Пиното е страст | webcafe.bg
Webcafe

Пиното е страст

Ясен Бориславов 10.02.2012, 16:10 (обновена 13.02.2012, 09:17)
вино

Снимка: © sciences.adelaide.edu.au

Сега на рафтовете има двайсетина български пина

Всеки любител на виното си има някакви трайно предпочитани сортове, било каберне, мерло, мавруд, шардоне, сира, темпранийо или нещо друго. При пино ноар нещата стоят по малко по-различен начин.

То често встрастява ценителите, а любовта към вината от този сорт понякога достига до почти религиозна отдаденост. Ако обект на страстта се окажат червените вина от Бургундия, това може да отвори незарастващи рани в семейния бюджет.

Който е гледал филма "Отбивки" (Sideways, 2004, реж. Александър Пейн), вероятно си спомня, че за единия от героите имаше два вида червено вино - пино ноар и всички останали. В този сорт, според него, истинският ценител е в състояние постоянно да намира нови и нови простори за удивлние, удоволствие и интелектуални интерпретации, особено ако вече се е отегчил от мерла и кабернета.

Пино ноар наистина заслужава това твърде разточително възхищение. Вината обикновено са със средно интензивен, прозирен цвят, но се случва да стоят и непрогледно наситени в чашата. В цвета често, особено при по-стари реколти, има един леко омърлушен нюанс, който понякога смущава онези, които не познават сорта.

Общото при повечето добри образци е нежната и кадифена, галеща небцето текстура и една деликатна сладост, която първо се усеща в аромата, после и в завършека на вкуса.

При по-младите пина носът обикновено е доминиран от аромати на дребни червени горски плодове, хрупкава ранна череша, малина и вишна. При стареене понякога се развиват тонове на сладки подправки (канела, бахар), пресен дафинов лист. Особено характерни за сорта са землистите тонове на гъби, есенна гора и пушек.

В аромата може да има също тютюн, чай, растителни нотки, кожа и други нюанси, тъй като всеки тероар добавя по нещо към сортовата изява. Характерна е също сравнително високата киселинност при относително ниско съдържание на танини.

Вината се развиват много добре при стареене в бъчви. Контактът с дъб обогатява структурата и трансформира някои аромати, вината стават интригуващо сложни и точно това ги прави особено привлекателни.

Пино ноар е капризен сорт, податлив на измръзване поради ранния цъфтеж на лозите през пролетта и на гниене поради твърде тънката му ципа. Добивите не са високи. Най-добри вина дава при варовити почви на хълмисти терени с по-хладен климат, но през последните години и райони с по-топъл климат (например Малага, Испания) показват впечатляващи резултати.

Между другото това е виното с най-високо съдържание на ресвератрол - вещество в ципите на гроздето, което го предпазва от болести и климатични сътресения и заради което кардиолозите препоръчват чаша червено на обяд и вечеря като добра профилактика срещу различни сърдечно съдови заболявания.

Нека вметнем също, че пино ноар заедно с шардоне и пино мьоние е основна част от класическите купажи при шампанското. То може да бъде и от чисто пино, което на етикета се означава като blanc de noir.

Ранната история на този сорт е неясна и явно лежи скрита някъде в древността. В Бургундия е познат още от Средновековието и сигурно заради това тъкмо с тази винарска област е свързана неговата световна слава. Между XII и XV в. бургундските владетели от династията Валоа положили значителни усилия за подобряване на качеството на местните реколти и с основание си били прикачили титлата "владетели на най-добрите вина в християнския свят".

През 1395 г. Филип Смелия заповядал да се изкорени "коварния сорт gaamez (гаме ноар)" и на негово място да се сади пино. Оттогава там е започнала и селекцията на сорта, който днес има стотици клонове и се отглежда на практика във всички винарски страни.

За пината от т.нар. Нов свят (особено за Нова Зеландия) е характерен по-пищният плодов стил, докато повечето европейски производители обикновено търсят близост с бургундската стилистика. Много добри вина през последните години предлага Австрия, където сортът е познат като Blauburgunder. През 2010 г. на сляпа дегустация в Сингапур с участие на експерти от цял свят три австрийски пина се озоваха в първата петица, изпреварвайки Бургундия и Нова Зеландия. Добри пина предлага също Северна Италия.

Унас пино ноар е съвсем нов сорт, който се радва на растяща популярност. Преди десет години на пазара имаше само едно пино - "Rose creek" на винпром "Славянци". Беше съвсем семпло, но приятно свежо, с леко тяло и черешово-малинови нюанси в аромата и вкуса. Сега на рафтовете има двайсетина български пина, като поне пет от тях (най-вече на "Едоардо Миролио" и "Кастра Рубра") са много добри, сортови и очертават отлични перспективи за този сорт у нас.

Oще: аромат  бъчви  вино  добиви  лозя  пино  пино ноар  почви  реколта  сорт  стареене  терени 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани