Сините сънища на един адвокат | webcafe.bg
Webcafe

Сините сънища на един адвокат

VaGro 01.03.2011, 12:40 (обновена 01.03.2011, 12:50)
Батко 1911

Снимка: © колаж на Sportcafe

Какво сънува преди памтивечното дерби адвокат Батков?

Вечерта преди памтивечното дерби, адвокат Батков заспа с усмивка под румбуракския мустак. Не му се наложи да брои за сън. Нито овце, нито свине, нито говеда. Здрава дрямка удари от раз натуралният български хуманоид и той захърка сънувайки в сини нюанси.

Най-напред видя в кабинета си, паднал на колене Пеп Гуардиола, да се моли за подписа на мавъра без шофьорска книжка, кръстен на влакова спирка. 500 милиона, милиард, милиард и 200 ... а Баджеков само клатеше отрицателно брадичка и сочеше с палец нагоре. Накрая Гуардиола в тотално отчаяние, предложи Меси плюс парите. И докато Батков се консултираше с Гугутката по телефона, дали да приеме сделката, този сън се разми и премина в друг епизод.

Той връщаше Тодор в едни по-древни времена, когато на едно семейно парти на рода Дуло, той подари сини фланелки на малкия Аспарухчо и татко му Кубрат. Първият фен-клуб на най-стария футболен тим в Галактиката беше факт.

В този миг на сънно блаженство обаче, някакъв нагъл „бритиш хомосекшуал" притича в съня на Батков с кривите си краченца и той го подгони яростно. Гони го чак до Видовден ... и после стана хубаво.

Батков се обърна по ребро и виденията го понесоха отново на сините си криле. Течеше „Денят на истината". Високо от облаците, той съзря Караджов да вади за осми или дори девети път топката от мрежата си, а Бижутера да вдига триумфално ръце.

Ех, каква наслада! Дори трибагреника се вееше в тъмносиньо, синьо и светлосиньо. Батков се изправи величествено на централната трибуна и вдигна победоносно ръка. Всички го боготворяха. Започваше нова ера в пролетарския батковизъм ...

На почивката, адвокатът слезе в съблекалнята, разцелува измръзналия Дембеле и му подари любимия си шал. После в миг на слабост, обеща просълзен, ако чутовния таран падне за дузпа, да му подари и ушанка за следващия мач.

Тази мила гледка не убягна на преданите журналисти, без лошия Сашо Диков. Всичко бе описано и отразено с бляскави прилагателни и „болдиран" шрифт.

Сънят на Батков го пренесе във второто полувреме. Там той съжали изтерзаната гостуваща агитка и я изпрати с почести, да не гледа срама на любимците си. Мустакатият левент този мач го беше гледал и знаеше, че резултата скоро ще стане двуцифрен. Какъв човек само! Какъв балканец!

След като и този епизод от съня се разми, Тодор изпадна в онази фаза на сънуване, на която REM си бяха кръстили групата. Очите му танцуваха победоносно под затворените клепачи, а величествените картини се сменяха с бясна скорост. Титла, Шампионска Лига, победа след победа, спечелен финал срещу Барселона, междуконтинентална купа, златна топка за Гарата и сребърна за Дарко, Мъж на Годината, Президент на страната ...

*****

В този момент, замириса на изгоряло!

Батков скочи от леглото, погледна почернелите два пръста на дясната си ръка и изрева:
„Аз предупреждавах ли този контакт да не се поставя толкова близо до леглото?"!!!

THE END

Oще: барселона  гара дембеле  дарко тасевски  левски  тодор батков 


Още от Животът