Въпросите, от които боли | webcafe.bg
Webcafe

Въпросите, от които боли

Кристина Владимирова 12.06.2016, 09:35 (обновена 04.07.2016, 11:36)

Най-страшно беше да попаднем сред приятели, които току-що са станали родители. Имах чувството, че те смятат, че са направили най-великия подвиг, създавайки поколение. При една такава среща се изливаха безброй нравоучения на тема „Децата като висша ценност и как е грях да бавиш доставката".

Винаги са ме насърчавали да питам - обикновено баба ми казваше, че с питане и до Цариград се стига. След това „питането" се превърна в моя професия. Учеха ме да задавам въпроси за всяко нещо, което ме интересува. Но дойде време, в което осъзнах, че има въпроси, които водят до „черния списък" в тефтера ми. Нека поясня.

30-те години са интересно време. Половината ти приятели вече са женени, а на другите това им предстои. Рядко имаш приятел без гадже. Всички са по двойки. И темата за брак не плаши никой - даже си свикнал да ходиш на сватби (особено лятото).

Рядко някой живее при родителите си - почти всеки е с по един жилищен кредит зад гърба си, а в професионалната йерархия е най-малкото младши експерт. Четвъртък е просто четвъртият работен ден, а не „малката събота".

Представата за петъчна среща с приятели в повечето случаи не означава прибиране в малките часове на следващия ден - без спомен от предната вечер. Животът заприличва на този на „големите". Не ти е лошо - напротив. Някак си ти е спокойно.

Започват да се появят и децата. Нормално е. И прекрасно. Почти всяка приятелка, която забелязваш, че леко се е закръглила, рязко отказва виното и цигарите и свенливо казва, че ще става мама. След месец вече говори в множествено число.

Винаги когато някой каже, че ще има бебе, в мен изниква споменът за един приятел - тогава 19-годишен, който разбра, че най-добрият му приятел ще става баща. Ходи като ударен с мокър парцал една седмица. Ожали бъдещия баща. Животът за „потърпевшия" свършваше. Е, на тридесет и нещо няма такава драма.

Мъжете вече говорят, че „е време", започват да пресмятат на колко години ще бъдат на бала на децата си. Не знам къде е драмата да си на петдесет и да имаш абитуриент. Но за повечето е.

За жените е различно - разделям ги на два типа. За първия вече споменах - те съвсем осъзнато искат да създадат поколение. И го правят. Пак казвам - това е прекрасно и може би далеч по-отговорно и смислено от втората група - тези, към които аз бих се причислила.

Не мразя децата, напротив. Но не искам деца все още. Мисля, че на тридесет и нещо, искам да съм господар на себе си. Искам да работя и да не се чувствам гузна, че някой ме чака вкъщи (по тази причина нямам и домашен любимец).

Обичам да пътувам - не мога да си представя, че ще вместо една чанта с най-нужните парцали, ще трябва да напълня колата догоре с колички и кошари. И да не пътувам по-далеч от Гърция. Защото на децата няма да им понесе.

Или да се откажа от специализация - защото, разбирате ли, майка съм. Звучи егоистично. И е. Но не ме е срам.

Все повече хора, обаче, се опитват да ме накарат да се чувствам не-нормална. С въпросите си.

Противно на всякакви женски традиции, преди сватбата си бях наддала няколко килограма. Знам ли - така се беше случило. Не вярвах, че точно за този момент трябва да полагам специални усилия, за да впечатля който и да е. Дори не бях забелязала. Очевидно всички бяха регистрирали тази промяна.

Няма да забравя няколко издайнически погледа към към корема ми. Всички подкрепени с намигване и дежурното „Таз година булка, до година люлка". Преживях го. Сватба е.

След това нещата излязоха извън контрол. Имах чувството, че след „Добър ден!", обикновено следваше „Какво се крие под тази блузка?", „Чакате ли щъркела?", „Мислите ли вече за имена?". Това сериозно ме потискаше.

Реших да отслабна - поне да спрат да ме зяпат в корема. Да не кажа, че най-малкото не е възпитано.

Хубаво, отслабнах. Но това не спря потока от въпроси за бъдещето поколение. Даже започна да се появява и назидателната нотка - „Кога ще направите приятелче за моето дете?", „Не искаш ли да „бременеем" заедно?", „Докато го направиш, Гошко ще е в първи клас!".

Най-страшно беше да попаднем сред приятели, които току-що са станали родители. Имах чувството, че те смятат, че са направили най-великия подвиг, създавайки поколение. При една такава среща се изливаха безброй нравоучения на тема „Децата като висша ценност и как е грях да бавиш доставката".

Един не особено тактичен познат даже ми се скара - направо си ми каза, че съм стара. При дежурния ми искрен отговор, че на този етап не искам деца - просто не все още не съм запленена от идеята да посветя живота си на друг - в повечето случаи получавах само един безкрайно учуден поглед в отговор.

В този поглед се четеше искрено недоумение, примесено с доза осъдително презрение.

„Кой може да не иска дете? Тя! Не-нормална!". Ако трябва да съм честна - не е приятно. Не само от въпроса, но и от реакциите след откровения ми отговор.

Замислих се - всеки път, когато някой задава този въпрос - готов ли е за отговора, който ще получи? Ако пред теб стои човек, който не може да има деца? Или е загубил дете? Ако може да накараш здрав човек, който не бърза да става родител, да се почувства „сбъркан", как ли се чувства някой, който мисли единствено за дете, но съдбата не му дава тази възможност?

Майка ми никога не ми е задавала този въпрос. Защото решението да имаш дете е изключително личен избор.

Това да не искаш да родиш веднага след като се ожениш, или след като навършиш тридесет години, или след като си купиш апартамент, също е въпрос на избор. Така ме е възпитавала - да уважавам личното пространство на хората. И да не се меся в личните им дела.

Не само, че е нетактично, но и боли. В някои случаи - много!

Oще: бременност  жена  живот на 30  личен избор  майка  поколение  приятели с деца  сватба  семейство  съвети за родители  тийнейджъри родители 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2016, 13:05

22 Deyan Haustov.1325266530826093 | 19.10.201613:08

Теоретично погледнато всеки човек, който излиза в пенсия трябва да се издържа от хората, които влизат на пазара на труда. Типовете с мисленето "цял живот ще си живея и на старини ще си спомням с кеф" са нищо повече от паразити за обществото. И не, не ми казвайте какъв принос сте имали като млади, едва ли някой в тоя форум е решил световния глад или мигрантската криза.

П.П.
Коментарът ми не се отнася за хората, които НЕ МОГАТ да имат деца.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2016, 23:06

21 Lila | 27.08.201623:19

Не знам защо толкова много хора смятат, че когато имат дете, живота им се превръща в камара памперси, гарнирани със скука и затъпяване. Доста изкривена представа. Допреди няколко години и аз бях така надъхана, казвайки на всички, че всеки плъх може да се възпроизведе, но видиш ли малко сме тези висши същества с кариера, ум и свобода. Пффф... Пълен смях. Разбираш го едва когато имаш дете. И сега всъщност съм "по-" във всичко. Именно заради него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2016, 16:30

20 Миглена Мицова | 27.08.201616:57

Дали ще има деца, това го решаваме не само ние, но и тия, дето ни ги дават, кажи го Бог, духа на нероденото и Т.н. Поне така го усещам аз..а обществените очаквания, да, ако сме родолюбци, ще се погрижим да оцелее това семе българско, ама колцина мислят за това. Скоро един познат стар ерген се косеше, че щял скоро да умре, а имал спестени доста пари, та омразата струеше, че нямало как да ги изхарчи и чужди щели да ги ядат..Жалко, ние имаме обща съдба и карма, личното развитие следва да повдига и останалите
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.09.2010, 16:34

19 Кристина Котева | 30.06.201609:18

Сега съм на 27. Не искам никакви деца, защото смятам че е най малкото егоистично да се раждат деца в днешно време - в свят на разруха на околната среда и пропадане на елементарни човешки ценности (не, не говоря за хомосексуалните, те са си даже нормални в сравнение с нетолерантните ниско образовани индивиди, които даже не могат да се аргументират правилно).
Лично мисля, че децата са баласт, които трябва да искаш. Аз не го искам - в живота ми има достатъчно други битки, за които да се боря и последното, което ми трябва е едно дете, искащо внимание. Да, пътувам и още ще пътувам (живи и здрави), спортувам, чета, развивам се и вярно, един ден няма да има дете, на което да разказвам всичките тия истории, но винаги съм искала да напиша книга и стигна ли до там, ще я напиша. Пък и децата никога не слушат, когато трябва, а когато трябва, в повечето случай е късно. Аз разбирам другите, че искат деца и имат такива, вярно че вътрешно ги смятам за луди и тайнично си мисля колко са се прецакали, но техни са си - да си се занимават. Далеч не мисля, че целта на живота ни е да се възпроизведем. Целта на живота ни е да сме полезни на обществото - да намерим нишата, която е определена за нас и да направим най доброто от нея. И не разбирам и тая гордост - имал си дете, е и? Правиш жертви в личното си време и това трябва да те прави по специален? Егоистично е точно това - да смяташ, че понеже си пръкнал още едно чаве към 8те милиарда души на планетата, си направил голяма работа за обществото. Скоро тия 8 милиарда няма да има какво да ядът, ама това е друга тема. За мен единствената правилна форма на имане на деца е да си ги осиновиш, защото тия деца също заслужават родители и вече са налични. И какво като не са ти от "гена", повечето хора като цяло трябва да им се забрани да си "разпространяват гена", току виж осиновеното излезне по читаво. И въпросът не е до гена, въпросът е как ще го възпитате, ама повечето и не мислят как ще го възпитат - нали им е от гена, значи ще е "умно" кат татьо или маминка. И после защо младите са идиоти.
Даже ще стигна и по далеч - цялото това налагане на раждането на деца е един фарс. Едни от последните безумия на религията, които още властват над човечеството и му пречат на развитието - защото всяко посегателсвото в личния избор на човека, е срещу развитието му и ако човек е решил, че не иска деца, никой не в правото си да му каже, че това е нередно и антипродуктивно.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 17.03.2015, 13:50

18 angelvarna | 16.06.201612:07

@Дракон с кисело зеле
Доктора каза следното (по смисъл) - за жената най-лесно и безпроблемно минават ражданията ако същата е на възраст под 30 години.
След преминаване на възрастта от 29-30г рискът за получаване на усложнения по време на бременност и при раждането расте с всяка изминала година.

От там насетне си прави сам сметката. ;)
Към момента за жалост повечето хора са егоисти и мислят само за себе си, ден да мине, друг да дойде. То...нали време има за всичко. Първо да си наредят ипотеката, после обзавеждане, кола, булка, стабилна работа с висока заплата, дето може и да не я дочакат, и чак тогава да се замислят за дете. Само дето им убягва, че тези неща се постигат с работа цял живот.
Приказките и плюнченето, че като градим кариера сме върха, ще ходим на почивки по цял свят, няма да ни задържа нищо и никъде са блян за болшинството. Малък % хора биха постигнали това в нашата страна. Но да речем, че всеки може да стане мениджър, да взема над 4к заплата и платен отпуск от 30 дни годишно. Защо това да изключва гледането на дете?
Както всички работещи родители пак ще е вързан в офиса/работното място. Ще се прибира отново скапан от работа. Е, ще трябва да полага повече усилия като например да си размърда за*ника да си заведе/прибере детето от градина (вместо да бяга из парка практикувайки т.нар. "джогинг"). После може и да поиграе, да му отдели малко от "своето време" през което по принцип гледа новини и някое предаване тип "Семейни войни".
Ходенето по заведения е единственото нещо, което ще пострада и ще бъде редуцирано докато детето не стане поне на 8. Но пък за сметка на това ще се увеличат: социализирането по детски площадки, ходенето из паркове, на почивки на зелено в планината, походи, разходки.
Вместо киснене по фитнеси, ще имате уникалната възможност да мъкнете на ръце детето си докато не стане на 4. Да премятате колела, колички сякаш са кофички кисело мляко, и да ги сглобявате/разглобявате мигновено.

Промяната в битието не е толкова страшна. Може да е трудна на моменти, но ако всичко бе лесно, нямаше да е интересно. ;)
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 18.01.2013, 13:32

17 Мъц | 13.06.201621:56

Раждай спешно че си на последния влак във последния вагон. После ще се обясняваш как мъжа ти Иванка иска да си осиновите едно от дом. Скоро обясняваха в тоя кенеф-форум, как нямало лошо педалите да отглеждат деца. И на мама и на тати им е се тая. Гадове мръсни, долни, педалски, шибани.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

16 Дракон с кисело зеле | 13.06.201621:39

angelvarna | 13.06.201616:32
До към 28 е ок. Но ако искаш повече от едно дете 25г за първо е сравнително късно.
---
Дръжки. Не знам кой ти го е казал това, обаче просто не е вярно. Особено пък в последно време.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

15 deowin | 13.06.201619:44

>Психологически погледнато, това осмисля живота

Според мен това е вярно само за човек, чийто живот е доста жалък и лишен от смисъл, и комуто се иска поне раждането на наследник да му придаде смисъл.
Ако се надяваш създаването на наследници да придаде смисъл на съществуванието си, то е защото ти сам не си успял. Също е напразно, защото наследникът ти е точно в твоята позиция - ще се опитва да търси смисъл на собствения си живот, и дали ще го намери (и така поне даде частично смисъл на твоя) е съмнително, като се има предвид, че ти, родителят му, явно не си успял.
Накратко, да раждаш деца с цел да "осмислиш" живота си ми се струва почти престъпно - щом досега не си успял сам да намериш смисъл на собствения си живот, значи не си достоен представител на вида си, който да е заслужил да обременява света с поколението си.
   

оценка

+5 -3

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

14 паяка | 13.06.201616:55

бг мамаааааа
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.03.2015, 13:50

13 angelvarna | 13.06.201616:32

До към 28 е ок. Но ако искаш повече от едно дете 25г за първо е сравнително късно.
Жените не трябва да забременяват минимум година след раждането за да се възстановят напълно и организма им да си почине поне малко.
Така като "забременеете" на 25, докато се пръкне детето става на 26, после 1 година за възстановяване - ето ти ги 27. Да не говорим, че с две съвсем малки деца ще е лудница вкъщи, особено в масовия случай при който майката остава сама да се грижи за детето(децата) в майчински докато бащата работи.
Затова повечето чакат поне 2 години, най-добре 4 години между зачеванията.
Защо ли?
Ако и двамата родители ходят на работа (както е в моят случай), жените, възползвайки се от 2 години отпуск по майчински е редно да поработят поне 2 години преди да излязат повторно, за да не стане така, че после да бъдат уволнени.
Времето минава бързо. Ако сте си мечтали за няколко деца... и не искате жена ви да си рискува здравето, е редно за някои неща да се замислите по от рано.

На екскурзии и пътешествия пак ще можете да ходите. Ако искате да сте сами и има баба и дядо на които можете да оставите детето (което да е поне на 3-4г, не за друго, ами да не подлуди баба/дядо си). Можете да отидете и всички, дори и с друго семейство. Различно е, определено няма и да е скучно. Усмивка
Ще има нерви, ще има смях, радостта и хубавите моменти в една почивка не са свързани само с тагването в социалната мрежа и нацупена снимка пред някоя забележителност.
   

оценка

+0 -6

Най-коментирани