Красив... като Ален Делон | webcafe.bg
Webcafe

Красив... като Ален Делон

Lifecafe 09.11.2010, 14:58 (обновена 16.11.2010, 13:43)
ален делон

И досега Делон минава за олицетворение на западния шик и галското остроумие...

"Красотата е над гения, защото не изисква разбиране", е казал Оскар Уайлд. В случая с френския "леден ангел" Ален Делон красотата и драматичният талант са се обединили в едно.

На 8 ноември легендарният парижанин, любимец на зрителите по цял свят, въплъщението на френското кино, снимал се в почти 90 филма, навърши 75 години. В какво се крие тайната на популярността му?

Жените както и преди се изкушават да падат в неговите обятия, а мъжете мечтаят да си поговорят с него "по мъжки". Някога учениците са се вдъхновявали от авантюристично-романтичните му герои. Женското въображение е било разтърсвано от филма "Басейнът" (1969) на Жак Деми, представител на френската "нова вълна" - интелектуално кино с разкрепостен киноезик.

В "Басейнът" той си партнира с бившата си любима - австрийската кинодива Роми Шнайдер. Всъщност обаче Делон е познат на киноманите от доста по-рано - още от шедьовъра на Лукино Висконти "Роко и неговите братя" (1960), или от "Затъмнение" (1962) на Микеланджело Антониони.

И досега Делон минава за олицетворение на западния шик и галско остроумие

Интервютата му продължават да бъдат сензация, в Интернет както и преди бурно се обсъждат неговите филми. И макар да е поизгубил някогашния си блясък, "леденият киноангел" е посрещан от пълни зали с почитатели. За цяло поколение той се е превърнал в уникално въплъщение на съвременността.

В небесносините очи на героите му се редуват фалшива невинност, инквизиторска проницателност, дяволски проблясъци на авантюризъм, изгубеност и дори отчаяние. Донякъде може да се каже, че в киното Делон безпощадно е разказал живота на човека от XX век - и именно затова филмите му не губят актуалност и до този момент.

Би могъл да бъде герой на Стендал

Самотник по природа, честолюбив, с авантюристична нагласа - той би могъл да бъде герой на някой от романите на Стендал. Той е перфектен образ на self-made man.

През 1956 г., след като служи четири години в армията (във френските войски в Индокитай), Делон - тогава просто сервитьор в кафене - се сближава с млади актьори, и през 1957 г. заедно с един от приятелите си, актьора Жан-Клод Бриали, облечен с взет под наем смокинг, изведнъж се оказва на кинофестивала в Кан. Продуцентите, агентите и режисьорите, заинтригувани от появата на никому неизвестния дотогава красавец, буквално го затрупват с предложения.

А всъщност до този момент Ален не е имал нищо общо с актьорската професия - изкарвал е хляба си като портиер, месар, дори е ходил на уроци по бокс. Възходът му започва в края на 50-те години. Тогава най-добрият холивудски продуцент Дейвид Селзник предлага на младия французин договор за седем години - и получава отказ. Делон от малък се отличава с интелект и силен характер - и преценява, че е по-добре да стане голяма европейска кинозвезда, отколкото да се влее в армията от известни американски актьори.

Аналогиите с героите на Стендал не спират дотук. Делон моментално започва връзки с известни красавици. Двамата с "австрийската принцеса" Роми Шнайдер са смятани за най-красивата европейска кинодвойка; но през 1964 г. той разваля продължилия пет години техен годеж. След това постъпва по същия начин с други жени.

Майката на Шнайдер в мемоарите си директно обвинява Делон, че е "прекършил" живота на дъщеря й, твърдейки, че след връзката с него Роми Шнайдер никога вече не е била щастлива. Едва когато тя е на ръба на гибелта и вече злоупотребява с транквиланти от скръб (съпругът й се е самоубил, а синът й е загинал в инцидент), Делон се оказва до бившата си любима - вече като приятел. След години той споделя за нея с тъга, че "е била любовта на живота му".

"Имам противен раздразнителен характер, от това идват и проблемите ми"

Крахът на последващите си отношения с жени, в това число и с последната съпруга Розали ван Бремен, майка на дъщеря му Анушка и син (от първата - Натали има голям син Антъни, а от втората няма деца), Делон обяснява със своя "противен раздразнителен характер" и трудната си младост. В училище той споделя, че се е чувствал като "злобен, нервен таралеж", винаги готов да прибегне към жестокост. В онези години Делон се е славил като неукротим хулиган и неведнъж е изключван от много училища. По-късно става ясно, че е имал сериозни проблеми с втория си баща, който го е пребивал.

Актьорът си е позволявал твърде много волности: и връзки с гангстерския свят (след завръщането му от армията), и съдебни дела със собствения си син Антъни - за това, че в бизнеса си използва името Делон.

Делон прекратява отношенията си с майка си - донякъде защото като малък е бил даден за отглеждане в чуждо семейство; той е расъл в двора на затвор, виждайки целия живот зад решетките отблизо. "Аз съм родом отникъде", казва след години актьорът за своето детство.

Делон никога не е бил ангел. Същевременно винаги е умеел да бъде добър приятел: с Жан Габен, Жан-Пол Белмондо (в тандем с тях Делон се снима в няколко филма), с Клаудия Кардинале, както и с Ани Жирардо и Ренато Салваторе, с които участва в "Роко и неговите братя". В мемоарите си Жирардо разказва за Делон с трепетна приятелска нежност.

Героите на Делон като квинтесенция на столетието

Той игнорира завистниците, които твърдят, че режисьорите го харесват не заради таланта, а заради красотата му - и го обвиняват в хомосексуални връзки, например с режисьора Рене Клеман. Именно Клеман снима донеслия на Делон първи сериозен успех филм "Под яркото слънце" (1960) - история за очарователен бедняк, който убива богат плейбой и се представя се за него.

За поклонниците на Делона тайната на успеха му е очевидна - той умее да изкаже с поглед толкова, колкото не е в състояние да предаде дори най-сполучливият диалог. Режисьорите често използват изразителния контраст на хлапашки младата му, фалшиво беззащитна външност - и твърдия като диамант характер под нея. В ролите си Делон обикновено е загадъчен, лаконичен - и многозначителен, с което буквално омагьосва зрителите. Но това не е всичко.

Героите на Делон се превръщат в квинтесенция на XX век - жесток, двойствен, стремително развиващ се - и циничен. Тази съвременност на характера и точното съответствие на духа на времето не остава незабелязана още за Лукино Висконти, който го лансира в "Гепардът" през 1963 г. в ролята на млад безпринципен авантюрист.

През 1977 г. пък излиза "Бързащият човек" на Едуардо Молинаро - своеобразна енциклопедия на човека от XX век, в който Делон изиграва герой, буквално препускащ през живота и способен да обича само на бегом, без да се замисля особено.

Незабравима е ролята му на барон Суан в екранизацията на "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст.

В продължение на години олицетворява "новото кино" - лишено от комплекси, понякога прекалено откровено, с оголен нерв и неприкрита плът.

Той променя замисъла на режисьорите

Впрочем ако режисьорите правят опити да сведат цялата му игра до кокетиране с външността му, Делон неизменно променя замисъла им. Той бързо възмъжава професионално и винаги е подхождал сериозно към ролите си. Нервната му игра в първите му филми се сменя с уверена и немногословна изява в "Самураят" (1967) на Жан-Пиер Мелвил (за убиеца Джеф Костело), органично и блестящо изпълнение в "Нашата история" (1984) на Бертран Блие, където Делон е и копродуцент. За ролята на влюбен алкохолик в тази лента актьорът получава най-голямата награда на френската киноакадемия - "Сезар".

Зрителите се побъркват по него, дори ако го гледат в чисто комерсиални филми. Остроумен и очарователен, той се превръща в нарицателно - и накрая постмодерно се заема да преосмисля своята слава и да преодолява христоматийния звезден блясък. Така че в комедията "Астерикс на Олимпийските игри" (2008) Делон играе пародия на самия себе си - в образа на нарцистичния Юлий Цезар.

Звезда по право

Зрителите  както и преди посрещат Делон като суперзвезда, макар той практически да се е оттеглил от киното от около 20 години. След като дълго е работил за изграждането на името си, сега тези усилия му се отплащат - и името му работи за него. Делон от почти половин век не се налага да доказва на света мястото си - то му се полага почти по право.

И макар поостарял, той не изневерява на признака "красив като Ален Делон". Донякъде запазил юношеския си вид, той остава достолепно привлекателен - и не спира да хипнотизира публиката. Дори на 75, Делон остава легенда на XX век - едновременно романтична и реалистична.

Oще: 75 години  актьор  ален делон  гений  жени  звезда  кан  красота  роми шнайдер  талант  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.11.2010, 22:44

2 Nevena Poriazova | 10.11.201022:47

Красотата е преходна........... Но в очите на този мъж и сега можеш да видиш хиляди неща !!! Честит Рожден Ден - Здраве и да запази пламъчето в очите
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.10.2010, 22:41

1 неутрална | 10.11.201020:40

Тук обикновено има десетки коментари на тема вечно актуалните взаимоотношения между двата пола. Малко тъжно е, че никой не почете с една дума този изключителен мъж- един от най-красивите символи на Европа и ХХ век. Честит рожден ден, мосю Делон, бъдете здрав ! Благодаря за честта и удоволстието да Ви познавам чрез творчеството Ви Пляскане
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани