Перифразирайки стария казармен постулат може да се каже, че зимата беше тежка, но за сметка на това - продължителна. Все пак и нейният край дойде, но под топящия се сняг се откри печална картина. Питам се толкова ли е трудно да се облагородят зелените площи пред къщи, блокове и магазини.
Със сигурност, независимо дали живеете в скъп или евтин квартал на голям или малък град или в някое българско село, от няколко дни се сблъсквате с един и същ потискащ пейзаж. Пластмасови бутилки, найлонови пликове, опаковки, кутии за яйца, рекламни брошури и всякакви други боклуци кротко се поклащат или леко танцуват под звуците на първия пролетен вятър.
Градски градинки, предблокови пространства, квартални поляни, булеварди, улици, паркинги - мизерията е навред. Това се отнася и за уж симпатичните селски улички, които - освен с пластмаса, са заринати от купища естествена тор, грамади от камъни за незапочнати или чакъл за недовършени строежи...
Въпреки кампанията за връщане на отпадъци, и в градовете, и по селата е пълно с гниещи таратайки. Всичко това отново излезе на преден план, щом слънцето издърпа снежното покривало, което за два-три месеца успя да придаде романтичен вид на иначе нелицеприятната архитектурна и инфраструктурна действителност.
За кратко снимките от зимните празници бяха заприличали на швейцарски картички, но от десетина дни насам грозотата отново се възцари в ежедневието ни. Ако нещо не се промени радикално, това ще е така до следващата зима и то само при условие, че отново е обилно гарнирана със сняг. Песимистично погледнато – това ще продължава и още много години напред.
Както кристално се изказа от люка на един БТР нашата блестяща еврокомисарка - г-жа Кристалина Георгиева, когато се затопли времето ще започне снеготопенето и ще стане страшно. Напълно се съгласяваме с прогнозата на уважаваната и скъпоплатена чиновничка – страшното дойде. Постепенното повишаване на температурите, поне засега, ни спестява нови наводнения, но е безмилостно към общата градска среда.
Дали у нас винаги е било толкова мръсно? При всички положения след масовото навлизане на пластмасовите изделя в бита, никога не е било и кой знае колко чисто. Другите определящи фактори са увеличаването на населението в столицата и още няколко града, масовите кражби и злоупотреби от сметопочистването и озеленяването.
Поредица босове на тези частни и общински фирми отдавна не минават Б-то в личния си автопарк: само си сменят беемветата с лимитирани изпълнения на бентли и бугати. В столицата двама от тях бяха арестувани, точат се някакви дела, но това никак не им пречи да споделят светлия си опит в по-малки общини в ролята на съветници...
Не бих искал разговорът да отива в посока - "това е работа на общината", "ние плащаме данъци и такса смет" и т.н.
Проблемът е, че дори да се изчисти натрупаният от есента боклук няма да стане много по-приятно. Това се дължи на отдавна занемарените "зелени" площи, които, ако не се ползват за паркинг, са пълни с тръни, стари гуми или (строителни) отпадъци.
Какво ли би станало, ако идната неделя – 11 март 2012 г., заедно с неколцина по-сериозни съседи, решим да облагородим пространството пред блока или улицата пред къщата. За целта е необходимо няколко дни на видни места пред входа, в асансьора (или оптимистично погледнато – в квартала) да се разлепят свежи обяви/покани с любезен тон. "Уважаеми съседи, чакаме ви в неделя в 10:00 часа, за да озеленим нашата градинка. Поздрави, организаторите. P.S. Носете си инструменти и чаши. Пешо може и само чаша".
Необходими са няколко чифта работни ръкавици (по 2 лв. парчето), различни градински инструменти (средно по 15 лв. за бр.), бутилка двулитрова бира (знаете колко струва) и добро настроение.
В следващите няколко седмици почвата ще е влажна, няма да има нужда от допълнително поливане и ще е повече от подходяща за обработка. Първо трябва да се направи познатата от казармата оборка (събиране и изхвърляне на боклуците), а след това земята трябва да се разкопае с права лопата, която мнозина наричат бел, а шопите – кьорек. След това в употреба влиза греблото, с което буците се рабиват и градинката се подравнява. Ако остане излишна земя, с нея се запълват околните цветарници. И така стигнахме до затревяването.
1 кг. райграс струва около 20 лв. и стига за 40 кв. м. – количество предостатъчно за всяка предблокова площадка. Би било добре първо съживената градинка да бъде полята с вода, а възродените съседски отношения с предварително подготвената и изстудена бира.
Като на бонус (модерна дума в последно време, която ние не използваме с търкане на палеца – б. а.) може да се гледа на: (1) засаждането на цветя и храсти; (2) поставянето на декоративни оградки и градински джуджета; (3) носенето на домашна ракия и мезе на обекта. Добре е (3) да се употребяват след 12 на обяд, за да не ви излезе име в квартала, ако вече не ви знаят, разбира се. За устойчив ефект на новото начинание, се препоръчва този квартален тийм билдинг - който е далеч по-симпатичен от държавно наложения Ленински съботник, например – да се организира всяка неделя или най-много през неделя.
Това не означава, че клюкарката от входа и двамата спорещи пенсионери от пейката, не трябва да се вербуват за каузата да наглеждат новата градинка през седмицата, да я почистват, поливат и плевят (при добро желание).
Мисля си, че ако повече българи успеят да се организират, за да направят (и поддържат) по-приятни близките до жилищата им местенца, доста неща ще се променят към добро. Сплотяването на гражданите в една естествена, но и много полезна кауза би било здрава основа за далеч по-сериозни обществени трансформации. Разбира се, всеки желаещ трябва да жертва малко от неделното време за мързелуване или зяпане на глупави телевизионни предавания.
И така, облагородяването на предблоковите пространства/селските улици може да се окаже онази ключова предпоставка, която да помогне за заздравяването на рехавото гражданско общество – етаж по етаж, вход по вход, блок по блок, улица след улица и квартал след квартал. Когато сами сте се справили с околната кочина, далеч по-смело можете да атакувате нежеланието на общината да реши проблемите с дупките, паркирането, сигурността, стопанисването на спортната площадка или липсващия културен център.
Ако обаче, гражданското отчуждение и обществената посредственост вземат връх, трябва да си припомним филма „Теория на конспирацията”. Както казваше героят на Мел Гибсън, виновни са ония трибуквените – ЦРУ, ФБР, КГБ, ФСБ, МВФ, КДС, МВР, СОС и т.н. Те имат най-голям интерес от властването на битовата, финасовата и духовната мизерия...
P.S. Пред вас е цяла седмица за организация на акцията с кодово име „Зелено”. Използвайте го по предназначение. Успех на оптимистите.
