Източна пиеса | webcafe.bg
Webcafe

Източна пиеса

Елица Николова 28.04.2010, 08:46 (обновена 03.07.2011, 14:04)

1 от 2 снимки Назад Напред

Чочо

Снимка: © Антон Станков

Чочо е израстнал в квартал "Свобода", от който отдавна бяга като от място, пълно със затворници на хероина

Просто една вечер по ръба на "Шишман". Дай огънче - имаш ли цигара - пий още една бира - вече съм на водка... - разговорът се влачи в обичайния тон на най-пиянската улица в центъра на София, където можеш да сбъркаш понеделника с всеки друг ден от седмицата.

Той си стои над бирата с полуусмивката на човек, който няма кой знае какви забележки към живота. Не е прекалено отнесен, не е характерен - освен с приятния начин, по който непреднамерено успява да се хареса на хора, уморени от бъдещите творчески планове на съчинените попкултурни идоли в тази страна.

Тоталният фен на Левски, който би прекъснал и собственото си погребение заради мач на сините. Или поне някоя сватба. Не можеш да си го представиш със сако на фона на скейтърския му облик, затова се заслушваш в историята за срещата на Левски в Перник, закъдето си хваща влака, спретнат в официалното си облеко (официално пиян), след бракосъчетанието на приятел.

Всеки на негово място вероятно би се объркал и би попаднал в агитката на Миньор и в районното после, но той го разказва със заразителния ентусиазъм на непорасналия гамен, покрай когото започват да ти се правят разпускащи глупости.

"Чочо е приятел, ако се сещаш - игра в Източни пиеси" - запознава ме с него брат ми със семплата интонация, с която е уместно да се представи Чавдар от квартал "Свобода". Прибраното му излъчване не те предразполага да отвориш еееей такава уста "о, да, как да не се сещам" и да почнеш да го разпитваш за тръпката да участваш в свръхнаграждавания филм на Камен Калев.

Историята започва така както Чавдар влиза в кадър - спонтанно, обикновен миг от деня: "Стоях си там (явката на тротоара пред магазин Placebo), Ицо просто мина и ми каза, че ставам за тази роля."

Ицо, брилянтният главен герой (художник и дърворезбар), който играе собствената си роля в "Източни пиеси", е един от многото мъртви приятели на Чавдар. Когато внезапно го повлича в проекта на Камен Калев, Чочо се вързва на тоя филм със скептичната идея да се помотае в поредния български кино шит (и тогава, както и сега - няма много работа).

"Не знаех какъв е сюжетът, нито имах някакъв сценарий. Камен просто ни подаваше репликите и повече разчиташе на това да се държим естествено. Имаше няколко чисти импровизации от моя страна. Това, дето дадох на една котка да си дръпне от джойнта, си беше моя реакция. Имах и гафове, но и те влязоха - след мача на Левски по план трябваше да изляза по-рано за снимките с боя, но аз се замотах, щото мачът беше завързан и всъщност се появих последен..." - разказва Чочо, който по време на безкрайните дубли по жълтите павета така и не разбира каква точно му е ролята...

Всички негови познати твърдят, че играе себе си, с което той не е напълно съгласен. Гледа филма за пръв път на премиерата му, изненадан и от добрия резултат, и от образа си: "Не се харесах въобще. Всъщност играех някакъв глупак - скинар. А аз не съм скинар."

В "Източни пиеси" Чочо е Рибата - един от малкото измислени герои в истинския сюжет на истинския наркоман Ицо, които екшънизират любовната му история с красивата туркиня, чийто баща е пребит заради неясните идеи на алтернативна скинарска групичка.

Докато си свива цигара с ароматен тютюн, Чавдар обяснява, че да пребиеш някого няма нищо общо с необоснованата сектантска омраза към произхода му. Добро момче, което просто не би седяло на маса с цигани (както и с полицаи) - като всички, които имат конкретна причина. "Нямам нищо против негрите например, но циганите ги мразя от сърце, щото доста пъти са ме били...

Прибираме се с един приятел от "пънка" и вървим пеша към "Свобода" - бяхме си каширали пет лева в чорапите за такси, обаче ги изпихме и тях. Минаваме покрай Централна гара и там 7-8 цигани - заговориха ни, така и така, к'во става, от кой отбор сте... и тръгнаха с нас. На една полянка след гарата като почнаха едни шамари, шутове - свалиха ни якетата, обувките. Голям бой.

По едно време чух някакви спирачки и за пръв път си викам с радост "Я, куки!". Обаче не бяха куки, а тогавашните мутри. Помогнаха ни и циганите избягаха. Един обаче не беше успял и аз го счупих от бой. Накрая се изпиках върху него..."

"Тази история май не ти хареса много..." - хили се лаконично Чочо с имиджа на отегчен от собствените си гето-истории побойник. Израстнал е в квартал "Свобода", от който отдавна бяга като от място, пълно със затворници на хероина.

"Много приятели умряха от този квартал, много. И аз бях почнал, но се осъзнах - като гледаш как падат един по един. А най-голямата гадост - на погребението на един пич, много добър приятел, баща му викаше на гроба му как ще отмъсти за него, а миналата година го хванаха със седем кила хероин в тира..."

Мълчим, за да разкараме темата, но тя си стърже по масата. Миналата година Чавдар си тръгва от морето точно в деня, в който Ицо умира от свръхдоза. "Намерил си е стара дружка наркоман и предполагам, че се е надрусал с някакъв хубав хероин. Те повечето от това умират - свикнали са на боклуци и като вземат нещо качествено им идва в повече."

Какво толкова, човек сам си решава как да си посоли живота - есенцията на "Източни пиеси" е запечатана в погледа на Чавдар, от който няма как да извадиш някакви преиграни драматични и патетични изводи за смисъла на битието.

В житейския стил на главния герой във филма, Чочо е типичният харизматичен айляк със захвърлен в обърканите ценности (и цени) на прехода талант. Като малък е свирил на барабани с идеята да кандидатства в Консерваторията. "Поискаха ми обаче 2000 лева и се отказах... После си продадох барабаните, за да отидва Германия - поради любов."

Човекът, на когото най-много му се работи пътуване, се е занимавал с всичко - охранител, сервитьор, продавач на пиратски дискове, шпакловчик. Оперирано от суета и амбиция дете на демокрацията, екстрадирано в капиталистическата бригада без да мрънка, по собствена воля.

Което, дори да няма факли в агитката, ще запали вестник - за да си освети радостта.

Oще: източни пиеси  левски  наркотици  свобода  скинари  хероин  чочо 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.04.2010, 22:36

2 Norah Jones | 04.05.201011:51

Мисля, че този текст ми харесва най-много от всичките ти досега Усмивка брат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2010, 17:43

1 buryana | 29.04.201007:05

симпличитата, брат, е на върха на копието. много добро. непостижимо е да си толкова айляшки гениален от време на време.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани