсън и др.

Какво се очаква от добрия винен критик? На първо място да е компетентен и да има достоверен вкус относно основни неща като хубаво, посредствено, лошо или дефектно, скучно и интересно, балансирано или не. След това се очаква да бъде адвокат на потребителите, а не PR-агент на търговците.

Някои ценители обичат плодовия вкус или намират агресивния дъб за екстравагантен и примамлив. Други, напротив, смятат че тъкмо заради интензивните плодови и ванилови тонове някои калифорнийски шардонета "стоят нахално" и харесват по-дискретни минерални или землисти нюанси.

Добрият винен критик умее да ориентира аудиторията в тази специфика на виното, без да налага като норма предпочитани стилове или фкусове. Той, освен това, се стреми да просвещава аудиторията и да я насочва към формиране на собствен вкус, а не единствено да раздава оценки. Освен чувствително небце той трябва да има и гъвкав език, но без да прекалява с ефектни сравнения или чрезмерно ласкави оценки.

Лирично-метафоричният изказ обикновено казва малко или нищо. При виното качествата и недостатъците са конкретни и могат да бъдат назовани точно.

Oще: вино  дегустация  критик  манталитет  пиене  писане  празници  сомелиер  текст  темперамент 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2011, 10:16

4 чичо Манчо | 14.11.201109:40

е, това "фкусове" накрая беше все едно в чашата с мерло е капнал сопол, да ме прощават по-чувствителните натури за сравнението
иначе виното е напитката! и според чичо Манчо не е толкова важно дали си спец - важното е чашата с хубаво вино да е споделена с добри приятели и добро мезе. В гореописания контекст дори една глътка е вдъхновение и откровение... айде стига, че нещо ме избива на лирика, а ме чака работа Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 14.11.201105:50

Borracho

Не вярно 90% от хората чрез специална тренировъчна програма могат ада станат дегустатори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 13.11.201119:41

Дори и да прочета всичко за виното, дори и да опитам всички класни вина пак няма да се науча да им разбирам. То май си трябва природно да има човек добри вкусови и обонятелни рецептори, за да е специалист.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2011, 01:15

1 Десен | 13.11.201118:30

Хубавото вино не би се харесало на вкус на повечето хора.
Плътния тежък богат вкус на червеното идва свръхмножко на по-широката аудитория.
Букета, аромата, киселинността и текстурата на повечето бели не се приема добре от всички извън познавачите.
В действителност повечето хора търсят евтини, без особен букет, леки трапезни вина - бели или червени в зависимост от сезона.
Истината е че българите са си палачори, а като такива и ме трудно да оценят едно хубаво вино. И в резултат - повечето винзаводи като Домейн Бояр примерно предпочитат да изнасят продукцията навън вместо да продават на 4лв в България.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани