12 степени на професионалното прегряване | webcafe.bg
Webcafe

12 степени на професионалното прегряване

Lifecafe по 99U
17.08.2017, 14:59 (обновена 20.08.2017, 16:00)
депресия, самота

Снимка: © Getty Images

Пътят към пълния срив е изпълнен с много работа и отрицание

Да кажеш просто "Болен съм" или "уморен съм" не дава кой знае каква информация. От какво си болен - лека настинка или тежък вирус? Или нещо още по-зле? И колко уморен? От какво? Уморен като "днес не се спрях на работа" или като "родител на бебе, който последно е спал през октомври".

Същата е ситуацията и със "страдам от професионално прегаряне". То варира от "нямам търпение най-после да се махна от офиса" до доста по-тежкото "имам нужда от поне 6 месеца да не правя абсолютно нищо и да не вдигам телефона на никого".

Без да има строга дефиниция, прегряването се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение.

От професионално прегряване не е защитен никой, но най-често то се наблюдава сред професии като полицаите, учителите, журналистите, лекарите, научните работници и др. Според данните от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.

Но както казахме той не е еднакъв за всеки. Германският психолог Херберт Фройндбергер успява да определи 12-те етапа към професионално прегряване.

1. Жажда за себедоказване. Демонстрира се обсебване от самата работа. Човек жадува да покаже какви са професионалните му възможности и колко много може да постигне. Поема всевъзможни задачи, цели се в бързото им изпълнение.

2. Здрава работа. Наблюдава се невъзможност да се изключиш от работен режим и да почиваш качествено. Дори и в извънработно време се проверяват имейли, преглежда се работата от деня, подготвяш се за утрешния ден, без да имаш силата да се откъснеш от работния процес.

3. Неглижиране на личните нужди. Не спиш, не ядеш достатъчно и разнообразна храна, не общуваш особено много с хора, които не са свързани по някакъв начин с работата ти, а когато това се случи им говориш за какво - за работа.

4. Изместване на конфликтите. Проблемите са отхвърлени. Пораждат се усещания за застрашеност, панически и нервни атаки. Изкарваш си гнева на близките си. Усещането за потиснатост се засилва.

5. Преоценка на ценностите. Самата ти ценностна система се изкривява. Приятелите и семейството остават на заден план за някой ден, когато ще имаш време. Хобитата започват да ти се струват безсмислени. Основният фокус в живота ти пада върху работата. Всичко това води до все по-задълбочаваща се десоциализация.

6. Отричане на проблема. Избиване на цинизъм и агресия. Смяташ колегите си за глупави, мързеливи, дребнави и недисциплинирани. Влизаш в излишни конфликти. Имаш усещането, че времето не ти стига за нищо и постоянно те притиска, но отказваш да признаеш, че си заел с непосилно много работа. И всеки който ти противоречи, има опасност да си отнесе скандал.

7. Отшелничество. Общуваш с все по-малко хора. Не обръщаш внимание на близките си, а те, на свой ред, са уморени от отношението ти към тях и са престанали да те търсят особено. В емоционален план всичко започва постепенно да губи смисъл и често се пристъпва към алкохол или наркотици, за да се преодолее стреса.

8. Промени в поведението. Задълбочаващото се усещане, че не се справяш с живота си, води до промени в поведението. Губи се усещането за принадлежност, което се заменя с още цинизъм. На тази фаза най-често близките ти вече се притесняват повече от сериозно за поведението ти.

9. Деперсонализацията. Вече не възприемаме нито себе си, нито околните за ценни. Спираме да оценяваме собствените си нужди като важни. Появяват се мисли за самоубийство. Според Фройндбергер преминем ли деветата фаза на прегарянето, вече не можем да се измъкнем сами.

10. Усещане за вътрешна празнота. Тотална липса на духовно, която често се запълва с алкохол, секс, наркотици, жажда за адреналин и въобще активности, които да те накарат да се почувстваш жив.

11. Депресия. Чувство на несигурност, усещане, че си загубен, сам и изтощен, а бъдещето е мрачно и тъмно. Засилват се мислите за самоубийство.

12. Крайната фаза на професионалното прегаряне. Тотален физически и психически колапс. След тази стъпка ти трябват поне няколко години, за да се възстановиш психически.

Както се вижда симптомите на прегаряне варират от леки, но тревожни промени в поведението, с които вероятно се сблъскваме всеки ден на работа, до психическо сриване. И все пак е важно, когато почувстваме нещо такова, да се запитаме дали не ни трябва почивка и преосмисляне.

Най-добрите начини да се борим с прегряването са именно това - повече почивка и да отделяме достатъчно време за дейности извън работата. Усетим ли, че започва да ни става трудно да не мислим за това, което ни чака в офиса, значи трябва да се замислим за почивка. Иначе рискуваме да изпаднем в една мрачна спирала, която не води до нищо добро.

Oще: депресия  прегаряне  преумора  професионално прегаряне  синдром на прегаряне  синдром на професионално прегаряне 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.