Виненият туризъм може да спаси малките изби в кризата | webcafe.bg
Webcafe

Проба за манталитета

Ясен Бориславов
21.10.2011, 20:19 (обновена 31.10.2011, 16:02)

1 от 4 снимки Назад Напред

вино

Снимка: © Getty Images

В метафоричен план би могло да се каже, че виното е течна проба на националния манталитет

До началото на 2013 г. у нас може да има 1333 малки винарски изби, които да предлагат възможности за винен туризъм. Такава прогноза направи преди около година старозагорски бизнессайт. Идеята е броят на избите да съвпада с 1333 годишнината от създаването на българската държава.

Става въпрос за малки винарни със собствени лозя и с хотелска част или подходящи места за дегустация, които да приемат групи от 30-40 души. За целта трябва да се усвоят европейски средства. Малко вероятно е подобна програма да се осъществи в споменатите срокове, като се има предвид, че в момента регистрираните винарни са около 300, но това не я прави по-малко съблазнителна. След десетина години може и да стане.

Сигурно е, че България има ресурс за такова развитие и това личи от инвестициите във винаро-лозарския бранш от последните 12 години. През този период бяха създадени няколко десетки нови изби със собствени лозя и ясно заявени амбиции в сферата на винения туризъм.

Този модерен туристически жанр плавно зарази света през 90-те години на миналия век и колкото и странно да звучи, негови създатели не бяха традиционните европейски винарски страни, а Австралия и Америка.

Идеята се родила първо в Австралия и Калифорния

Съчетаването на винарството с туризма е щастливо хрумване на собствениците на малки австралийски и калифорнийски винарни, които поради ограничените си обеми (между 100 000 и 300 000 бутилки годишно), не са могли да разчитат на големите търговски вериги и чрез организиране на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби.

В момента по този начин се реализира над 30% от продукцията на повечето австралийски изби, а годишният оборот от винен туризъм е няколко милиарда щатски долара.

В края на 90-те години почти всички значими винарски сили в света се ориентираха към този нов вид туризъм. Винените турове с увлекателни беседи сред лозята, покрай лъщящи съдове от инокс или около бъчвите и завършващи задължително с дегустация на подбрани вина и местни специалитети, станаха енергично предлаган туристически продукт във всички винарски региони по света.

Дори страна като Турция, чиято традиционна култура не е свързана с виното, опитва силите си в тази сфера. Добър пример е избата "Урла", близо до Измир, в която френски технолог от няколко години прави турски мерла и кабернета на световно ниво.

Отскок за пино ноар в САЩ след... един филм

Хоризонтът пред винения туризъм пролича покрай шумния успех на американски филм "Отбивки" ("Sideways", 2004 г., режисьор Александър Пейн) - забавен разказ за приключенията на двама винени ентусиасти в Калифорния. Показването му в САЩ е предизвикало скок в продажбите на пино ноар (любимия сорт на единия от героите), а ресторантите, в които се развива действието, били резервирани за месеци напред.

Виненият тур е модерен туристически продукт, който съчетава удоволствието от хубавото вино с други интригуващи неща - култура, история, красива природа и добра кухня. Тяхното умело заплитане прави подобно пътуване пълноценно. Трудно е да се хареса или оцени едно вино, ако всичко около него не е приятно, красиво и интересно.

Впрочем винаги и навсякъде по света виното се е възприемало като част от определен исторически, културен, религиозен, технологичен и гастрономически контекст. Виненият туризъм акцентира именно върху тази негова специфика, поради което и профилът на клиентелата е специфичен - най-често това са образовани, любознателни и платежоспособни хора, прекрачили възрастта на първите житейски успехи. Често тези хора се опитват да доловят духа на региона или страната чрез вкуса на местните вина.

Проба за националния манталитет

В метафоричен план би могло да се каже, че виното е течна проба на националния манталитет. Оттук произтичат и някои проблеми в бранша. Практиката по черноморските курорти през лятото в пакетите "all inclusive" да се предлагат евтини наливни вина с неясен произход по никакъв начин не помага за развитието на българския винен туризъм. Важно е да се знае, че винолюбивият турист е човек с изградени вкусове, който лесно може да бъде отблъснат завинаги с евтини шмекерии.

В момента само в Южна България има десетки малки изби, които предлагат добри възможности за винен туризъм. За един ден без особено напрежение може да се посетят две или три винарни, а с преспиване може и повече. Само в с. Брестовица, на 15 км от Пловдив, има четири - "Тодоров", "Нов живот", "Вила винифера" и "Бонини".

Най-представителна е винарна „Тодоров", към която има малък хотел и освен дегустации предлага и спа процедури с винени продукти. В с. Огняново, до Пазарджик, е атрактивната винарна "Беса вали", която от шест години се стреми да присади на българска почва стандартите на Бордо в областта на виноделието. Наблизо са също винарните "Памидово" и "Старата изба" в с. Първенец.

Подбалканският маршрут с малки отклонения може да включва няколко ефектни нови изби като "Старосел, "Шато Копса" , до с. Каравелово и "Румелия" в Панагюрище и продължи към някои нови винарни като "Ветровити хълмове", "Сините скали" до Сливен и "Братя Минкови" до с. Венец, преди Карнобат.

Ако маршрутът следва течението на Марица, минава покрай винарна "Загрей", до Първомай и "Регина естейт", до с. Искра, може да стигне до няколко нови и интересни изби около Харманли като "Кастра рубра", "Малката звезда", "Шато Коларово" и "Тера Тангра" или да завърши в "Катаржина", до с. Мезек, на самата граница.

От Любимец маршрутът може да се отклони към Ивайловград, където също има две атрактивни винарни - "Ямантиеви" и "Light Castle". По Черноморието най-добри възможности за винен туризъм засега предлага "Шато Медово" - архитектурно етнографски комплекс с хотелска част на 12 км от Слънчев бряг. Тук освен дегустация на вина и специалитети от традиционната българска кухня атракциите включват и представяне на средновековни български занаяти.

Старата изба на "Черноморско злато" в Поморие през лятото също привлича туристи с организирани дегустации. Към тази пазарна ниша са прицелени и още няколко нови изби в района. На север виненото пътешествие може да продължи към избата в Евксиноград и новата винарна "Варна" до с. Кранево. На юг от Бургас е винарската изба "Странджа - Шато Росеново".

Въпрос на организация и въображение

Да се организира винен тур не изглежда сложно. Повечето винарни при предварителна заявка и уговорена цена охотно разтварят вратите си за гости. Визитата като правило включва обиколка на лозята и избата с беседа са сортове и технологии и завършва с дегустация на шест или седем вина с подходящи хапки или местни специалитети. Цената на удоволствието е около 20-25 лева, но може и да варира според желанията на туристите. Останалото е въпрос на организация и въображение.

Тази дейност обаче крие и рискове. Истинският винен турист като правило е информиран ценител. Той не търси просто качество, а нещо ново, различно и уникално. През последните няколко години българската винарска индустрия показа, че може да произвежда качествени, предимно червени вина, в които сортовият характер и зрелостта на плода са технологично осмислени най-често с помощта на френски и американски бъчви.

Това обаче са вина, които могат да се произведат навсякъде другаде. Те са хубави и дори много хубави, без да са уникални. Истинските тероарни вина у нас все още са рядкост, а точно тези вина, в които освен сортови характеристики се усеща и минерален характер, свързан с произхода и най-вече с почвите, гъделичкат любопитството на винолюбивата публика и могат да направят една страна модерна. Модерна означава уникална и разпознаваема.

Растящото любопитство към чуждите вина е трайна световна тенденция. Това любопитство през последните години извади от анонимност отделни страни и винарски региони, които по-рано са предлагали предимно вина за вътрешна консумация.

Изразителен пример е Австрия, в която има по-малко лозя от България, но има около 20 000 производители на грозде и вино (предимно малки семейни винарни с 5 до 15 хектара) и вече трайно присъства на световната винена карта не само с бели вина от Грюнер велтлинер и Ризлинг, но и с уникални местни червени сортове като Блауфренкиш и Санкт Лаурент.

Същото е валидно за Южна Италия, Португалия и дори за Гърция, която от няколко години привлича внимание с добри вина от местни сортове като Асиртико, Ксиномавро и Георгитико.

Oще: австралия  бранш  българия  бъчви  винарни  вино  гърция  инвестиции  калифорния  клиентела  лозя  програма  тур 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.08.2011, 18:33

2 Пепо | 25.10.201116:47

Тези турове си ги правим по няколко пъти годишно, особено любим е този около Харманли-прекрасни винарни с чудесно грозде. Задължително е посещение на Катражина/Мезек.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 22.10.201120:47

1333 винарни! И няколко милиона винолюбиви туристи.

Как никой до сега не беше се сетил, особено ако се съчетае с културния туризъм. За културо-винолюбиви туристи.

БЪЛГАРИЯ – ЙЕРУСАЛИМ НА КУЛТУРО-ВИНОЛЮБИВИЯ ТУРИЗЪМ. (Йерусалим на културо-винолюбивия туризъм, вместо Мека на културо-винолюбивия туризъм, звучи по-добре. Да не набъркваме исляма, защото ще е лоша реклама).
Ами, хаирлия да е.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани