Митът за червеното вино си остава... мит | webcafe.bg
Webcafe

Митът за червеното вино си остава... мит

Lifecafe, Vox.com 30.09.2015, 14:40 (обновена 07.10.2015, 14:24)
червено вино

Снимка: © Getty Images

Медиите, които пишат на здравна тематика, често пропагандират едно след друго противоречиви и объркващи твърдения.

Надали има по-добър пример за противоречие от статиите за червеното вино. Един ден излиза публикация, че червеното вино е полезно. На следващия ден то вече е вредно. На още по-следващия - отново полезно.

Каква е истината?

За да решим този въпрос проучихме повече от 30 изследвания и разговаряхме с петима учени, които са изследвали ползите за здравето и рисковете от алкохола.

Това, което научихме може да се обобщи по следния начин:

До един момент масово се смятало в научните среди, че червеното вино носи някакви особени ползи за здравето. През 90-те години изследователите се чудели защо французите са с по-ниска честота на сърдечни заболявания в сравнение с хората в другите държави, въпреки че пушат повече и консумират повече наситени мазнини.

Някой тогава изказал предположението, че това може да се дължи на употребата на червено вино. Оттогава това убеждение се запазило в продължение на години.

В последните десетилетия обаче науката постигна значителен прогрес.

И ето, учените напоследък озъзнаха, че митът за червеното вино си е... просто мит.

Сега много експерти смятат, че пиенето на умерени количества какъвто и да е алкохол - до една чаша на ден за жените и до две чаши дневно за мъжете - може да е полезно конкретно за сърцето (въпреки че има важни уговорки, до които ще стигнем по-надолу).

Заключението вече само се оформя:

Червеното вино не е по-полезно от бирата или други алкохолни напитки.

Какво е положението с научните изследвания за консумация на алкохол?

Прилично, но далеч от съвършенството. Всякакви твърдения за здравните ползи от една до две чаши никога не могат да се считат за категорични, тъй като нямаме онова, което учените биха считали за надежни доказателства от ефекта на пиенето.

Най-добрият начин да бъде изучен ефектът от алкохола би бил, ако се проведе случайно контролирано изследване, при което една случайно избрана група бива инструктирана да пие по две чаши вино ежедневно, например, в продължение на десетилетия, а другата група вместо вино да получава плацебо.

Сами се досещате, че учените не са провеждали досега такива изследвания и вероятно няма и да могат да проведат и в бъдеще.

Първо, малко е неетично да бъдат заставяни хората да пият, тъй като алкохолът е пристрастяващ.

А както изтъква ученият от Станфорд Джон Йоанидис - би било и прекалено трудно да се проследи дали наистина участниците спазват режима в продължение на толкова дълго време.

Вместо да използват реултатите от подобен невъзможен експеримет, за да изкажат "истината за виното", на учените им се налага да използват два типа не толкова достоверни доказателства.

Първо, те провеждат краткосрочни изследвания, с които проверяват какви последици има виното върху физиологията на хората (примерно нива на липидите в кръвта). Проблемът е, че тези изследвания не могат да ни кажат много за дългосрочния резултат (примерно сърдечни заболявания).

В най-добрия случай, могат да се направят прогнозни изводи.

Второ, учените провеждат изследвания с наблюдение. Те наблюдават хора, които пият редовно и следят здравословното им състояние в дългосрочен план, както и такива, които не пият.

Проблемът тук е, че тези две групи може да са различни и в други аспекти на живота си, освен по отношение на навиците си за консумация на алкохол.

Това затруднява откриването на причини и следствия. Ако пиещите вино живеят по-дълго от пиещите бира, това заради виното ли е, или защото консуматорите на вино е по-вероятно да са по-богати и загрижени за здравето си?

Всичко това не означава, че съществуващите изследвания са безполезни.

В крайна сметка само така могат да се изследват всякакви решения, свързани с начина на живот, включително физически упражнения и пушене (представяте ли си, че някой би могъл да проведе случайно контролно изследване за цигари?!).

И като цяло учените са доста уверени в изводите от тези изследвания - които са най-добрите доказателства, които имаме до момента.

С тези уговорки, ето накратко всичко, което знаем досега за червеното вино и за алкохола като цяло:

1) Полезно ли е умереното пиене?

Така изглежда. Учените като цяло вярват, че малко алкохол - до една порция дневно за жените и до две за мъжете - като цяло е полезен за здравето, но с определени уговорки. (Според американските здравни институти, това ниво на дневна консумация на алкохол се счита за "умерено пиене").

Има няколко причини, поради които учените считат, че умереното пиене може да бъде полезно.

В краткосрочни изследвания, където се отчита физиологичния ефект върху пиещите умерено хора, алкохолът изглежда повишава нивото на HDL (или добрия) холестерол в кръвта и намалява кръвосъсирването, на практика служейки за разредител на кръвта.

"Тези механизми осигуряват биологична основа за причинно-следствена връзка между консумацията на малко алкохол и по-ниските нива на коронарни сърдечно-съдови заболявания и смърт", обяснява Анлиа Паганини Хил от Калифорнийския университет в Ървайн.

Тези наблюдения са доста важни, тъй като сърдечно-съдовите заболявания са основен здравен проблем, който засяга милиони хора годишно.

Учените също така подчертават, че алкохолът по никакъв начин не е вълшебен еликсир за добро здраве. Както коментира Кенет Мукамал от Харвард, умереното пиене е полезно само при определени условия. "Приписваме полза на умереното пиене, но само в областта на коронарните сърдечно-съдови заболявания и диабета".

Умереното пиене също така може да е и рисково за някои хора. За жените всякакъв алкохол изглежда е свързан с повишен риск от рак на гърдата.

2) Има ли червеното вино някакво специално предимство пред другите видове алкохол?

Не. Учените, които са изследвали ефекта от умереното пиене, не са открили никакви надеждни доказателства, че типът консумиран алкохол има особено значение.

"В нашето изследване не открихме разлика в ефекта върху смъртността от виното, бирата или твърдия алкохол", казва Паганини Хил.

Тя отбелязва, че други изследвания са открили малки разлики между трите; някои проучвания са констатирали малко по-голяма полза от червеното вино, други - от бирата, а трети - от твърдия алкохол.

Мукамал е на същото мнение.

"Важно е не червеното вино само по себе си, а това дали се пие умерено или често", казва той. "Моделът, свързан с най-нисък риск, засяга онези, които консумират алкохол ежедневно, но никога не употребяват по много". (В едно от неговите мащабни изследвания, включващо близо 40 000 лекари в САЩ, червеното вино всъщност е най-слабо свързано с ползи за сърдечно-съдовото здраве, а тези, които са пиели бира и твърд алкохол, са дали по-добри резултати.)

Цялата теза, че червеното вино по някакъв начин е по-полезно, произлиза от наблюдението, че французите пият много такова вино и там има по-ниски нива на сърдечно-съдови заболявания.

Това е известно като "френския парадокс".

Учените обаче вече не считат този парадокс за толкова нерешим. Както казва Айра Голдбърг от Нюйоркския университет, това не обяснява защо канадците и японците имат по-голяма продължителност на живота въпреки по-ниската консумация на червено вино в сравнение с Франция.

Нещо повече, учените анализират червеното вино от години, за да проверят има ли то някакви уникални свойства, които да се отразяват специално на здравето ви. Досега не е открито нищо.

Червеното вино е комбинация от няколко неща: етанол (алкохол), вода, захар и оцветители.

Цветът идва от полифенолни съставки, които са естествени химикали, присъстващи в растенията. Един от тези полифеноли е съставка, наречена ресвератрол, която е налице в обвивките на гроздовите зърна. Тъй като червеното вино ферментира с обвивката на зърната по-дълго от бялото, там има по-високи нива на ресвератрол.

Ако има нещо специално в червеното вино, би трябвало то да се дължи на ресвератрола.

Няма обаче надеждни доказателства, че той има някакви магически свойства.

Има изследвания с животни, които показват, че той забавя остаряването и подобрява метаболизма на мишки на високомазнинна диета. Човек обаче би трябвало да консумира по 1000 литра червено вино наведнъж, за да достигне нивата, инжектирани на мишките (което, както можете да се сетите, не е препоръчително).

А когато учените са изследвали нивата на ресвератрол в урината на по-стари хора, не са открили връзка с каквито и да е положителни ефекти върху здравето.

В крайна сметка учените са склонни да мислят, че ползата от червеното вино идва от самия алкохол, който присъства и в бирата, и в концентратите.

"Има някои конкретни ефекти от него като разреждане на кръвта и повишаване на полезния холестерол, но всичко произлиза от алкохола", казва Мукамал.

"Повечето от ползите, които извличате от червеното вино, са в алкохолния му компонент". (Той също така отбелязва, че ако полифенолите имаха някакви уникални здравни ефекти, лесно можеше да ги получим и от гроздов сок, чай, горски плодове, маслини, зехтин или какао).

3) Колко алкохол е твърде много?

Правилото на Мукамал е просто: не повече от две питиета на ден за мъжете, и едно за жените. "Не три, не четири, не пет".

И не консумирайте алкохол колкото за една седмица наведнъж, предупреждава Артър Клатски от Kaiser Permanente. Прекалените количества алкохол на едно пиене са вредни: той повишава кръвното налягане и причинява стрес на черния дроб, както и други неща.

Всъщност учените са единодушни, че след като започнете да пиете по много, негативните ефекти надвишават многократно ползите.

Пиенето по много е свързано с повишена смъртност, затлъстяване, цироза, панкреатит и много типове рак - на червата, черния дроб, главата и врата, на дебелото черво и т.н. Алкохолът също така е пристрастяващ, което води до допълнителни проблеми.

"Всичката литература за ползите от виното е преувеличена", обобщава Йоанидис.

"Виното е приятно за пиене в малки количества, но не мисля, че то ще влезе в някаква обществена здравна политика и не бих насърчил хората да се концентрират върху пиене на вино с какъвто и да е цвят, заради ползите за здравето им. Рискът от алкохолно пристрастяване е много по-висок".

Мукамал също изтъква, че физическите упражнения вероятно са по-добър начин да подобрите здравето си, в сравение с умереното пиене.

"Като ефект на минута време, алкохолът е по-полезен от упражненията, но той се отразява добре на едно-две неща, докато упражненията са полезни за всичко".

Всички лекари също така предупреждават, че решението дали да се консумира какъвто и да е алкохол трябва да е индивидуално.

"Някои хора не бива да пият, заради личната си ситуация и история. Бременните жени трябва да бъдат особено внимателни", казва Клатски.

С една дума: разговаряйте с вашия лекар за ползите и рисковете.

Oще: алкохол  бяло вино  видове алкохол  вино  изследвания  консумация на алкохол  пиене  пиене на червено вино  проучване  учени  червено вино 


Още от Web, сол и алкохол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

3 Бегущий Волк | 03.01.201622:09

Мен повече би ме интересувало дали се запазват при ферментацията и последващото бутилиране някакви витамини, минерали, антиоксиданти. В твърдия алкохол е ясно, че няма - там са преварки, температури, никакви витамини не биха оцелели. Същото и за бирата. Колкото до умереното пиене - доскоро се твърдеше, че алкохолът е много вреден, сега признават и полезни ефекти. Само ме дразни - учените казаха, учените откриха...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

2 Mako | 03.01.201617:27

Червеното вино е комбинация от няколко неща: етанол (алкохол), вода, захар и оцветители.
*******************************

Aaaaaaaaaaaaaaaaa........ Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

1 cheung | 02.10.201515:34

Няма полезен алкохол.
   

оценка

+0 -0